Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
3 posters

    All we'd need would be some Polyjuice Potion

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : All we'd need would be some Polyjuice Potion Coin10 170
    Ниво : All we'd need would be some Polyjuice Potion Untitl40
    Статистики :
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Streng10 Сила: 26
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Shield10 Издръжливост: 18
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Brain10 Интелигентност: 20
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Runnin10 Ловкост: 18
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Magic-10 Магия: 30
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Clover10 Късмет: 20
    • Post n°1

    All we'd need would be some Polyjuice Potion

    Писане by Бранимир Даргов Нед Сеп 24, 2023 2:58 am


    @Зинаида Кражова  @Маришка Боршош  @Сандър Викторович


    Планът бе в действие. Бе в действие от денят в който Зина го бе унижила на малката им тренировка по куидич точно преди мача с "Лъч". По-скоро от нощта на този ден, но това бяха подробности. Най-важното обаче си оставаше - планът му бе в действие.
    Доста трудно беше открил всичко, което му трябваше, включително човек, който да забърка отварата и да я наглежда в продължение на месец, защото Многоликовата не беше лесна за правене, никак дори. Омо се бе оказал ценен съюзник в приключението за крадене на съставки, като двамата заедно умуваха в кого точно да превърнат гремлина. Омо по незнайни причини защо всеки път питаше "кражБА, има ли?" , като задигнеха нещо и го носеха на своят "дилър" на отвари. Тъй де отвара. Това сигурно бе еднократна сделка и нищо повече.

    - Сигурен ли си? - попита Дельов, като Даргов се усмихваше лукаво. Дали бе сигурен? О, да! Какво по-добро от това. Щеше да превърне Зина в Сандър. И щеше да създаде... Зандър! Звучеше му прекрасно. Трябваше обаче да намери начин да накара малкият Гремлин да си изпие сутрешното "смути" (сякаш пък Зина пиеше такива неща) и да... да гледа сеир! Дали щеше да бъде убит после? Доста вероятно. Дали щеше да си струва? Напълно. Най-забавното бе,че ако малката бе Сандър, то Маришка щеше да започне да я преследва. А това бе същинската част от наказанието. - Той дали ще се съгласи?
    - Като нищо, стой и гледай!

    Двете момчета влязоха в спалнята където Сандър четеше книга. Омо скочи на леглото си, а Даргов седна до него и се подсмихна. Силно се надяваше Викторович да се съгласи, защото друг вариант нямаше. Може би Вихрен, но... по-добре не. Иначе Зина щеше да прекара цял ден целувайки се с Янакиева и да бъде рисувана гола или нещо такова. Гол, нали щеше да е мъж.
    - Сандъре...
    - Май забелязвате, че ми пречите да върша важно действие. - прелисти страница. Беше изключително сладкодумен днес...
    - Имам нужда от косъм от косата ти. - заяви дългият, а книгата рязко бе изместила положението си и сега русият ги гледаше.
    - От косата ми?
    - Е ... ясно, че не от други места.
    - Какво ще правиш с това?
    - Ще си върна на Зина, че ме унижи. 
    - И защо от мен?
    - Защото... първо - тя ще стане мъж, ще се чуди какво става. И второ.... Маришка. Ще преследва Зандър из училището като луда.
    - Зандър?
    - Зина плюс Сандър.. - подметна Омо, като засмука една виолетка.
    - Хмм... това звучи като свобода..., ако искаш и целият ме острижи, стига лудата да се занимава с нея, а не с мен поне за ден. - засмя се Сандър, но май се съмняваше, че Зандър ще се срещне с Маша. То не би го и пожелал на Зандър, на никого не би.

    Тримата се спогледаха, мислеха си за миг дали това е окей да бъде причинено на Зина, но Даргов й беше твърде ядосан за да мисли по-трезво. А и в дългосрочен план щеше да е забавна история! Поне това бе в главата на дългучов, а той не се славеше с това да ползва двете си мозъчни клетки и да ги накара да работят заедно.

