Дария Воронина

Има едно от онези лица, които може и да не забележиш в тълпата, а може и да ти привлекат вниманието и да го задържат за дълго време. С Дария никога не се знае, но изглежда хубава, когато плътните ѝ устни се разтеглят в голяма усмивка и трапчинките ѝ се покажат, а сините очи, които е взела от баща си засияят. Най-хубава е обаче, когато слънцето целуне рижите ѝ коси и ги превърне в огън. През другото време? Поредното луничаво младо момиче, което сякаш има твърде дълги крака, струва ти се разсеяно и навярно очакваш да е глуповато. Докато не те закове с поглед или дума и бързо осъзнаеш, че нищо не ѝ убягва, а спокойствието, което толкова ѝ отива май леко прозира и под него нещо си бълбука.

Не би казала, че е бълбукаща личност ако я питате обаче, навярно би се определила като скучна особа, предпочитаща компанията на книгите или животните пред тази на хората. В интерес на истината може да вирее навсякъде, но в шумна компания е по-скоро онази, когато макар и рядко да се обажда, обикновено е на място. Като цяло ѝ е по-лесно да общува с хората, когато не са много наведнъж, но зависи и от това доколко си пасват. На света има много малко неща, на които не е готова за приятелите си и той самия вероятно не е готов да ги понесе. Тя пък не може да понася несправедливо отношение, било то към себе си или към някой друг и смело демонстрира неодобрението си, често употребявайки твърде много думи в този процес и после се чувства некомфортно. И като заговорихме за чувства, има такова за хумор, но като че ли повечето ѝ шеги си ги разбира само тя (което не е проблем). Истината е, че е преди всичко странна птица и сама го осъзнава, но хаосът в главата ѝ общо взето успява да си остане там. Освен когато не успява.

Като дете на руснак и англичанка, които в някакъв момент се развеждат, Дария доста често пътува между Лондон и Санкт Петербург, докато е по-малка. После я приемат в Хогуортс и пътуванията започват да стават все по-редки, докато в един момент я оставят сама да решава къде иска да прекара празниците, а тя започва да избира училището. Представител на дом Хафълпаф е и завършва с отличие, след което настъпва трудната част – какво да прави с живота си. Горе-долу по това време баща ѝ си намира нова жена, която е българка и двамата я канят на гости. Още не може да каже какъв дявол я кара да приеме, при положение, че обикновено учтиво отказва подобни покани, но по време на гостуването се влюбва в България и част от загадката се разрешава от самосебе си. Вместо да се чуди дали да продължи да живее в Англия, да отиде в Русия или да търси друга някоя държава, държавата сама я намира и завладява сърцето ѝ.

А какво прави вече почти четири години тук?

Някога с приятелките ѝ от Хогуортс имаха идея да си направят момичешка група, но животът ги раздуха като семенца от глухарче и това така и не се случи. Въпреки това Дара упорито се занимаваше с музика, научи се да свири на китара, започна да пописва песнички. Сега през деня човърка разни неща в работилницата си в Торбаланово (остана ѝ като навик от чиракуването в магазин за магически изобретения), а вечерно време обикаля да пее по заведения, когато са я поканили. Справя се доста добре и с двете и като че ли е почти щастлива.

Почти.