| Валда Хелвиг | Вал, Ада, Хел
21 години
I think I lost my mind But, It's my kind of love
Не всяка история започва с „имало едно време” и е обагрена с безгрижие и детски смях. Някой, са тъмни като безлунна нощ и са извадени от прашлясалия горен рафт, за който никой не се сеща. Понякога да направиш десекция на жаба е по-лесно от това да забележиш малкото момиченце, свито в ъгъла на стаята. Гарваново черна коса, разширени очи, изпълнени със страх и една единствена сълза, стичаща се по бузата й. Бледа кожа, недокосната от слънцето, разкървавена долна устна и червени следи от пръсти по тънката шия.
| |
| | Сама. Незабелязана. Невидима. Притисната в ъгъла. Така преминаха първите години в живота на Валда. Майка й бе от онези „модерни вещици”, които не позволяваха нищо да наруши стандарта им на живот. Родена със златна лъжица в устата и отгледана под щастлива звезда, тази жена не знаеше какво е това отговорност. Затова дъщеря й бе поредното „недоразумение”, което трябваше да подмята от единия ъгъл в другия, за да забрави за тази грешка.
Уви, колкото и да се опитваше – Валда продължаваше да бъде реална и да заема място. Искаше да се отърве от нея, но проблемите рядко се решаваха сами. Първоначално, женицата си мислише, че ще заспи някоя вечер и на следващата сутрин малката няма да е там. Но, хлапето се оказа по-упорито от варненска чайка, фокусирана върху дюнера. Инатливо, жадно за живот и всичко, което тя мразеше от дъното на душата си. Затова се наложи да импровизира. Вариантите не бяха много. Непрокопсаният й баща бе мъртъв, или поне така го играеше. Глупакът се бе забъркал с най-големите отрепки в бранша на тъмните магове и сега костите му почиваха под земята. Вариантът с държавната маг-агенция за закрила на децата също не бе вариант. Не искаше да си развали реномето. Та, оставаше да я набута на бившия си...
Това отвори нова страница в книгата на Валда. Беше драматично. Като изрязка от жълта хроника или сцена от ревлива турска сапунка. И, така, малката бе зарязана в чужд дом с куфар, по-грамаден от нея и двама непознати. Подпийнал идиот, който го играеше „баща” и се опитваше да я командори и брат, който за първи път виждаше.
Този път нещата се разиграха по друг начин. От малкото свито момиченце не бе останало нищо. То се беше загубило някъде между редовете и бе порастнало, за да излязло от образът на грозното пате. Все още не достатъчно, за да се превърне в свиреп лебед, но и това бе някакво начало.
Странно, но се оказа, че да имаш брат не е толкова лошо. Вече не бе сама. Вини бързо успя да се вмъкне под кожата й и да се настани близко до сърцето й. Той не бе просто брат, а най-добрият й приятел. Всичко, което някога бе искала. С него, постъпването й в Хогуортс не беше толкова диво, колкото можеше да бъде. Да, пак плаването в нови води, яхнала дървено корито не бе приказка, но се справи.
В Хогуортс преоткри себе си и възможностите, която магията й предоставя. Жалко, че трябваше да си тръгнат тъкмо, когато картите бяха раздадени и интересното едва сега започваше...
|
Индекс
50
Сила: 2
Издръжливост: 2
Интелигентност: 2
Ловкост: 4
Магия: 6
Късмет: 4
