Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Show me what wounds you've got.

    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Show me what wounds you've got. Coin10 39
    Ниво : Show me what wounds you've got. Untitl42
    Статистики :
    Show me what wounds you've got. Streng10 Сила: 28
    Show me what wounds you've got. Shield10 Издръжливост: 24
    Show me what wounds you've got. Brain10 Интелигентност: 28
    Show me what wounds you've got. Runnin10 Ловкост: 28
    Show me what wounds you've got. Magic-10 Магия: 40
    Show me what wounds you've got. Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : Show me what wounds you've got. PearShow me what wounds you've got. MangoShow me what wounds you've got. ChiliShow me what wounds you've got. SausageShow me what wounds you've got. WatermelonShow me what wounds you've got. SapphireShow me what wounds you've got. EmeraldShow me what wounds you've got. Birthday1

    Show me what wounds you've got.

    Писане by Ясна Соколова Сря Сеп 27, 2023 11:37 pm


    @Валда Хелвиг

    Ясна стоеше на прозореца и чакаше слънцето да изгрее. Облаците се стелеха над нея, разпокъсани и с малки дупчици тук-таме, където скоро слънчевите лъчи щяха да опитат да се промъкнат. Беше рано и навън улицата бе празна, а тишината изключително тежка. Взираше се напред към ниските постройки, но не виждаше нищо. Денят отново бе мразовит и дори и слънцето да се появеше за малко, облаците щяха да се сгъстят и нямаше да му позволят да се покаже. Но в крайна сметка на Ясна ѝ беше все едно. Борис си беше тръгнал, а с него и всяко едно радостно чувство, което беше изпитала. Беше се отдръпнал от кръвта ѝ като тежък наркотик и пустотата беше единственото, което беше останало. 


    Въпреки че беше само по една оголемена тениска, която й седеше като рокля, Ясна не усещаше студа. Колената ѝ започваха да се зачервяват, а ръцете ѝ бяха премръзнали. Не помнеше колко време беше седяла на прозореца. Но просто не можеше да помръдне от него. Не можеше да се изправи срещу последствията. Да погледне жестоката истина в лицето.


    Един лъч проби и огря близкия покрив, където ветропоказателя във формата на фея с малки крила, блесна право в очите ѝ. Това най-накрая я изкара от унеса, в който беше изпаднала. Усети умората, която пулсираше по цялото ѝ тяло. Усети болката, която изпитваше в сърцето си. За първи път откакто си тръгна. Откакто каза онези думи. Започна да отстъпва назад, като подплашена лисица, видяла неизбежния край на своето съществуване. Една крачка, втора крачка. Настъпи нещо. Повдигна крака си и видя две черни копчета, които се бяха залепили от долната страна на ходилото ѝ. Копчета, които принадлежаха на ризата на Борис, която носеше снощи.
     
    Беше изумяващо, как нещо толкова малко можеше да предизвика такава реакция. Ясна се срина на пода на студената стая и започна да плаче. Плака дълго, преди да може отново да надигне глава. А когато го направи, грабна дънките и ги облече набързо. Напъха премръзналите си крака директно в кецовете, без да се сети, че първо се обуваха чорапи и грабна метлата. Без да се съобразява с нищо, излетя от стаята, преобръщайки стола. Без това не можеше да го гледа и ако беше останала, щеше да го изгори.
    Излетя навън без да знае накъде отива. Времето бе напреднало и хората бяха излезли из улиците на Торбаланово. Извръщаха учудено глава нагоре и се маяха, че някой си позволява да лети така опасно над тях. Мъмреха зад гърба ѝ, но тя ги подминаваше без да обръща внимание. Какво точно търсеше?! Нямаше идея. Продължи да лети, докато кокълчетата на пръстите ѝ съвсем не посиняха. Въпреки че беше само с широката тениска и дънки, студът сякаш беше далечен за нея. Беше незначително усещане на фона на буцата в стомаха ѝ. Искаше ѝ се да крещи, плаче, вика и ръмжи като ранено животно. В съзнанието ѝ непрекъснато преминаваха сцени от изминалата нощ. Спомени, които режеха като кинжал. Сълзите отново потекоха. Ядосано ги избърса с една ръка и ускори още повече метлата. Беше опасно да лети така из селището. Можеше да блъсне някого. Самата тя можеше да се блъсне в някоя табела. Но не й пукаше.
     
