Незабравимо лято 2.0

Малкото корабче се озова на мрачното пристанище и двете момчета се спогледаха. Дори Омо, който изобщо си нямаше и идея какво се случва и къде са зацепи. Ако имаше едно много грешно място, на което тези двамата да се озоват – това беше то. Най-най-най-грешното място.

-Слизайте, нехранимайковци!- избута ги на брега някой от екипажа.

-Чакайте, ние не трябва да сме тук!-заяви Даргов, опитвайки се да остане на возилото.

Изхвърлиха ги като мокри котенца и вдигнаха мостчето, което стъпваше на кея.

-Не, не!- извика Омуртаг.- Как да се върнем?

Не каза нищо друго моряка. Скри се някъде из палобата. Киселякаът бързо погледна часовника си, докато другарчето му се беше опулило като риба на сухо.

Бръкна в джоба си и извади цигарите си. Бързо бутна една в устата си и я запали, а след това изцъка недоволно. Извърна се леко назад, поглеждайки към градчето намиращо се на острова. Догади му се. Подпря челото си с длан, притискайки точно където се намираше третото око. Дельов забеляза, че нещо не е наред:

-Пшу, пишлигари!- прекъсна ги непознат, гърлен глас.- Я да се махате, че ми гоните рибата!

Старец, облечен целия в черни дрехи, който ловеше риба с магия. ДнД го погледнаха многозначително. Нямаше магия за ловене на риба. Още повече такава, която ги обезкостяваше при ваденето на водата. Потръпнаха и отстъпиха назад. Обърнаха се към селището и на дългучът му призля още повече. Падна на колене.

-Дарг!-прихвана го Омо.

-Така няма да го бъде…- измърмори и пак закри челото си с ръка.

Това помагаше със световъртежа и гаденето.

Не получи отговор. Беше слабо казано очеизбодно, че нещо именно в тази област пречеше на Бранимир да съществува на това ужасяващо място. Омуртаг взе да рови по джобовете си.

Едно тъмносиньо парче плат се засили към лицето на Даргов. Преди да отреагира, другарчето му вече му го беше вързало. Беше кърпа за глава на котвички. Дългучът я донамести, така че да е точно където трябва, а след това погледна към вътрешността на острова. Гаденето го нямаше.

-Оооо, Асума!- взе да му се смее Дельов.

Даргов вдиша от цигарата си, а след това перна другото момче зад врата.

-Не разбираш ли къде сме?-хвана го за главата и стисна леко.

Приближи се към лицето му с цел да говори по-тихо и достатъчно ясно. Това накара и двамата да погледнат един към друг и съвсем леко да се изчервят. Бранимир го пусна отблъсквайки го леко от себе си и скръсти ръце пред гърдите си. Омо прочисти гърлото си и каза тихо с по-дълбок глас от обичайния му:

Една студена тръпка мина по телата им.

-И имаме почти дванадесет часа за губене тук,- каза Даргов, гасеейки цигарата си.- Това е много лошо.

-Най-лошата идея е да бродим из селището. Ако ни види някой? Ще решат, че сме черни магьосници!- изпротестира Омуртаг.

Дългучът залепи дланта си на устата му, секвайки го.

Дельов се отлепи от захвата му и избуфтя, мушкайки един бонбон в устата си. Даргов тръгна напред, към селището, а Омо го последва като измрънка:

Пийна от чашата си и взе да се оглежда. Магазинчетата бяха вариянт, но колко умно беше да купуват каквото и да е точно от това място. Умуваше дали има как по друг начин да се измъкнат от тук. Някой да им прати летекод? Да долети с метла или летяща кола да ги вземе? Бръкна в джоба си и погледна телефона си с цел да прегледа контактите си и…

-ДАРГ!- извика.

Почти на мига беше пернат зад драта от Бранимир.

-Какво?- забоде поглед в собствения си телефон.

-Хаха, тук тези неща не работят момчета,- включи се в разговора им кентавъра.- Ще си чакате лодката.

Двамата се спогледаха кисело, чукнаха чашите си изпиха цялото им съдържание. Дългучът се изправи, кимна на бармана и задърпа другарчето си назад. Застанаха в средата на главаната улица на селището и се заоглеждаха. Магазини за дрехи, книги, магически артефакти, билки. Приличаше повече на по-мрачно Торбаланово, отколкото на злокобен остров пълен със зли и черни магьосници. Не че разни тъмни фигури не минаваха покрай тях, не че не им хвърляха заинтригувани погледни, но не го усещаха така зле. Или поне Омо не го усещаше. Както се оглеждаха и се чудеха на къде да тръгнат по една позната ръка се спусна по раменете им. Една бледа, студена, с червен маникюр и студена на допир ръка. И двамата потръпнаха.

-Каква приятна среща, еклерчета,- изкусителния глас на Димитреска иззвъня в ушите им.- Какво правите тук? На пазар?

-Грешна лодка,- измърмори Омо.

Вампирката се изсмя.

-Предложения, къде да загубим малко време, Карм?- пусна чара си Даргов.

-Хммм,- измърка тя.- В края на улицата има антикварен магазин. Често правят лотарии и имат евтини, не опасни, магически предмети. Похарчете малко пари там.

-Лотария не звучи зле,- кимна доволно Дельов.

-Минете и през магазин “Еуфория“,- продължи тя.

-Няма да ви развалям разходката,- изсмя се тя и ги тупна леко.

Леко по нейните стандарти. Двамата едва не паднаха на калния път.

Двамата се спогледаха. От всички възможни „познати“, които имаше шанс да срещнат, това май не беше най-лошия вариант. Преглътнаха шумно в синхрон. Даргов запали цигара, Омуртаг мушна една виолетка в устата си и попита: