Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    “Ако скочиш ти, скачам и аз…”

    Омуртаг Дельов
    Омуртаг Дельов
    Ученик, пети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Coin10 50
    Ниво : “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Untitl37
    Статистики :
    “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Streng10 Сила: 4
    “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Shield10 Издръжливост: 6
    “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Brain10 Интелигентност: 8
    “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Runnin10 Ловкост: 6
    “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Magic-10 Магия: 6
    “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Clover10 Късмет: 6
    • Post n°1

    “Ако скочиш ти, скачам и аз…”

    Писане by Омуртаг Дельов Пон Сеп 25, 2023 11:17 pm


    @Ина Янакиева

    Уговорката им беше да се чакат на метростанция НДК. Този път се беше постарал да не закъснява и я чакаше търпеливо. Оглеждаше се периодично, тъй като не беше сигурен от коя посока ще се появи тя. След едно от последните му завъртания надясно светът отново се забави. Ина крачеше към него с широка усмивка, косата й се развяваше в такт със стъпките й. Беше облечена в къса,розова рокличка на лилави цветя. Омуртаг отпусна леко ченето си, сърцето му заби лудо и загуби ума и дума. Беше напълно омагьосан. Дори не беше разбрал, кога е стигнала до него, че даже го беше и поздравила.
    -Омо!- гушна го.
    Той отвърна на прегръдката някак заучено, вдишвайки парфюма й. Беше почти сигурен, че това беше любимата му миризма от тук нататък.
    -Как си?- попита го момичето след като се откъсна от обятията му.
    -По-добре не съм бил!- ухили й се, като все още беше хипнотизиран.
    -Къде е този парк с кино?
    -Парк Център. Мол е.
    -Оу…
    -Малък мол. Киното е готино. По нови стандарти. Можеш да си наместиш седалката така, че да легнеш.
    -Не съм била на такова!
    -Ще ти хареса! Хайде.
    Той тръгна напред, едва спирайки се да не я хване за ръката. Какво го прихващаше? Поклати глава и мушна един бонбон в устата си. Не че това го разсея много. Подаде пакетчето виолетки към нея, тя също си взе. Минаха покрай фонтаните на НДК, като не спираха да си бъбрят за всевъзможни неща и кой какво е рисувал.
    -Ти рисуваш прекрасно, Ина!- каза й той с широка усмивка, докато захождаха по Моста на Влюбените.
    -Ти също!
    -А, не. Аз драскам щуротии и комиксчета. Твоите са истински картини. Токувиж някой ден ги изложат тук или в някоя галерия!
    -Глупости…- тя се изчерви леко и извърна поглед.
    -Не са глупости! Харесвам т… картините ти!- хвана се навреме и се поправи.
    Какво щеше да каже? Защо? Пак поклати глава и набута три бонбона в устата си. Скоро се намираха не само пред търговския център, но и пред касите за билетите, където Омо се опитваше да се сдобие с билетите им. След известно мотаене и привидно притеснение, той се приближи към Ина, която беше забила поглед към книжарницата отсреща. Беше свел глава.
    -Какво стана, Омо?- попита го тя, забелязвайки навъсения му вид.
    -Аз съм идиот…
    -Защо? Какво има?
    Той просто й подаде билетите им. Беше ги взел, бяха за Титаник, но не бяха за прожекцията от 16:00, а за тази от 20:00. Тя ококори очи и го погледна. Момчето беше забило поглед в земята и не смееше да я погледне. Измрънка:
    -Разрешавам ти да ме убиеш…
    -Няма да те убивам! Нищо не е станало,- засмя се тя.- Тъкмо ще си побъбрим още някакво време. Искаш ли да минем през книжарницата?
    Той вдигна очите си към лицето й. Както винаги там грееше усмивка. Мила, приветлива… и да искаше да откаже, не можеше.
    -Добре,- каза едва, усещайки как пак е позагубил ума и дума от красотата й.

    Ина Янакиева харесва този пост.