    И така след като се сдобиха и с косата на Сандър, Даргов и Омо отидоха да се срещнат с момичето, което правеше отварата. Тя наля течността в шишенце, но Дарго се смръщи.
    - Не е ли твърде рядка? - попита той.
    - Ще действа по-дълго. А до колкото разбрах това е желанието ви.
    - Ама... ще действа ли? - добави Омо, който също изглеждаше скептичен.
    - Ще подейства, гарантирам ви. Заплащането ми? - извъртя очи тя. Даргов й подаде нещо в плик и взе стъкленицата. Тъй то... можеха да го сипят и в сока на Зина! Идеално! Нямаше търпение, просто нямаше.

    Бе от онзи уикенди в които на никой не му с излизаше, а и често храната им бе носена в общите стаи за да се избегне общуване между домовете и такива глупости. Просто явно и вийлите слакваха неделните утрини.
    ДнД бяха подготвили всичко - в сока на Зина бяха добавили отварата. Би трябвало да трае почти ден, поне така бе казала госпожицата , която я забърка. Бранимир все още имаше съмнения дали ще се получи, но щяха да разберат след миг.
    Всички присъстващи (не много на брой, някои все още се излежаваха по леглата) седяха и си ядяха най-спокойно и в мълчание, като Омо и Даргов се опитваха да не гледат по посока на Зина. Все пак за тях трябваше да е изненада, шок... О неее, какво се случва тип ситуация.
    Зина надигна чашата си, а Даргов набута пържена филия в уста за да подтисне злобната си усмивка. Планът му бе в действие...

    Вихрен Вокил, Сандър Викторович, Маришка Боршош, Зинаида Кражова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    • Върнете се в началото
    Зинаида Кражова
    Зинаида Кражова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : All we'd need would be some Polyjuice Potion Coin10 151
    Ниво : All we'd need would be some Polyjuice Potion Untitl42
    Статистики :
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Streng10 Сила: 30
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Shield10 Издръжливост: 28
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Brain10 Интелигентност: 28
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Runnin10 Ловкост: 30
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Magic-10 Магия: 32
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Clover10 Късмет: 32
    Бобчета : All we'd need would be some Polyjuice Potion SapphireAll we'd need would be some Polyjuice Potion AppleAll we'd need would be some Polyjuice Potion CabbageAll we'd need would be some Polyjuice Potion MangoAll we'd need would be some Polyjuice Potion SausageAll we'd need would be some Polyjuice Potion EmeraldAll we'd need would be some Polyjuice Potion PizzaAll we'd need would be some Polyjuice Potion BaconAll we'd need would be some Polyjuice Potion PearAll we'd need would be some Polyjuice Potion BananaAll we'd need would be some Polyjuice Potion ChiliAll we'd need would be some Polyjuice Potion Ruby
    • Post n°2

