The walls are slowly closing in

@Бранимир Даргов

Тясно. Беше толкова, толкова тясно. Имаше чувството че с всяка изминала секунда ставаше все по малко пространството в което я бяха набутали. Нямаше светлина, освен далечната мъждукаща факла в коридора. Влажно, студено гадно и беше сам самичка.
Как беше стигнала до тук?
Наказана в килиите. 
ТОЙ беше виновен! Заради него изпусна глупавата Мелачка. А след взрива вийлите бяха станали още по-груби с Редовите. Дори тя не успяваше да мине метър тази година. Не че точно в момента й беше до това. Така или иначе малкото момиче се беше свило на още по-миниатюрна топка във възможно най-далечният ъгъл.

Какво следваше?

Просто щяха да я оставят така до утре? Отнеха й и пръчката. Ако баща й разбереше... когато. Не ако, последиците щяха да са лоши. По лоши от това наказание.  Беше изпуснала час, така де допълнителните занимания след уроците. Но сега беше твърде ужасена от самата ситуация, че дори да успее да формулира мисъл какво и как баща й би направил ако реши че това наказание й е било малко.
Сама ли щяха да я оставят в мрака?
Не.. 
Чуваха се стъпки в далечината. Може би Анастасия се връщаше да я извади от тук. Решили че е грешка? Можеха да й сложат допълнителни занимания. По-тежки уроци? Каквото и да беше, но не и това. Не можеше да остане цяла вечер сама в мрака. Беше стояла и по-дълго. На нея ли й се струваше или килията й ставаше все по-малка? 

- Тук май няма никой. - Друга вийла, тази май беше Виктория. Не онази, която докара нея. Избута висок силует в килията й, без да се огледа, изсумтя нещо под нос и тръшна вратата след него - Влизай и да не съм чула и гък.

Между момента, в който вийлата избута Даргов в килията и той стигна до нея, Лилиян се беше върнала в по лош спомен. Бяха минали само няколко се кунди, но за нея сякаш бяха часове. Поне мозъкът й твърдеше, че обикновеноо преди да я проверят минават поне няколко часа. 
До тогава сама в мрака.

И ако не проплаче и не мрънка, може и да й скъсят времето. Все пак беше твърде полезна, че да я нараняват физически. Не за нея няма физическа болка, може да й ... 

Не е там.

Не регистрира Даргов когато застана пред нея.
Дори като я заговори й трябваха няколко минути да се усети какво казва. Челюстта й се беше заключила от стискане - коклачетата на пръстите побелели. Сякаш ако отпуснеше каквото и да е от себе си, мракът ще я погълне и  никога няма да излезне от тук.
- Опит.. опитвам се да си контролирам дишането, за да не изпадна в паника - То пък един контрол - вече беше учестено и нерегулярно. Поемането й на въздух беше много по-плитко от издишването. И изобщо не помагаше.  Може би си беше навлезнала в ужасът.. Не беше там. Не беше сама. Щеше да е хубаво да е някой друг, който и да е друг, но поне не беше сама. Пък и дори и стените да се събираха, щяха да смачкат първо него. После и нея, но поне сега нямаше какво да залъчгва мозъкът й.
- Оо, пръв път наказана?
- Далеч не. Предпочитаният.. метод на баща ми за наказания е подобен. По-ужасен. Но подобен.

Пое цигарата , но не откъсваше поглед от него.
Беше лесно да се съсредоточи върху Даргов. Той винаги изпълваше цялото й пространство така или иначе. И сега пак я лъжеше, но този път много по-грубо. Сякаш му пука. Едвам преодоля желанието да се приближи и да се свие в скута му. Залъгваше я, че има някаква частица загриженост. Но пък точно от такава лъжа имаше нужда в момента. Внимание за което да се хване, като удавник за сламка. Но не можеше да се приближи. Освен, че нямаше сила да мръдне от ъгълчето си, не трябваше. Това, че той я разнася наляво надясно като плюшена играчка не значеше, че можеше просто да се настани в него. Сигурно щеше да я избута. Да приключи лъжата.
Това й беше достатъчно.

