Лятно Арт пазаруване

Ина беше приела предложението на Омуртаг за виждането им. Беше облечена в къса, бяла рокличка с ефирна пола, на големи лилави цветя. Чакаше на оказаното място пред Докторската градина. Изобщо не можеше да си предтави как ще ядат сандвичи в бибилиотека, но може би беше нещо мъгълско. Със сигурност щеше да го попита, само да се появече един път. И ей го на – тичащ. Беше облякъл маслено зелени, къси, карго панталони и бяла тениска на която пишеше „I paused my game to be here” с контролер зад надписа.

-Ин! Здравей! Извинявай, изтървах си автобуса!- каза й и разтвори ръце.

-Няма проблем! Радвам се да те видя!- гушнаха се.

-И аз теб!- мушна един бонбон.

Търгна смело през парка, а русокоската го догони. Зададе въпрос:

Той се изсмя.

Дельоб отново се изсмя и взе да й обяснява някакво странни подробности за самото заведение. Някак неустено се бяаха озовали там. Беше изцяло навън и на сянка и въпреки, че навън беше адска жега. Настаниха ги на една дървенамасичка, която имаше завеси от едната си страна, а от другата сякаш опираше в продължение на бара. На него бяха наредени празни шишета от различни видове алхокол, на които бяха забучени свещи. Вайбът беше доста вещерски.Като за тях. Донесоха им по едно меню и се захванаха да разглеждат.

-Оооранжево небето, оранжево морето, оранжева тревата, оранжев и градът…- запя си тихичко момчето.

-Какво пееш?- взе да му се смее.

-Салата?- предложи й с усмивка той.

-Знаеш ли какво е казал Цезар преди умре?- ухили й се още по-широко.

-Кръстете салата на мен!- измитира драматично умиране.

Янакиева отново се засмя, а една сервитьорка ги приближи.

-Какво ще желаете?- попита ги.

-Първо дамите!- подкани Омо.

-Добре, един сандвич с пиле и чедър, и Fanta грозде, и слата Цезър, и оранжада,- изкомандори с някакъв сериозен глас момчето.

-И ние!- ухили се.

-А, добре. Обмислям да почна да ги рисувам лайв в ТикТок и да създавам мемета,- отвърна й той с усмивка.

Русокоската разпърха с мигли объркано. Лайв? ТикТок? Меме…какво? Гледаше го шокирано и се осъмни, дали не я будалка нещо. Храна им беше сервирана.

-Защо ме гледаш така?- попита я момчето, докато хващаше сандвича си.

-Ток,- поправи я.

Омуртаг се изсмя и извади телефона си и се приближи до нея.

Докосна екрана с пръст на няколко места и се приближи още повече до Ина. Лицата им се появиха на устройството и той отново докосна нещо с пръст. Чу се някакъв тих звук и той каза с усмивка:

Отново докосна екрана и лицата им изчезнаха, а след това се отдалечи леко от нея. Продължи да обяснява:

Русокосото момиче беше в абсолютен културен шок. Да двамата си бяха говорили за някакви мъгълски неща, но тук я губеше напълно. Забеляза обърканата й, шокирана физиономия и я подкани да хапва, а той заобяснява подробно за хаштагове, трендове и темподобни. Янакиева беше изумена от мъгълския език. До колкото беше възможно, в предвид многото информация, с която я заля Дельов.

Въпросите му все пак намериха своя край и отхапа от сандвича си. Тя точно се чудеше от къде да започне да отговаря, когато телефонът му издрънча и той го погледна.

-Много е!- усмихна й се още по-широко.- Извинявай, слушам те!

-М, да,- отвърна Омуртаг, след като преглътна хапката си.- Трябва ми една по-особена хартия и маркери. Може би и тънкописци? О, и едно мастило.

Побъбриха си още малко на всякакви теми, но момчето се усети, че те все пак имаха да ходят на пазар. След като си разделиха една палачинка и поспориха за това дали да си поделят сметката или Дельов да плати всичко (разделиха си я), станаха и закрачиха из малките улички в посока университета. Магазинчето се намираше в края на улица „Кракра“. Витрината му беше шарена и самата тя приличаше на картина, а на един банер пишеше „Art Impress”. Ина беше зяпнала. Само външния вид на магазина я беше спечелил.