    • Върнете се в началото
    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Coin10 230
    Ниво : “Ако скочиш ти, скачам и аз…” 1311
    Статистики :
    “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Streng10 Сила: 74
    “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Shield10 Издръжливост: 86
    “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Brain10 Интелигентност: 90
    “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Runnin10 Ловкост: 90
    “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Magic-10 Магия: 104
    “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Clover10 Късмет: 72
    Бобчета : “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Chocolate“Ако скочиш ти, скачам и аз…” Sausage“Ако скочиш ти, скачам и аз…” Banana“Ако скочиш ти, скачам и аз…” Diamond“Ако скочиш ти, скачам и аз…” Emerald“Ако скочиш ти, скачам и аз…” Apple“Ако скочиш ти, скачам и аз…” Mango“Ако скочиш ти, скачам и аз…” Ruby“Ако скочиш ти, скачам и аз…” Blueberry“Ако скочиш ти, скачам и аз…” Pear“Ако скочиш ти, скачам и аз…” Tomato“Ако скочиш ти, скачам и аз…” Chili“Ако скочиш ти, скачам и аз…” Sapphire“Ако скочиш ти, скачам и аз…” Bacon“Ако скочиш ти, скачам и аз…” Cinnamon
    • Post n°2

    Re: “Ако скочиш ти, скачам и аз…”

    Писане by Ина Янакиева Чет Сеп 28, 2023 3:49 pm


    Стоеше и чакаше Омо да се вземе билетите и си повя с ръка. Беше поредната адска жега, макар и времето напоследък да бе непредсказуемо. Понякога беше 35 градуса, а на следващия ден бе 25. Драстични разлики, да се чудиш кой гардероб да извадиш - летния или есенния. До зимният все още не бе стигнала, това щеше да е... през октомври.

    - Разрешавам ти да ме убиеш… - това бе ново. Защо бе идиот и защо щеше да го убива? Нима такова чувство бе оставила у него? О, милият Омо! Това, че бе взел билети за по-късна прожекция не бе проблем, поне не и за нея. Единствено можеше да е проблем, ако станеше малко по-студено вечерта, защото Ина не си бе взела връхна дреха и бе само по тънка рокля, но нямаше да го убива заради това. Или да убива когото и да е, някога през живота си.
    Дари го с усмивка и просто го поведе към книжарницата. Никога не можеха да сбъркат с това да прекарат време в книжарница. Било то мъгълска или магьосническа.

    - Извинявай...
    - Моля те, Омо, недей! Няма проблем, наистина! - държеше в ръка някаква книга в която се разказваше за младо момиче, което бяга от семейството си и потенциален уреден брак, краде самоличност на своя камериерка и попада в училище за обноски. Четеше резюмето замислено, докато момчето се бе забило в близкият стелаж с манга. Разглеждаше книжка на която две момчета "тичаха" едно към друго с някакви неща в ръцете си.
    Ина отмести поглед от своето четиво и погледна неговото. Приближи се и надникна над рамото му (или по-скоро ръката, не бе достатъчно висока да е над рамото)
    - Какво е това?
    - Японски комикс. Чете се отзад напред.
    - О! - той разлисти страничка и тя се загледа из квадратчетата. С манга не се бе сблъсквала до сега и не разбираше реда на четене...и репликите ли се четяха от дясно наляво? - За какво е?
    - За нинджи с готини сили, почти като магия. Знаеш нашите елементалисти, нали? Те имат подобни.
    - О! - Кимна русокоската от което кичурите й потрепнаха около лицето, а обеците й със звездички се разлюляха. - Изглежда интересно!
    - Да! Мога да ти дам да ги прочетеш, имам почти всички! - когато каза "почти всички", Ина погледна съмнително целият рафт с подобни книжки. Май не всички бяха една и съща поредица, но тези две момчета бяха на... доооста от тях. Със сигурност, ако хванеше да ги чете щеше да си има работа до Коледа. - Ти какво си хареса?
    - Много неща. - засмя се звънко тя и се завъртя, като му показа едната книга в ръката си, но имаше поне шест, които й се усмихваха... да, книгите й се усмихваха! - Но трябва да намеря и трета книга на Игра на Тронове.
    - Гледаш... четеш игра на тронове? - попита Омо, като звучеше изненадан, а после се усмихна широко.
    - Н-не...т-точно.. - бузите й почервеняха и тя се извърна с гръб към него, като уж гледаше някакви книги пред себе си. Бяха речници, чудесно. Никога не бе късно да научи... това какво беше, цонга?! Къде говореха този език? - По-скоро... чета... 
    Абе, беше изгледала всички сезони, но не й се говореше за това в момента. Или някога изобщо.

    Лилиян Кардамова and Омуртаг Дельов харесват този пост.

