На повикване

Омуртаг си лежеше в леглото по шорти и тениска, в стаята на момчетата и си чоплеше спокойно в телефона. Като никога не си беше пуснал музика на слушалките, а просто скорлваше из снимките си. Смееше се отвреме на време на някои с Даргов, на някои със Зина. Попадна на няколко от часовете. Стигна до тези от лятото. Хилеше си се сам на снимките му с дългуча и уникалното лято, което двамата бяха имали. Ако имаше дар слово, щеше да се опита да напише книга и със сигурност щеше да излезе някой бестселър на вестник Стандарт или Труд… или 24 часа. Беше самочък в стаята и не пречеше на никой. Изведнъж сърцето му се сви. Стигна до няколкото му снимки с Ина и онова им излизане. Усмивката му се стопи в миг. Заключи телефона си и го метна до себе си и забоде поглед в тавана. Притвори очи, опитвайки се да прогони лика й от съзнанието си. Нямаше право да си мисли за нея вече. Нямаше шанс. Тя вече беше с друг. Въпреки съпротивата му – не помагаше. Телефонът му извибрира и това успя да го разсее. Екрана освети лицето му, беше съобщение от Даргов. Отвори да погледне.

Точно щеше да натисне бутона за изпращане с „Да“, когато в стаята се появиха Юлий и Сандър. Погледна ги, изцъка и изтри думичката.

ДарК:

Подсмихна се, поклати глава и стана от леглото. Дори не му отговори. Беше му ясно, че другарчето му вече не си следше съобщенията. Бутна устройството в джоба си, хапна един бонбон и излезе от помещението. Спусна се надолу по коридорите и скоро стигна втория етаж. Едва беше отворил вратата на мъжката тоалетна, когато една позната ръка го сграбчи и го придърпа вътре, блъскайки го в една от стените.

-Ауч!- изохка Дельов.- Какъв ти е проблема, бе, ръб!

-Млъкни…- беше единственото, което едва излезе от устата на дългуча преди да захапе другото момче по врата.

Плъзна едната си ръка под тениската му, като бавно взе да вдига дрехата нагоре, като не отлепваше лицето си от врата на Омо. Четвъртокурсникът настръхна целия. Срещите им в тоалетните не бяха нищо необичайно, но никога не бяха започвали точно по този начин.

Опита на Даргов да хване ръцете му и да го спре да разбере, какво е напипал беше неуспешен. Успя да се отдръпне от него навреме и да го избегне. Дългучът се подпря недоволно на стената, сведе глава, но не откъсваше поглед от другарчето си. Поглед на настървен звяр. Омо огледа откритието си. Пръчката не го впечатли изобщо, знаеше само, че не е на петокурсникът. Бикините обаче привлекоха вниманието му. Смръщи се, нещо, което рядко правеше. Стегна челюстта си, а след това бързо скъси разстоянието между него и Бранимир, опирайки чуждата пръчка в гърлото му и повдигайки главата му, докато не опря в стената. Погледите им се засякоха. С другата си ръка четвъртокурсникът повдигна леко бельото находка, така, че да привлече вниманието на високото момче. Успя.

-Кого си обрал?- попита с един нетипично дълбок глас Омуртаг.

Натисна с пръчката и се приближи до него, докосвайки телата им. Повдигна се леко на пръсти и опря носа си в неговия. Измести погледа си към устните му, след това отново го погледна във очите. И сякаш имено там намери отговора:

Не получи отговор. Мълчанието на Даргов му беше достатъчно. Хвърли бикините настрани, хвърли и пръчката. Сграбчи го за основата на челюстта, стисна леко, а след това впи устни в неговите. Груба целувка, която обаче сякаш нямаше край. Омо стегна цялото си тяло, така че високото момче да не може да избяга от захвата му или да го избута. За момента работеше. И сякаш изсмукваше въздуха, живота, съществуването на Бранимир. Отдели се от устните му за миг, колкото да му каже:

И отново се върна на същата позиция. Бонбонът беше се разтопил на този етап. Със свободната си ръка хвана тази на петокурсника и почти насила я намести на ластика на шортите му. Захапа го за долната устна, което разсея Даргов достатъчно, че да успее да напъха ръката му в шортите си. Усети захвата около члена си. След това бързо разкопча панталона му и мушна ръката си под бельото му, хващайки го за чатала. Опря челото си в неговото и двамата впериха погледите си един в друг. Озверели погледи.

