Драскане в клас

@Омуртаг Дельов рандом час по история на магията, януари?

Ескилов... не ставаше за преподавател това беше ясно. 
Никой в часа му не го слушаше особено засилено, дори и Лилиян на която в момента й беше по интересно да зяпа какво рисува другарчето по чин въпреки сумрака на стаята. Или по скоро благодарение на него. Дори вийлата надзорник беше заклюмала под монотонното промиване на преподавателя по История на Магията. Или това или беше пила стабилно успокоително преди да дойде, все пак Ескилов не криеше неодобрението си към магическите създания... повечето ученици не го взимаха на сериозно. Но Лилиян не можеше вече да не спре да намира някои паралели в това, което са "учили" нея и глупостите които стария преподавател бълваше.

- Дельов, какво рисуваш?
- Комикс... - Изгледа я объркано сякаш не очакваше да го заговори, то не че и тя очакваше да го направи, но любопитството все пак надделя. Нова година нов късмет? Поне така се надяваше. Дельов поне имаше мило излъчване, за разлика от дългуча. - Бонбонче?
- Мерси. За това ли е разделено в квадратчета? - Какво е комикс също се нареждаше там някъде в списъка на Лилиян, но не искаше да го засипва с въпроси от веднъж. Ще го направи ли да се мърда? Или нямаше? Бонбончето я изненада. Беше сладко и със интересен вкус, но определено й хареса. - Дали има с малина?
- А?
- За бонбончето се чудех, -Изглежда си го беше промърморила под носа, е все пак бяха в час трябваше и да са тихи. Или поне толкова че да не заглушават Ескилов - не съм опитвала такова. 

- Еми много ясно, че ще му вземе пилето! - усмихна се широко, не разбираше шегата, но познаваше котките поне. Ако и Даргов хранеше Батисарея с консерви нищо чудно, че я търсеше за хубава храна. - Като му оставя консерви. Този не е обаче с квадратчета? 
- Не е нужно да има или да са точно квадратчета. Казват се всъщност панели. Може да са очертани или да са в най разнообразни форми.
- А защо?
- За да насочват вниманието на читателя, или пък да подчертаят елементи от историята, или да вкарат нов елемент. Така де мойте са по ското уеб туунове. Има дълги комикси, които са си като книги!
- Имаш ли и други... уеб туунове?
- Да! - сякаш бент се отприщи, но започна да залива Лилиан с информация, вместо вода. Момичето не успя да направи друго освен да гледа със зяпнала уста - Принципно ги качвам онлайн. Ама са точно ако ти покажа, ще светне много екрана. Много е мрачно тука и дори Ескилов ще вземе да се усети. Та качвам в Инстаграм, ТикТок и още няколко сайта. Тука обхвата е кофти, ама пак става. Фололърите ми знаят че през учебната година контента е малко нередовен ама успявам все пак да им пускам неща.


Примигна глупаво насреща му. Беше абсолютно убедена, че й говори на друг странен език. Знаеше английски и разбираше... някои от думите. Но не разбираше точно как се свързват помежду си. Но пък беше толкова ентусиазиран и анимиран!
Може би нямаше да има против да го пита какво всъщност значат тези неща.

- Ха, това ми напомня на някой - Въпросният някой всъщност хъркаше кисело няколко чина по-нататък - Чакай. Всъщност няма да мога след часа, съжалявам.
- Защо?
- Морев и Оттах... Ще ме чакат след часа.
- А да, хиените. Каква е работата там?
- Баща ми ги нае да ме додуркат пазят - Само дето не си тропна главата в чина. Едва беше почнала годината и ситуацията вече ставаше досадна - Защото някой не знае какво значи да си гледаш работата.
- И те ти ограничават с кой да говориш?
- Не, баща ми. Те само... имат кард бланш да прилагат последствия... съжалявам.

Дельов беше твърде мил, че да го набутва в този проблем. Пък и не можеше да разчете погледа му. Съжаление? Омраза? Безразличие? Не, тези всъщност бяха нейни - съжаление за нещата които се случвана и й се налагаше да прави и тепърва разпалваща се искрица омраза. Дали знаеше какво бяха направили хиените на Даргов? Надали. Ако знаеше, нямаше изобщо да говори с нея.
Краят на часа секна разговора им.

---

- Хей!
- Здравей, Дельов. - Усмихна се на четвъртокурсника и се настани до него. Отново в най-скучният час в света на магията, или поне при най-скучния преподавател в света на магията - История. Цяло чудо беше че му бяха дали цели два часа на седмица
- А не! Омо, моля.
- Омо?
- Да, викай ми така. Дельов е.. абе предпочитам Омо.
- Добре? Омо. - Беше й странно да нарича някой на първо име, пък още повече на прякор, но пък момчето я беше помолило. Прякорите не бяха ли за по-близки хора? Те.. се познаваха, но не бяха говорили реално до скоро.. Даргов нали не беше.. не би му казал за.. килиите. Не. Момчетата не си говореха за такива неща. Май.. е щом я посрещна с усмивка сигурно не знаеше. - Как си?

- Какво ще кажеш за съучениците като котки?
- О имам едно меме дето много прилича на Даргов!
- Сигурно той ще е някоя супер кисела котка.. - Дали имаше катинка на котка с цигара? Нямаше да е пълно изображението без фаса в устата. Днес беше ив перфектно настроение да го взима на подбив. След престоя в килиите - А какво е меме?
- О да точно.. - Паузата му съвпадна с тази на Ескилов, после шушнещия разговор продължи - Хммм, това е като аа... вътрешна шега направена на картинка. Понякога е като комикс или пък колаж, но не е задължително.
- Вътрешна между кой?
- Хмм, хората които ползват уеб пространството?
- Огромната библиотеката?
- Точно! Да, прикривай ме. - Извади обсиданова плоча подобна на тази на Даргов, а Лили вдигна огромния учебник в опит да направи бариера както беше поискал от нея Омо - Ето виж.
- Ама верно изглежда като него! - Обърна се да погледне момчето, докато се кискаше леко. Той пък беше заковал поглед в тях двамата и гледаше абсолютно по същия начин - Виж го!
- Пфф, да.
- А какво друго може да се прави на обсидановото огледало? - Опита се да игнорира въображаемите ками, които се забиваха в гърба й. Не е като почваше часа да не го беше задминала с леко подтичване, че да не й вземе мястото при Дельов. За нейно щастие като я беше видял просто се опита да тръгне в друга посока - за негово една вийла го подхвана и завърна в часа. Е ако не се беше мотал можеше той да си седи при Омо.
- Не е огледало, мъгълско устройство е. 
- Това ли е телефон?