    Re: All we'd need would be some Polyjuice Potion

    Писане by Зинаида Кражова Нед Сеп 24, 2023 6:38 pm


    Нищо не подозиращата третокурсничка се настани на стола си и надигна чашата си със сок. Хич не го обичаше и предпочиташе да се отърве от неприятното нещо преди да се наслади на закуската си. Изпи цялото й съдържание на един дъх. Омо прехапа устни и се извърна настрани, тъй като го набуши на смях, а Даргов го сръга леко в ребрата. Момичето премлясна недоволно и огледа чашата недоволно. Сокът имаше странен вкус. Още по-гаден от обикновено. Усети едно не приятно чувство в стомаха си, което я накара да се сгърчи леко. Призля й. Сякаш й се повдигаше. Усети едно странно мравучкане под кожата си. Първата й мисъл беше, че проклетите вийли са започнали да ги хранят с развалени неща, но след това погледна към ръката си. Кожата й се гърчеше и изменяше. Усети как леко се издължава, косата й се скъси, бюстът й изчезна и усети нещо между краката си. За пред всички останали в стаята в момента стоеше Сандър, облечен в пола. ДнД едва се сдържаха да не се изсмеят, но за момента запазваха обладание. Омо едва. Кражова огледа ръцете си, пипна косата си и закрачи към едно огледало. Не намери себе си в отражението. Русото момче със светли очи, което я посрещна беше изненада. Не че безизразното й лице подсказа за това. Наклони леко главата си на едната страна, после на другата. След това опипа косата си и се ръчна с пъст в едната буза. След това я защипа. Трябваше да е сигурна, че под тази обвивка беше наистина тя. Все още щипеше бузата си, когато се завъртя рязко и закрачи към масата. Грабна чашата и я огледа, като чак сега забеляза липсата на гърдите си. Остави чавата и надникна под ризата си, като не спираше да щипе бузата си. Омуртаг не издържа. Взе да се смее с глас, което накара и Даргов да се подхилква. Зина им стрелна един поглед и се премести пред тях.
    -Многоликова отвара?- попита монотонно.
    -Нямам идея за какво говориш, Сандър,- каза дългучът с лека насмешка.- Поличката ти ми харесва обаче. Нещо да не ни намекваш?
    Кражова си пое дълбоко въздух и стрелна поглед надолу. Със свободната си ръка (все още щипеше бузата си) измести ластика на полата си, поглеждайки към бельото си. Бикините й едва задържаха новата й придобивка. Изчерви се, пусна полата и извърна поглед. Омо ревеше от смях на пода.
    -Сенсей, невъобразим кретен си,- каза тя с непознат глас.
    -Споко Сандър, ще те научим как да си момче за един ден,- изхили й се той.
    -Зандър искаш да кажеш,- през смях и сълзи добави Дельов.
    Зина погледна към ръцете си. Огледа се и осъзна, че дрехите са й леко тесни, а обувките я убиваха.
    -Ще ми трябват нови дрехи,- измърмори.
    -Ще ти вземем назаем от първоизточника. Т’ва беше негова идея все пак,- опита се да замаже положението Даргов.
    -Сенсей, дори в алтернативна вселена Сандър не би измислил такава кретения.
    -От къде си толкова сигурна?
    -Защото не се познаваме.
    -В алтернативната все…
    -Сенсей,- беше гърлено и сериозно, като инфаркт.
    Това секна киселяка. Подсмихна се леко и се приближи към нея:
    -Да ти е за урок. Друг път да не се гъбаркаш с по-големите,- призна си най-накрая той.
    Малката му показа среден пръст. Добре я беше научил.

    Вихрен Вокил, Сандър Викторович, Маришка Боршош, Лилиян Кардамова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    • Върнете се в началото
    Сандър Викторович
    Сандър Викторович
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : All we'd need would be some Polyjuice Potion Coin10 72
    Ниво : All we'd need would be some Polyjuice Potion Untitl37
    Статистики :
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Streng10 Сила: 8
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Shield10 Издръжливост: 6
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Brain10 Интелигентност: 4
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Runnin10 Ловкост: 6
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Magic-10 Магия: 8
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Clover10 Късмет: 8
    Бобчета : All we'd need would be some Polyjuice Potion SapphireAll we'd need would be some Polyjuice Potion EmeraldAll we'd need would be some Polyjuice Potion PearAll we'd need would be some Polyjuice Potion SausageAll we'd need would be some Polyjuice Potion Chocolate 
    • Post n°3

    Re: All we'd need would be some Polyjuice Potion

    Писане by Сандър Викторович Вто Сеп 26, 2023 12:56 am


    Сандър отново беше изключително зает и правеше животоспасяваше нещо, т.е игнорираше закуската и четеше. Преди няколко дни, отново бе нападнал библиотеката в търсене нещо по-така за четене...Само дето, вместо интересни заклинания за преобразяване и трансфигурация бе намерил нещо като мъгълска книжка. Въпросното нещо бе сбутано в ъгъла на секцията за отвари и носеше звучното име: „От гроба до преследвача и банановия кейк”.