-Това е местенцето,- усмихна се Омо.- Викаме му „Импресия“.

Той отвори вратата и й направи път, покланяйки се. Тя му се изсмя и се озоваха в помещението. Янакиева загуби ума и дума, а момчето се усмихваше доволно. Това целеше. Магазинът беше разделен на сектори. Всевъзможни бои в единия край, моливи, маркери, платна, скицници, крафт неща. Всичко което можеше и не можеше да си представи един творец се намираше там. В едно не много голямо, цветно и приветливо помещение. Планът на Омо беше да й покаже кое къде е, но след като видя смаяното й лице реши просто да я остави да обиколи и да разгледа. Тя тръгна напред.

Беше искрено доволен от резултата. Определено не можеше да скрие широката си усмивка, докато гледаше как Ина обикаля хаотично из магазина и иска привидно да го изкупи целия. Показваше му неща, говорейки бързо, а той просто се усмихваше и й се радваше. Беше се опитал на няколко пъти да намери скицника със специфичната хартия, която търси, но не му се получи. Янакиева или му носеше поредното нещо, което си е харесала и се чудеше дали да си го вземе, или го молеше да й свали нещо от някой по-високо намиращ се рафт. Нямаше нищо против разбира се. Вътрешно се беше примирил, че или няма да си купи днес и просто ще дойде в друг ден, или ще останат тук завинаги. Въоражи се с една кошница за пазаруване и тъпчеше в нея всичко, което тя му подадеше.

-Омо, може ли да ми подадеш ето онази кутийка там?- сръчка го отново тя.

-Маркерите или пастелите?- попита той.

-Да,- беше отговорът й.

Той се засмя, протегна се и взе и двете кутийки, а след това й ги подаде. Тя започна да ги разглежда и да чете нещо в описанието, а след това се обърна рязко и тръгна обратно към скицниците. И точно в този момент, в който тя се обърна, сякаш времето около тях двамата спря. Само Ина се движеше, но някак на забавен каданс. Полата на роклята й леко се развя, когато тя се обърна. Русата й коса, която искреше като златна в този момент, направи същото. Той премигна бавно няколко пъти и отпусна челюстта си. Не беше сигурен дали диша в този момент. Дали чуваше нещо. Сякаш нямаше никой друг в магазина, нямаше музика за фон. Единствените звуци, които Дельов чуваше бяха туптящото му сърце и потропването от токчетата й. Усети как пулсът му се ускорява, когато тя отново се обърна към него с усмивка и скицник в ръка. Беше напълно поразен от свободата й, от красотата й, от това колко истнска беше тя в този толкова фалшив свят.

-Божествена…- промълви едва едва.

-Нали? Страхотна хартия!- възкликна в отговор момичето, което се беше върнало пред него.

-Да,- сякаш се изкашля леко той и усети, как бузите му стават горещи и се извърна леко.- Точно за нея говорех.

Не, не говореше за хартията изобщо. Смръщи се леко и взе да се оглежда панически в някаква неопределена посока, само не и в нейната.

-Ъм, да,- просто грабна най-близкото хартиено пособие и закрачи към касата.

-Ахам,- продължаваше да ходи напред той нервно без да я поглежда.

Спря се. Погледна предмета в ръката си, а след това се фрасна с него в лицето и се извъртя, като остави хартиеното изделие да крие израженето му. Беше сигурен, че пприлича на презрял домат.

-Ела да оставим кошницата на касата и ще се върна за скицника,- каза й тихо, с един малко по-дълбок, по-необичаен за него глас.

Остави тетрадката да крие лицето му по пътя. Позиционира кошницата, където трябва и бързо се върна към дъното на магазина, старайки се да не я поглежда. Хвърли учебното пособие на рафта, от който го беше взел и се заби при скицниците. Бързо откри нужният му и погледна в посока на касата. Широката усмивка изписана на лицето й, докато гледаше как маркират всичките й покупки беше неописуема. Тя се обърна леко към него, погледите им се засякоха и Ина се усмихна още по-широко. Времето отново се забави.