-Движи се,- заповяда му Омо.

Киселякът не помръдваше, не трепваше дори. За миг изглеждаше сякаш не диша. Четвъртокурсникът сегна захвата около гърлото му и се приблизи до ухото му. Захапа го силно, а след това каза сякаш през зъби:

Даргов изсумтя и изпълни заповедта. Дельов повтаряше движенията му и двамата задишаха тежко в синхрон.

Движението им се забърза. Стана по-бързо и по-бързо… Експлозия. И двамата изстенаха почти идентично и почти в синхрон. Даргов се отпусна леко на Омо и задиша тежко. Четвъртокурсникът се откъсна и се завъртя, лицата им се докоснаха. Усети дъхът на дългуча по устните си и бавно, нежно допря своите до неговите. Хвана съвсем леко брадичката му, като съвсем леко докосваше долната му устна с краечеца на палеца си.

-Начеса ли си крастата, нещастник?- попита задъхано Дельов.

Виждаше как вената на врата му пулсира. Капка пот се стече по челото на киселяка. Получи леко подсмихване в отговор. Премести палеца си така, че да докосва напълно устната му и Даргов го захапа. Игриво, без натиск. Докосна пръста му с езика си и засмука леко. Омуртаг се изсмя леко, закачливо. Най-накрая усмивка. Целуна го по врата и слезе надолу, покрай ребрата му и назад. Продължи със същите движения по гърба му и отново намери път до врата и ухото му. Захапа, а Бранимир изстена. Самодоволна усмивка се изписа на лицето на четвъртокурсника. Събра повече слюнка в устата си и се изплю в едната си ръка. Хвана члена си и го разтърка. Допря се в задните части на петокурсника, като отново намери ухото му със зъби и го захапа, като точно в този момент влезе в него. Дългучът изстена по-силно от преди, а другарчето му не побърза да мърда. Прошепна в ухото му преди това:

Целуна го по врата и започна да се движи бавно. След това го захапа леко, засмука и се забърза. Даргов щеше да изглежда като бит на сутринта, но това не беше важно в този момент. Нито единия, нито другия мислеше за друго освен за собственото си удоволствие и един за друг.

Даргов се докопа до цигарите си и запали една. Само вдишването на никотиновия дим го отпусна. Успокои и мислите му.

-Дали може да стане на бонбони?- зачуди се Омо.

Дългучат го перна зад врата, но леко. След това го хвана с ръка на същото място и го разклати леко с едва доловима усмивка. Кратка пауза, изпълнена с тишина, нарушена от Дельов:

-С Лилиян,- погледна го.- Ти поне имаш шанс.

Омуртаг се смръщи и го фрасна в рамото с юмрук. Бранимир изохка, но не отвърна на удара му. Дори пред себе си можеше да признае, че си го заслужаваше. Потърка мястото и погледна момчето до себе си. Изкара едно голямо количество дим и някак на шега му каза:

Не му каза нищо. Дръпна пак от циграта си и притвори очи. Омо мушна нов бонбон в устата си.

-Голям разбирач си станал,- подсмихна се лукаво дългуча.

Дельов се изтръгна от захвата му и се измести отсреща му, облягайки се на тази стена. Бяха един срещу друг. Даргов го изгледа с леко присвити очи. Четвъртокурсникът продължаваше да не изглежда и да се държи като себе си. За разлика от преди малко, беше далечен. Отнесен повече от обичайното. Усмивката, която не слизаше от лицето му се беше стопила отдавна. Издиша ново кълбо дим и каза:

Спогледаха се.