Индекс
230
Сила: 74
Издръжливост: 86
Интелигентност: 90
Ловкост: 90
Магия: 104
Късмет: 72
by Беше ранна февруарска утрин, когато Ина се запъти към една от двете бани намиращи се в общата им стая. Прозя се и се протегна. Косата й бе вдигната в хлабав кок от който във всички посоки стърчаха кичури коса, а облеклото й бе пижама състояща се от къси панталонки и тениска. Това може и да бе идеално за леглото, но не и за извън него, вече започваше да й става студено.
Влезе в банята и почти се блъсна с Рея, която си миеше зъбите на една от мивките. Ина премигна срещу нея изненадано и я заобиколи, като остави несесера си с панди на мивката.
- Добро утро. - поздрави русокоската.
- Уумму. - това щеше да значи "утро" (може би), но капитана на отбора си миеше зъбите и устата й бе заета. Ина се зае да мие лицето си, като нанесе и някакъв крем, от което другото момиче повдигна вежда. Янакиева усети погледа й и я погледна, усмихна се едва доловимо
- Извинявай за онзи път в който-
- Спри се вече де! - прекъсна я гъркинята, като й метна един крив поглед изплю водата сякаш се опитваше по този начин да убие и мивката. Ина потръпна. Вярно, че се бе извинила на Рея около 30 пъти от мача им насам, където я бе ударила с онзи блъджър. Като това бе преди почти половин година, но русокоската все още се чувстваше виновна. Надали някога щеше да й мине. Дори и Рея да бе приема първите и десет извинения и след това бе започнала да я гледа лошо, да я прекъсва и да й казва, че не я слуша, ако смята да се извинява. Отново.
- Извиня-
- Не смей да ми се извиняваш, че се извиняваш. - да... май и това го бяха минали около 20 пъти поне, ох!
Ина я погледна и кимна, като леко й се усмихна и се зае да реше косата си в мълчание, докато Рея отново затърка зъбите си. Ина последва примера и започна да мие своите. А мълчанието бе някак си неловко и странно, може би защото хем общуваха веднъж на две седмици, хем не бяха близки... Ина нямаше против Рея, харесваше я. От разстояние. По възможност такова от което нямаше да я чува как вика. Пък и бе благодарна на гъркинята за маратоните около стадиона, които ги караше да правят. Като това чувство се бе появило след като й се бе наложило да се спасява от Върколак Тервел.
Мълчанието си продължаваше дори и след измитите зъби, Ина сигурно за десети път си миеше ръцете, като се опитваше да не гледа към Рея за да не я ядосва по някакъв начин. Особено след като почти го бе направила с извиненията си.
@Рея Папандреус
Влезе в банята и почти се блъсна с Рея, която си миеше зъбите на една от мивките. Ина премигна срещу нея изненадано и я заобиколи, като остави несесера си с панди на мивката.
- Добро утро. - поздрави русокоската.
- Уумму. - това щеше да значи "утро" (може би), но капитана на отбора си миеше зъбите и устата й бе заета. Ина се зае да мие лицето си, като нанесе и някакъв крем, от което другото момиче повдигна вежда. Янакиева усети погледа й и я погледна, усмихна се едва доловимо
- Извинявай за онзи път в който-
- Спри се вече де! - прекъсна я гъркинята, като й метна един крив поглед изплю водата сякаш се опитваше по този начин да убие и мивката. Ина потръпна. Вярно, че се бе извинила на Рея около 30 пъти от мача им насам, където я бе ударила с онзи блъджър. Като това бе преди почти половин година, но русокоската все още се чувстваше виновна. Надали някога щеше да й мине. Дори и Рея да бе приема първите и десет извинения и след това бе започнала да я гледа лошо, да я прекъсва и да й казва, че не я слуша, ако смята да се извинява. Отново.
- Извиня-
- Не смей да ми се извиняваш, че се извиняваш. - да... май и това го бяха минали около 20 пъти поне, ох!
Ина я погледна и кимна, като леко й се усмихна и се зае да реше косата си в мълчание, докато Рея отново затърка зъбите си. Ина последва примера и започна да мие своите. А мълчанието бе някак си неловко и странно, може би защото хем общуваха веднъж на две седмици, хем не бяха близки... Ина нямаше против Рея, харесваше я. От разстояние. По възможност такова от което нямаше да я чува как вика. Пък и бе благодарна на гъркинята за маратоните около стадиона, които ги караше да правят. Като това чувство се бе появило след като й се бе наложило да се спасява от Върколак Тервел.
Мълчанието си продължаваше дори и след измитите зъби, Ина сигурно за десети път си миеше ръцете, като се опитваше да не гледа към Рея за да не я ядосва по някакъв начин. Особено след като почти го бе направила с извиненията си.
@Рея Папандреус