    - ЕЙ, луда ли си?! – някой подвикна след нея. Но и на него не му обърна внимание. Беше безразлична към всички тези хора. Погледът ѝ се размиваше, очите ѝ пареха. Започна да диша учестено. Щеше да се пръсне на малки парченца. Не можеше повече, не искаше повече. Закова метлата си рязко и увисна във въздуха. За първи път се огледа, чудейки се къде се намира. Беше стигнала някаква странична уличка, където никога не бе идвала. Табелата, която се подвизаваше насреща привлече вниманието на Ясна.
     
    Отвари и помади "Хелвиг"
     
    Сградата беше стара и съмнителна. Входът беше залостен със заковани дъски и никъде не се виждаше вратата, която щеше да те пусне вътре. Ясна слезе от метлата и се приближи. Огледа сградата и реши да заобиколи. Определено не мислеше трезво, защото когато намери неприветливия двор, не се отказа, а продължи. Изкачи стълбите, които се появиха и я заведоха до балкона. Дори премина през тъмния коридор, като стискаше здраво метлата си, в случай че някой изкочеше. Най-накрая се изправи пред солидна врата с месингово чукало във формата на жабешка глава. Изненадващо, вратата не беше заключена и без да се чуди много, лилавокоската нахлу вътре. Не обърна внимание на безбройните стъкленици и шишенца, и това колко внимателно бяха подредени.
    - Има ли някого...  – гласът ѝ трепереше. Прехапа долната си устна, за да се стегне и да не се държи като малка ревла. Тогава чу ядосаните стъпки. Очакваше някой възрастен мъж да се появи. Но такъв не дойде. Малко по-голямо от нея момиче изникна от нищото и сърдито я изгледа. Точно щеше да й каже Бог знае какво, когато Ясна не издържа и прикри лицето си с ръце.

     - Моля те... дай ми ... нещо... с което мога да забравя последните 24 часа... завинаги...

    Арина Орлова, Борис Захариев and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Валда Хелвиг
    Валда Хелвиг
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Show me what wounds you've got. Coin10 50
    Ниво : Show me what wounds you've got. Untitl37
    Статистики :
    Show me what wounds you've got. Streng10 Сила: 2
    Show me what wounds you've got. Shield10 Издръжливост: 2
    Show me what wounds you've got. Brain10 Интелигентност: 2
    Show me what wounds you've got. Runnin10 Ловкост: 4
    Show me what wounds you've got. Magic-10 Магия: 6
    Show me what wounds you've got. Clover10 Късмет: 4

    Re: Show me what wounds you've got.

    Писане by Валда Хелвиг Пет Сеп 29, 2023 2:29 am


    Отварянето на вратата, внесе не само студът отвън, но и чуждите емоции. Въздухът в помещението се изпълни с болка и отчаяние. Нямаше нужда да притежаваш специални способности, за да видиш колко разбито бе новопоявилото се момиче. Приличаше на разбит сал, лашкащ се в открити води и опитващ се да се добере до сушата. Прикриваше лицето си с длани, но из между пръстите й, Валда ясно можеше да види стичащите се сълзи.
    Валда не бързаше да отговаря.

    Направи крачка напред, за да може да огледа по-добре неканената гостенка, или както Вини ги наричаше – „клиент”. Лилава коса, разрошена от вятъра, чувалеста тениска, виждала и по-добри дни, обикновени дънки и кецове, напълно неподходящи за сезона. Изглеждаше странно.

