★ Страноприемница „Черната русалка“

Става дума за малка схлупена къщурка, имаща възможно най-окаяният вид, който може да придобие някоя сграда. Полуразрушеният покрив заплашва минувачите, че може всеки момент да се срути върху нечия глава, по стените има дупки с големината на куофъл, а единственото прозорче е зацапано с мръсотия и прах, събирали се в продължение на векове.

Самата съборетина се състои от една малка стаичка, която е напълно празна. Изключение прави картината, която виси на северната стена, изобразяваща грозна русалка, излегнала се на камъните на морето. Черните магьосници знаят, че картината се отваря, когато прошепнеш на русалката „Проклети аврори“. В този момент се разкриват стълби, водещи надолу към тъмно подземие. Воала, страноприемницата!

Посетителите влизат директно в общата част на страноприемницата - мрачно и тясно помещение, в което има няколко дървени маси и бар с бутилки. Зад бара стои един старец, който по всички стандарти е само кожа и кости. Веждите му са толкова дебели, че от тях почти не могат да се видят очите му. Поправка, всъщност дядото въобще няма очи. На мястото им има само две цепки, които изгледат като зашити с игла и конец. Освен че не вижда, старецът никога не говори. Той само подава ключовете към стаите, които се намират надолу по една стълба, водеща още по-дълбоко в земята. Ако му подадеш по-малко пари от дължимите, старецът винаги разбира и започва да бие с кокалчетата ръката си по бара. А не искаш да идва шефът му...

Самите стаи са изключително студени и неудобни. Леглото е най-неудобното възможно. Единствените други мебели са нощното шкафче и стоящата върху него книга: „Черна магия за идиоти“ – за да се забавляваш цяла нощ.