    • Върнете се в началото
    Омуртаг Дельов
    Омуртаг Дельов
    Ученик, пети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Coin10 50
    Ниво : “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Untitl37
    Статистики :
    “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Streng10 Сила: 4
    “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Shield10 Издръжливост: 6
    “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Brain10 Интелигентност: 8
    “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Runnin10 Ловкост: 6
    “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Magic-10 Магия: 6
    “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Clover10 Късмет: 6
    • Post n°3

    Re: “Ако скочиш ти, скачам и аз…”

    Писане by Омуртаг Дельов Чет Сеп 28, 2023 9:57 pm


    -БГ или инглиш?- попита я той.
    -Какво?
    -Книгата. На български или на английски я търсиш?
    -Български.
    -Моооомент…
    Той изчезна измежду рафтовете. И сякаш след мигове се появи обратно при Ина, подавайки й Вихър от Мечове.
    -Заповядай!
    -Разбира се, че не я търся на правилното място,- изсмя се, взимайки четивото в ръце.- Благодаря ти!
    -Пак заповядайте, милейди!- поклони се леко той, смеейки се.
    Янакиева също се засмя. След което го попита:
    -Ти няма ли да си вземеш нещо?
    Дельов разпери пред нея като карти три поредни броя на Наруто. Тя му се усмихна и отидоха към касата. Всеки плати своето, като не спряха да си говорят ту за Игра на Тронове, ту Омо обясняваше за Наруто и как би било уникално мазало, ако двете вселени се слеят. Излязоха от книжарницата и той свали раницата си, за да прибере мангата. Обърна се към русокоската:
    -Искаш ли да взема книгата ти? Ще ти я дам после.
    -Много мило, благодаря!- подаде му я тя.
    Той се изчерви леко, но бързо сведе глава и старателно бутна и нейната покупка в раницата. След това я замтна обратно на гърба си и си погледна часовника на телефона.
    -Имаме много време до филма.
    -Идеи?
    -Хммм,- замисли се той.- Пила ли си bubble tea?
    -Не, какво е това?
    -Една много яка, японска измишльотина. Хайде, ще те заведа.
    Как да откажеш на такъв ентусиазъм? 
    Тръгнаха обратно към НДК, като не спираха да си говорят. На моменти дори забравяха да си поемат въздух и започваха да си се смеят един на друг. Омо на моменти правеше паузи, защото просто се заглеждаше в нея и я слушаше в захлас. Искаше му се никога да не спира да чува гласа й. Гледаше я с топъл и мил поглед, с лека усмивка. Неусетно стигнаха до пилоните на НДК, и точно в страни от тях, в близост до един вход, набутано в един ъгъл, с розово пишеше Chatime. Той скочи напред и й отвори вратата. Тя му се усмихна и влезе в помещението. Лъхна ги приятен, студен въздух. Казаха в един глас:
    -Оооох…
    Спогледаха се и се засмяха. Пристъпиха към менюто. Толкова много опции за течности и перли.
    -Чай, сок или кафе ти се пие?- попита я той.
    -Ъм, кафе.
    -Добре. С какви перли?
    -Ъм…
    Момичето изглеждаше сякаш решаваше сложна задача по ядрена физика. Момчето отново се усмихна леко, гледайки я и реши да я избави от мъките:
    -Имаш ли ми доверие?
    -Ъм... да?
    Той се ухили широко и се обърна към баристата:
    -Два пъти Браун Шугар Лате с черна тапиока, моля.
    -Малки или големи?- попита го ьената остреща.
    -Малки?- обърна се към Ина.
    -Малки,- кимна тя.
    -Малки.
    -Шестнадесет и четиридесет.
    Той бръкна в джоба си и извади една двадесетолевка. Взе рестото си и касовата бележка и дръпна Ина настрани, за да изчакат напитките си.
    -Колко трябва да ти дам, Омо?- попита тя.
    -Няма да ми двавш.
    -Ааааа, не…
    -Компенсация за грешката ми с киното.
    -Не ми дължиш компенсация.
    -ДВА ПЪТИ БРАУН ШУГЪР!- прекъсна ги баристата.
    Той мина напред и взе двете запечатани чаши със сламки и се върна при нея.
    -Тук ли ти си стои или вън на пейките?
    -Не сменяй темата, Омо.