Топлинката на цигарата и малката светлинка, която носеше.
Ръцете й трепереха.
- Не това са мъгълски глупости... - Задържа коментара. Вярваше ли наистина в това, което казваше? Все по-малко и по-малко, а точно сега това можеше да накара Даргов да се отдръпне. - Знам шах, сенет... табла. Но те не са с карти.. 
- Брей, това не са ли много мъгълски игри за теб?
- Магическата вариация не се различава особено много от мъгълската.- Беше изиграла малко игри със Кражова. Все още обаче се правеха, че не играят заедно, а ползваха просто общите игри в Библиотеката. С изключение на магическия шах, другите игри нямаха физически разлики - просто пуловете отговаряха и на мисловните команди на играча. Но повечето магьосници твърдяха, че мъгълите просто са им копирали откритията - Правилата са си същите...

Може да искаше да се сгуши в него, ама не баш по този начин!
Особено..
Не нямаше да го мисли повече, лицето така или иначе й беше достатъчно червено. Въпреки срама обаче нямаше желанието да избяга в другия край на стаята, както обикновено. Даже си седна доста плътно до Даргов, за свое собствено и може би негово учудване.
- Разбрах, да. - Завъртя очи, ама защо й говореше все едно е дете? Игрите, които тя играеше бяха много по-сложи от това - А какво правим като съберем четири еднакви карти?
- Отделяш "улова" настрана. После има последен рунд, в който можеш да окрадеш чуждия, АКО помниш какво е взел. Ама това може и да го изпуснем това, ако ти е в повече.
- По скоро ще го изпуснем защото нямаш улов! - Състезателната й страна се надигаше. Как така щяло да й бъде твърде много!

Момчето само се усмихна, не че тя го видя. Лилиян все още избягваше да гледа към него, но се протегна да му вземе цигарата докато разглеждаше картите си. Ръцете й още притрепваха, но определено беше по-леко.

---

- Тройка имаш ли?
- И за рибар не ставаш, Даргов. Пита ме вече миналата врътка. Поп каро трябва да е в теб.
- От къде!?
- Събрах четворка - Усмихна се и му се оплези като отдели картите - А какво става като ти свършат картите в ръка?
- Ааа, теглиш нови пет от морето и си продължаваш хода.
- Тройка, ако обичаш.
- Ей! Нали знаеш, че може само ако я имаш в ръка?
- Да, изтеглих. - Даже я извади и му я развея пред носа за доказателство. След като метна картата по нея Даргов изглеждаше още по-кисел от обикновено и си стискаше последните две карти в ръка. Лилито от своя страна подготвяше шестия си улов.- Още една.
- ...
- Още една да имаш случайно? - Не пречеше да пробва за четвъртата.
- Ходи за риба. 

- Малко - Изненада я. Почти звучеше сякаш наистина го интересува. Надали. Това беше Даргов, все пак. Не искаше да мрънка и да се оплаква обаче, какво щяха да направят? Взеха им пръчките преди да ги бутнат в килиите, и не изглеждаше вийлите да имат намерение да ги проверят преди сутринта. - Какво правиш? Отказа се от играта?
- Тихо там.

Даргов се отдалечи и почна да тършува нещо откъм носещата стена на килията, докато си мърмореше под нос. Нещо за руса откачалка? Дали имаше в предвид някоя от вийлите? Не можа да разбере какво точно прави, като беше на близко се виждаха, но толкова далеч, ако не мрънкаше можеше да реши че не е там. Поне докато пламъчето на запалката не грейна отново.
- Аха!
- Ка... - нещо меко и плюшено я удари в лицето - Възглавница?
- Овцата обаче не е заредила одеяла тука. Хмм, я да видим. Бисквити. Лампа... тц толкоз.

Изглежда беше някакъв тайник. Поне звучеше сякаш вади тухла от стената. Дали оставяха някакви знаци? Любопитно й беше и коя е "овцата" - можеше да й подари нещо обратно за дето се е сетила да направи нещо толкова мило, но може би беше по-добре да не знае? 
- Дръж. - момчето й връчи стара газена лампа и после й подметна и запалката.
- Май доста често прекарваш време тук?
- Не толкова, колкото други хора. - прибра някаква кутийка в джоба си - Гледай си картите и само да те спипам, че си гледала моите!
- То пък защото ми е притрябвало!

Имаше нещо сладко в това как се цупеше, че е загубил.
Но ако някой я питаше щеше да отрича, нямаше нужда да го набутва в още повече проблеми, не че той сам не го правеше. А уж й беше и обещал награда, но може би беше лоша идея да му напомня точно сега. Може би го беше мислил като утешителна награда ако я бие.
Да беше мислил и по време на играта.