    Изглеждаше абсурдно и както можете да се досетите – съдържанието му бе също толкова нелепо и извън всякакви литературни норми. Авторът му – Люлак Баучер описваше на дълго и широко невероятните си приключения в преследването на блатни жаби и дъждовни червеи. Из между тази глупост се намираше и някой добър съвет като: „Не влизай в устата на дракона без покана” и „Ако те преследва, по-добре е убий! Ако те върже за леглото, вече ще е късно!”.

    Виж ти. Май щеше да се наложи да понапазарува. Беше си загубил лопатата.

    Въздъхна, когато познат смях наруши спокойствието му. Първоначално се опитваше да ги игнорира, но десет секунди по-късно гласовете се бореха за надмощие един върху друг. Почти веднага се намръщи и се откъсна от книгата си. Затръшна я недеволно и вдигна погледа си.
    Премигна. Затвори очи. Премигна отново.

    Видя себе си, но не в огледалото.
    Образът бе реален и носеше пола и страшно неудобни обувки, по това което виждаше.
    Ъх. Трябваше му десет секунди, за да навърже нещата. Виждате ли – сещаше се за онзи разговор с Даргов и Омо, но в онази вечер, когато му бяха плямпали небивалици за многоликова отвара, отмъщение, Зина и някакви странни схеми...

    ... Викторович, хич не им бе повярвал. Самата им идея беше напълно абсурдна. Да набуташ психо-Маша по петите на третокурсничка не беше геройство. Но, в онзи момент...ами, Сандър беше отчаян. А както знаете, притиснатите в ъгъла хора са готови на всичко, за да се измъкнат.

    Дори не беше помислил, когато  бе дал на ДнД косъм от косата си. Но, сега, когато виждаше резултата...
    ... ами беше странно.

    - Хм, този стайлинг май ми отива. – беше се приближил до групичката и замислено зяпаше новия си двойник, Зинозандър, тъй де Зандър.
    - Няма да се отървеш от Маша, дори и да се облечеш като дърво. – Даргов продължаваше да се хилия. Двамата с Омо, очевидно искрено се забавляваха.
    - Човек никога не знае. – вдигна рамене и се нъмръщи, зяпайки Зина. Не познаваше, третокурсничката добре. Беше я мяркал в общата стая, а тази година петокурсника не бе в настроение за комуникация. Май, малко бе приел прекалено буквално криенето от напаста, която го преследваше.  – Можеш ли да бягаш бързо?
    - Моля?
    - Не, май ще ти трябва лопата.
    - Защо?
    - За Маша. Или, не. По-добре я удари с нещо тежко или я убий с някое заклинание.     – думите му бяха посрещнати с безразлично изражение и още подхилкване. Явно, хората си мислеха, че се шегува, но той бе сериозен.

    Като инфаркт. Или пътнически влак на бдж, закъсал в пустоща на 20 минути от София.
    - Ще ти дам дрехи. – въпреки че се изкушаваше, да я остави така. Физиономията на Боршош щеше да бъде безценна, когато види тази версия на С-Зандър.

    Вихрен Вокил, Маришка Боршош, Ина Янакиева, Зинаида Кражова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    • Върнете се в началото
    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : All we'd need would be some Polyjuice Potion Coin10 170
    Ниво : All we'd need would be some Polyjuice Potion Untitl40
    Статистики :
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Streng10 Сила: 26
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Shield10 Издръжливост: 18
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Brain10 Интелигентност: 20
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Runnin10 Ловкост: 18
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Magic-10 Магия: 30
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Clover10 Късмет: 20
    • Post n°4

    Re: All we'd need would be some Polyjuice Potion

    Писане by Бранимир Даргов Сря Сеп 27, 2023 6:48 pm


    Бяха го наричали и по-лоши неща от "кретен", затова не му тежеше. Нямаше и как точно в момента да му тежи каквото и да е, защото Зандър бе един път. Гледка която нямаше как да забрави..., а може би донякъде му се искаше.
    Сандър облечен в поличка и ризка, която едва го покриваше. Корема му бе открит от което си личаха плочки, момчето тренираше и то не само ума си, а краката... е да кажем, че косматите му крака не си отиваха с полата.
    По реакцията на Зина, когато надникна какво се случва ДОЛУ, други неща също не си отиваха с полата й. Не можеше да се сдържа вечер, не можеше... такъв смях го бе напушил, че го накара да излезе. Омо прихна след него и двамата се заливаха от смях, типични... кретени.