    Ина Янакиева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    • Върнете се в началото
    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Coin10 230
    Ниво : “Ако скочиш ти, скачам и аз…” 1311
    Статистики :
    “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Streng10 Сила: 74
    “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Shield10 Издръжливост: 86
    “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Brain10 Интелигентност: 90
    “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Runnin10 Ловкост: 90
    “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Magic-10 Магия: 104
    “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Clover10 Късмет: 72
    Бобчета : “Ако скочиш ти, скачам и аз…” Chocolate“Ако скочиш ти, скачам и аз…” Sausage“Ако скочиш ти, скачам и аз…” Banana“Ако скочиш ти, скачам и аз…” Diamond“Ако скочиш ти, скачам и аз…” Emerald“Ако скочиш ти, скачам и аз…” Apple“Ако скочиш ти, скачам и аз…” Mango“Ако скочиш ти, скачам и аз…” Ruby“Ако скочиш ти, скачам и аз…” Blueberry“Ако скочиш ти, скачам и аз…” Pear“Ако скочиш ти, скачам и аз…” Tomato“Ако скочиш ти, скачам и аз…” Chili“Ако скочиш ти, скачам и аз…” Sapphire“Ако скочиш ти, скачам и аз…” Bacon“Ако скочиш ти, скачам и аз…” Cinnamon
    • Post n°4

    Re: “Ако скочиш ти, скачам и аз…”

    Писане by Ина Янакиева Пет Сеп 29, 2023 3:20 am


    - Не я сменяям.... тук или на пейка? - усмихна се момчето широко, а Ина го изгледа с нацупени устни, но нямаше как да му се сърди. Усмихна се леко и поклати глава. Просто й беше неудобно той да плаща за всичко. Защото вече бе купил билетите и беше отказал тя да му плати и за това. Беше истински кавалер, но... това не означаваше да плаща за всичко.
    - Нека постоим тук малко, пък после може да се разходим и по Витошка? - усмихна се Ина повече, като си бе наумила, че следващото нещо, което ще се купува ще бъде от нея. Дори и Омо да настояваше. Може би щеше да вземе пуканките в киното или пък, ако си вземат нещо за хапване преди киното.

    Двамата се настаниха в заведението, а Ина огледа чашката с кафето. Изглеждаше странно. Хем изглеждаше като нормално лате, хем имаше тези топчета на дъното и малко плуващ лед. Разбърка със сламката за да смеси слоевете сметана и кафе, като се зачуди защо сламката е толкова голяма, дали бе заради топчетата?
    - Какво каза, че е това на дъното?
    - Перли от черна тапиока.
    - Перли... от тапиока?     - Премига срещу него, продължи да разбърква, а след това си отпи от кафето. Беше... вкусно. Но тези топчета долу я притесняваха. Бяха там за украса, вкус или за да ги яде? Трябваше ли да пита? Изчерви се, Омо обаче сякаш разбра притеснението й.
    - Вкусни са, опитай. - той си отпи от своето кафе и смукна една перличка. Ина го гледаше внимателно, а след това последва примера му и леко се задави. Сдъвка нещото и преглътна. Беше... интересно.
    - Ммм...
    - Не ти ли харесва?
    - Вкусно е. Ти такива неща ли обичаш да пиеш?
    - Е и нормално кафе и чай. Кола.. такива неща. Гладна ли си?
    - Малко.     - усмихна му се. Дори и да беше гладна не й се мърдаше много от тук, защото й харесваше чувството на климатика в косата й.
    - Знам едно място... !
    - Ти винаги знаеш места. -     засмя се тя. - Може би след малко? Не искам да изоставям климатика...
    - Дообрее... Нека ти покажа какво качих в Тик ток, ти май не си гледала.
    - Н-не..забравих как да... се оправя с това... с тока. - ново изчервяване, а Омо се приближи по-близо и отново започна да й обяснява отново за видеа, лайвове, как да търси, харесва и прочее. След което започна да показва и свои видеа, а Ина жадно поглъщаше информацията.

    Това да контактува с Омо и да учи нови нови мъгълски неща бе изключително приятно. Винаги научаваше нещо ново. Дали за този чай-кафе с топчета, дали за телефонните опции, дали за  заведения, за всичко. Винаги научаваше нещо ново. И й беше изключително приятно.
    - Обичаш ли пица? Или пък искаш нещо сладко?
    - Ааам.. нямам претенции, но обичам сладките неща. Може би по малко и от двете? - вече бяха тръгнали по Витошка, но май това щеше да им е само разходка. Омо водеше, Ина го следваше. Мястото й беше познато, разбира се, но никога не се бе заглеждала толкова по магазините наоколо или пък заведенията. А имаха достатъчно време да минат улицата поне четири пъти и пак да седнат някъде за почивка.
    - Нека си вземем нещо солено и после ще видим за сладкото. Шоколадово ли?
    - По възможност. -     ново подсмихване и изчервяване от страна на русокоската.

    Лилиян Кардамова and Омуртаг Дельов харесват този пост.

    • Върнете се в началото

      В момента е: Пон Май 20, 2024 6:28 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!