- Какво правиш?
- Нали каза да си ходя в ъгъла - Тъкмо беше станала да се намести близо до стената, надяваше се там д е по-завет. И да е достатъчно далеч, че да забрави присъствието й. Сега като имаше светлина не беше толкова страшно. Нямаше какво да я залъже, че е обратно в къщи. Наказана. И това щеше да дойде разбира се. Не очакваше баща й да прати хоулер. Ако направеше нещо такова по-скоро щеше да седи и да я гледа мълчаливо докато не се изяде само. Не. Не беше в негов стил, но не искаше точно сега да обмисля какво е в негов стил. Това го знаеше предостатъчно добре. Поне си имаше възглавница да й пази дупето от студения каменен под. - Това правя.
- Тц. Ела тука.
- Последно?

Сега беше нейн ред да гледа кисело. Какво му ставаше? Тъкмо почне да се държи нормално и изкара ново двайсет от някъде. Не му достигаше кислорода до мозъка, защото е висок ли? Еми пък няма пък. Не че имаше къде да бяга, но вече се беше отдалечила достатъчно далеч, че да му се наложи да стане да я хване. Как ли пък не. Въпреки, че ароматът на новата цигара я изкушаваше. И все пак изкушението не беше достатъчно голямо да се приближи да види какво ново двеста му е хрумнало.

Определено се сгря бързо. Не беше обаче ясно дали от огромното палто, в което можеше да се събере два път или от неочаквания мил жест на момчето. Не че той не изглеждаше също толкова объркан от собственото си действие. Ама така имаше друг проблем. Ставаше му длъжна! И изобщо нямаше намерение да го остави така и после да й се появи изневиделица със "ама помниш ли тогава". Не. Никакви такива. И желанието й да върне палтото не беше изобщо от притеснение, че той ще вземе да измръзне. Все пак бяха тук заради него.

- Какво правиш пък сега?
- Споделям - Още червена като домат метна палтото върху него като одеалце и бързо-бързо преди да премисли идеята си, се пъхна и тя под него. Опита се да не се допира твърде много до него. Без особен успех разбира се. Палтото беше огромно за нея, но по негов размер все пак. Наложи се да се сгуши леко - Че ако ти станеш бродник със всички е свършено.. всъщност като се замисЕЙйй!
- Не знаех, че ти пука коте.

От странната и непривична поза на това да се прави, че не съществува до него и да се завива с крайчеца на палтото, я беше дръпнал отгоре си намествайки импровизираното одеяло. Вдигната вежда и нахална усмивка сецнаха протеста й. Технически беше прав, така връхната дреха ги покриваше по-добре. Не значеше, че й харесва обаче! Опита се да му навре възглавницата в лицето, все пак на нея вече не й трябваше като ползваше момчето за такава, и да се обърне така, че да не го гледа. 
Така разположена чуваше биенето на сърцето му.

Това беше ужасна идея.
Още. 
Но беше толкова хубаво.

Единственото й предупреждение беш лекото препускане на пулса му, но вече беше късно. В момента, в който усети натиска на устните му, всички мисли за това колко могат да си изпатят, как и дъе изобщо се намираха изчезнаха. Защо Ягите го взели й действаше така? Намести се уж леко докато държеше целувката, хем да се подпре повече на коленете си отколкото на него. Е опита се, но ръцете му захванаха кръста й и го задържаха неподвижен.
Защо я спираше?
Ужасна идея.
Искаше още.

Какво беше направила на приема? Когато изкара от него онзи звук.. искаше и него да чуе пак. Искаше толкова много в момента. Без изобщо да знае точно какво иска. Просто искаше. Захапа леко  долната му устна, докато ръката й се вплиташе в косата му. Усещаше пулса му в цялото си тяло.. или пък беше нейния собствен. Имаше ли значение вече? Целувките й се отклониха от устата му. В залата за пушене беше посочил врата си. Дали искаше и тя да..? Опита се да повтори движенията му.
Не я спря.
А когато засмука вената му.. Звукът, който момчето издаде.. Само това можеше да я държи сгрята цяла седмица в килиите, а искаше още. Много още. Всъщност искаше всичко - да чуе още от стоновете му, да усети още от допира му.
Още от това, което Даргов я караше да чувства.
Захапа заформящата се червенина, както толкова пъти той беше хапал и нея. Дори и от това искаше още.