    - Ще ти дам дрехи. - явно Сандър бе решил да го играе стилист на Зандър, но разбираемо. Надали искаше цялото училище да го види в пола и риза, която щеше да се пръсне по шевовете си. Затова  двамцата се изнесоха към общата стая. Даргов кимна към Дельов и двамата последваха тийм Зинозандър. - Сваляй всичко.
    - Сигурен ли си?
    - Не е нещо което не съм виждал... повярвай ми.     - подметна Сандър и започна да вади неща от гардероба си. ДнД се бяха паркирали на леглото на Омо и продължаваха да се подсмихват. Зина пък се опитваше да докара психо погледа в тази си форма, но просто бе комично.

    Първо си отидоха неудобните обувки, после ризата и полата. Ако Сандър-Сандър не му беше метнал убийствен поглед, то Бранимир щеше да документира останалото - бикините, които едва държаха... каквото държаха.
    - Сваляй и това. Ето ти тези... нови са. - метна й черни боксерки русият. Зина се зае с преобличането... до тук добре, но преди да нахлузи боксерките стоеше и гледаше надолу с червени бузи. Кой да предположи, че изчервен Викторович е таааакааава сладка гледка.
    - Вие двамата айде да напуснете? - подкани ги оригинална.
    - Няма шанс.
    - Все пак ще я учим на неща.... нали, Гремлин?
    - С това какво да правя?     - тя завъртя леко бедра, а ДнД се изсмяха.
    - Покрий го за сега. - Викторович не бе от свенливите, но в този случай блокира изгледа на Dumb and Dumber.
    - Пишка ми се. - оповести Зандър в новата си премяна. Нова вълна на смях. Ооо.. бяха определено кретени, но този план бе невероятен.
    - Кой те спира? - попита Даргов с дяволита усмивка, когато Юлий и Вихрен влязоха в спалнята и се загледаха в Сандър и Зандър. Вокил повдигна вежда.
    - ЕХАА, ДВАМА САНДЪР! - Подметна Юлий и се усмихна. - Как? Кого сте трансформирали?
    - Оооо, това не е тоолкова важно...     - опита да се измъкне Дългият, като се имаше предвид, че познаваше Вокил добре и знаеш,че това няма да му хареса.
    - Зина. - Омо изплю ведната, а Даргов го погледна накриво.
    - Те са кретени..., а на мен ми се пишка. И съм гладна. - изръмжа Зина, която изведнъж явно бе осъзнала, че е доста по-висока и заплашително се бе приближила към Даргов. Той остъпи настрани и вдигна ръце.
    - Даргов със сигурност е кретен, пък Омо лошо се води по него. - Вихрен ги изгледа накриво и се приближи до легото си, като взе от там един учебник. Даргов пък отстъпваше още две крачки назад от Зандър. Омо гледаше с любопитство и ядеше виолетки, малко оставил Даргов сам да се оправя с ядосаният гремлин.
    - Аййде да те водя да те уча какво и как се прави... не бий помощта! - Дългуча, иронично, се чувстваше като Тирион в сцената с драконите "Don't eat the help!". Може би, обаче, щеше да си струва да изяде някой ритник или юмрук, като се има предвид какъв забавен ден го чакаше.
    - Помощ? Тя нямаше да е в това състояние , ако не бяте вие двамата. Май трябва да те срита поне веднъж... между краката. Или да ти приложи нещо алхимично, това даже ще по-добрият вариант.
    - Аааа без вашите вуду магии!     - отсече Бранимир, а Вокил се подмихна на Зинаида, която този път успешно докара психопатската усмивка на Даргов. И таз добра... целта не беше пак той да страда от случващото се! - Омооооо....! Да я водим да я учим да е мъж за ден, аййдеее!!!
    Сякаш това щеше да го спаси, ако Зина решеше да му срита задника, защото Сандър макар и да бе по-нисък бе по-силен и по-мускулест от Даргов, беше се насадил, отново.
    Преди дори да се усети Вокил му беше препречил пътя за бягство и стовари една книга върху главата му.
    - Кретен си. Ще си носиш последствията.
    - Брааат... айде веднъж да си на моя страна, а???

    Вихрен Вокил, Зинаида Кражова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    • Върнете се в началото
    Зинаида Кражова
    Зинаида Кражова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : All we'd need would be some Polyjuice Potion Coin10 151
    Ниво : All we'd need would be some Polyjuice Potion Untitl42
    Статистики :
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Streng10 Сила: 30
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Shield10 Издръжливост: 28
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Brain10 Интелигентност: 28
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Runnin10 Ловкост: 30
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Magic-10 Магия: 32
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Clover10 Късмет: 32
    Бобчета : All we'd need would be some Polyjuice Potion SapphireAll we'd need would be some Polyjuice Potion AppleAll we'd need would be some Polyjuice Potion CabbageAll we'd need would be some Polyjuice Potion MangoAll we'd need would be some Polyjuice Potion SausageAll we'd need would be some Polyjuice Potion EmeraldAll we'd need would be some Polyjuice Potion PizzaAll we'd need would be some Polyjuice Potion BaconAll we'd need would be some Polyjuice Potion PearAll we'd need would be some Polyjuice Potion BananaAll we'd need would be some Polyjuice Potion ChiliAll we'd need would be some Polyjuice Potion Ruby
    • Post n°5

    Re: All we'd need would be some Polyjuice Potion

    Писане by Зинаида Кражова Сря Сеп 27, 2023 7:26 pm


    Когато Сандър й каза да “свали всичко” искаше да потъне в земята. От къде на къде? После се досети, че реално това беше неготово тяло. Не беше точно тя и се успокои. Частично. Преоблече се, чувстваше се удобно в новото си облекло и се обърна към двамата кретени виновни за това й състояние. Сандърстояние. 

    -Пишка ми се.

    Изобщо не обърна внимание на Юлий и Вихрен. Просто искаше да угоди на пикочния си мехур преди той да гръмне. Даргов точно се беше засилил към изхода, когато Вокил му препречи пътя. Шестокурсникът й беше приятел, но в момента не й беше до любезности. Слабо казано беше на зор. Направи няколко големи крачки и просто излезе от помещението, избутвайки двете момчета с лекота. Спря се и погледна ръцете си. Учуди се колко е силна всъщност. Обърна се леко назад, където намери обърканите физиономии на Даргов и Вихрен. И един смеещ се Омуртаг. И един учуден Сандър. 
    -Може ли да вървим?- каза Зандър.
    -Виж, трябва да й… му угодя. Много е убедителен,- изниза се покрай рижкото дългуча.
    Вокил хвърли един поглед към Зинаида и новата й форма, по който ясно се четеше притеснение.
    -Добре съм, не ме мисли,- каза му тя.- За тях се притеснявай.
    Той й се подсмихна.
    -Сенсей, пикаене, сега!
    -Идвам, идвам.
    -Аз също,- обади се истинския Сандър и тръгне подире им.
    -Ти пък защо?
    -Качествен контрол.
    Закрачиха към момчешката тоалетна. Сандър на квадрат, киселяк и пласьор на бонбони. Страшна гледка. Стигнаха до заветното място, а малката вече едва стискаше. Едва не влезе с крак в помещението, където…
    -Няма кабинки?- объркано попита.- Какво е това?
    Сочеше към един от писуарите. Разбира се, че Даргов щеше да я заведе в тоалетната без кабинки. Инче унижението нямаше да е максимално.
    -Ние не ползваме кабинки, гремлин. Ползваме тези неща. Нарича се писуар. Просто заставаш прав и действаш.
    -Как така действаш? Защо ползвате мивки?
    -О, това ще е добро…- измрънка Сандър и се подпря на касата на вратата, скръствайки ръце.
    -Не са мивки. Глей ся,- захвана Даргов.- Сваляш си ципа, бъркаш си в гащите и си вадиш…
    -Не,- просто каза тя максимално монотонно.
    -Как не, нали искаш да пикаеш?
    -Няма да пипам това.
    -Не е безкрайно лошо,- обади се Викторович.
    -Не се намесвай,- сряза го.- Лъжеш ме, сенсей!
    -Уви, не те лъже,- обади се Омо.
    -На мен ми е все едно, аз ще си пикая, ти си на зор,- набута една цигара в устата си дългуча, а след това им обърна гръб, за да се изпикае.
    Само при шума от течността на Зина й се допишка още повече. Стрелна един поглед надолу към панталона. Пое си една голяма глъдка въздух. Нямаше мърдане. Прекоси разстоянието до един от писуарите в близост до Даргов, но достатъчно далеч от него и отново зяпна надолу. Преглътна шумно. Бавно и драматично разкопча ципа на панталона си.
    -Давай, Зи!- обади се Омуртаг.- Ще ти дам бонбонче за награда.
    -Млъкни, че ще удавя всички ви в тези безполезни мивки,- скастри го с новия си дълбок глас тя.
    Паника. Как се очакваше да бръкне… да пипне… да извади… Затвори очи и реши просто да не мисли и да не гледа. Мушна ръката си през процепа на панталона, някак си се пребори с боксерките и напипа това, което търсеше. Бузите й отново пламнаха. Искаше да се закопае някъде. А при допира и се допишка още повече. Продължаваше да стои със затворени очи и бавно успя да го извади навън.
    -Гремлин, трябва да гледаш какво правиш,- обади се в този момент Даргов.- Да насочваш струята.
    -Такъв ще ти насоча, сенсей…
    -Не се майтапи,- обади се Сандър.- Налага се да гледаш. Представи си, че ползваш маркуч.
    “Ще ви дам аз на вас един маркуч. Усеща се като наденица, тъпаци такива”, каза си на ум и след поредното шумно преглъщане отвори очи. Не поглеждаше надолу обаче. Не можеше. 
    -Гледай, какво правиш, гремлин. Далеч си от писуара.
    Почервеня още повече. Най-червения Сандър някога. Реши да гледа към керамичното тяло на стената или по-точно към сифона му.
    -Дръж с двете ръце,- нова инструкция.
    Изскърца със зъби, но го направи. “Ад… ад… ад…” повтори си няколко пъти наум. Обеща си да не пие никакви течности до края на деня.
    -Цели се във вънта на сифона,- поредната инструкция.
    Нямаше сили да спори, хвърли един бегъл поглед, виждайки ръцете си и просто се отпусна. Чу се шума от течност и на малката й олекна на душата. И на пикочния мехур. Даргов се приближи и я тупна силно по гърба, което едва не доведе до изпускането на “инструмента” на Зандър.
    -Браво, гремлин! Ще стане мъж от теб!
    -Ще те убия, сенсей…

    Сандър Викторович, Ина Янакиева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    • Върнете се в началото
    Сандър Викторович
    Сандър Викторович
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : All we'd need would be some Polyjuice Potion Coin10 72
    Ниво : All we'd need would be some Polyjuice Potion Untitl37
    Статистики :
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Streng10 Сила: 8
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Shield10 Издръжливост: 6
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Brain10 Интелигентност: 4
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Runnin10 Ловкост: 6
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Magic-10 Магия: 8
    All we'd need would be some Polyjuice Potion Clover10 Късмет: 8
    Бобчета : All we'd need would be some Polyjuice Potion SapphireAll we'd need would be some Polyjuice Potion EmeraldAll we'd need would be some Polyjuice Potion PearAll we'd need would be some Polyjuice Potion SausageAll we'd need would be some Polyjuice Potion Chocolate 
    • Post n°6

    Re: All we'd need would be some Polyjuice Potion

    Писане by Сандър Викторович Пет Сеп 29, 2023 1:48 am


    Имаше толкова важни неща за вършене. Да допрочете поредната абсурдна книга, този път за тайните ритуали на таласъмите и походите им до подземните гаражи. Да полее кактуса, който Маша му бе подарила за рождения ден. Да напише писмо до психиатъра си, което никога нямаше да може да изпрати заради спряната кореспонденция. Да ясода някоя вийла и да си спечели поредния престой в килия. Все пак, 24 часовата гаранция, че тъмнокосият демон няма да му виси на врата, си бе като печалба от тотото.

    Сещате се – все изключително важни неща, които изискваха вниманието на Сандър. Но, Даргов и Омо се бяха намесили в перфектно структурирания му ден. Сега не можеше просто да си тръгне и да остави  двамата глупаци и златната ябълка да се забавляват без него.

    И ставайки въпрос за забавление...шоуто беше ТОП!

    Ролите бяха много бързо раздадени. Даргов го играеше разхайтеният учител, който за пореден път трябваше да демонстрира едно и също и затова го правеше небрежно и през пръсти. Омо бе асистента, който смучеше бонбони, и се обаждаше на правилните места за поредния съвет.

    На Сандър му се падна – пияния бодигард. Беше се облегнал на касата на вратата и за по-голям драматизъм бе скръстил ръце пред гърдите. Някак си бе докарал каменно изражение с голям привкус на смях. Все пак, беше в готовност да възпре нормалните хора от набезите върху тоалетното пространство. Никой не искаше първата изява на Зандър в това толкова мъжко изкуство да бъде извършена пред голяма аудитория.  

    А малката...тя просто беше бомба от всякъде.

    - Ако ще го убиваш, направи го някъде на двора. – предложи русокосията, вече предал се на желанието и се смееше невъздържано.
    Триста проклятия. Толкова странно бе да се наблюдава отстрани. Вярно, монотонният глас и свирепите изражения не бяха много в стила му, но не можеше да отрече – стояха му добре. Може би трябваше да помоли Зи да го научи да гледа психопатски.

    - Не й давай тъпи идеи. – намеси се Даргов и бързо се върна към инструкциите. – Сега трябва да го прибереш.
    - Не думай. Кой ли би предпложил?
    - Аз нямаше да се сетя.     – -засмя се Викторович. Ох, отдавна не се бе забавлявал толкова.
    - Да се чуди човек как си оцелял толкова дълго.
    - Нямам си и на идея. Загадка е.
    - Ще ви убия, всички...     – заяви Зина, която явно бе приложило отново метода със затворените очи и пипането, бъркането и прибирането.

    - Аз нямам против.
    - Мълчи, Сандър.  – ДнД очевидно нямаха желание да умират, поне не и днес, което връщаше русокосият в изходна позиция и с все стария и досаден проблем.
    - Да не забравиш да си измиеш ръцете. – дългоучът, отново се бе наместил до Зи и я наблюдаваше внимателно. Малко приличаше на майка, която варди отрочето си да не би да бъде отвлечено от пухкавели по пътя за мивката.

    Зина отговори нещо от рода на: „Кретен си, семпай!” или „Да ти приличам на 5 годишно?” или може би нещо по средата, но Сандър бе прекалено разсеян, за да обърне внимание на останалата част от разговора. Някъде по между другото Омо се бе включил и сега ДнД се забавляваха с новоизлюпения мъж.

    - Хей, Зина... – прекъсна ги петокурсника изведнъж.
    - Зандър! – поправиха го в един глас другите две момчета.
    - Все тая! Знаеш ли, коя е Маришка от Лъч?  - въпросът бе невивен, но май бе добре да я подготви за предстоящото бедствие.
    - Не. Трябва ли?
    - Не много висока, тъмнокоса с вманиечен поглед. – докато се опитваше да обрисува Боршош по най-добрия начин, групичката вече бе напуснала „святото място” и се бе набутала в коридора пред общата стая на Южен. – Когато я видиш... по-добре си тръгни, докато можеш.

    Вихрен Вокил, Ина Янакиева, Зинаида Кражова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    • Върнете се в началото

      В момента е: Пон Май 20, 2024 8:23 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!