    Може би, бе извадила дрехите си от гаражна разпродажба или това бе някаква модна тенденция „клошар”. Всъщност, това бяха подробности, които не я засягаха. Тяхната клиентела и без друго не бе от порядъчните хорица, които си лягаха всеки ден в 8 и си играеха на щастливи семейства. Не, с брат й се движиха в други среди. Там, където съмнителните типове се провъзгласяваха за Кралици и надяваха тиари от чисто злато и перли.

    Тези факти, обаче, не й помагаха в тази ситуация. Вини бе зачезнал някъде да изпълнява „поръчки”, каквото и да значеше това днес в  неговия речник. И това оставаше Вал да се оправя сама с магазина и вече...с ревящото момиченце.

    Ах, а колко добре би било да й го прехвърли на него.

    Въздъхна тежко, но това остана незабялазано от лилавокосата. Истината бе, че Ада не се справяше добре с чуждите прояви на емоции. Изобщо не й идваше от вътре да успокои хората или да провяи съчувствие към болката им. Разбира се, като истинска жена и тя имаше своите моменти, но това беше друго. Чуждите бяха проблем, с които винаги навигираше като на игра на сляпа баба – със завързани очи  и стреляща на посоки.

    Недоволството й се засили, когато момичето цели пет минути не каза нищо друго. Премигна срещу нея и в гърдите й се насади една досада, която заплашваше да избие скоро в някаква посока.  

    Изпсува мислено. Явно девойката очакваше от нея да поеме инициативата в свои ръце. Ами добре, така да бъде. Скъси разстоянието помежду им и застана пред нея.
    - Спри! – заповяда, без да повишава тон. Момичето се сепна и махна ръцете си от лицето. Това даде възможност на Хел да огледа новопоявилата си. Хвана с едната ръка брадичката й и извъртя главата й на една страна.  – Някой те е наранил.
    - Моля? – чуждият глас бе тих и почти губещ се.
    - Дошла си тук, за да откриеш начин да забравиш. – не очакваше отговор, просто отбелязваше фактите. Пусна лицето й и се отдръпна от нея. – Въпросът е какво си готова да платиш, за да го получиш.

    Можеше да й помогне. На дървените стелажи имаше всевъзможни бутилчици, стъкленици с различни цветове и ефекти. Въпросът бе дали искаше да изтръгне нечие сърце, да го удави в собствената си омраза, да го превърне в пихтиест червей или нещо малко по-специално...

    ....Е, Валда можеш да й предложи много специални неща.
    Но те не бяха за страхливците. Или тези, които влизаха в бърлогата на хищника неподготвени и с оголени вратове.

    Яна Вълканова, Ясна Соколова, Борис Захариев and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Show me what wounds you've got. Coin10 39
    Ниво : Show me what wounds you've got. Untitl42
    Статистики :
    Show me what wounds you've got. Streng10 Сила: 28
    Show me what wounds you've got. Shield10 Издръжливост: 24
    Show me what wounds you've got. Brain10 Интелигентност: 28
    Show me what wounds you've got. Runnin10 Ловкост: 28
    Show me what wounds you've got. Magic-10 Магия: 40
    Show me what wounds you've got. Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : Show me what wounds you've got. PearShow me what wounds you've got. MangoShow me what wounds you've got. ChiliShow me what wounds you've got. SausageShow me what wounds you've got. WatermelonShow me what wounds you've got. SapphireShow me what wounds you've got. EmeraldShow me what wounds you've got. Birthday1

    Re: Show me what wounds you've got.

    Писане by Ясна Соколова Пет Сеп 29, 2023 11:44 am


    – Въпросът е какво си готова да платиш, за да го получиш. – тези думи я откъснаха от самосъжалението, което я бе плиснало като кофа студена вода.


    - Като ме гледаш, как мислиш? – Ясна стисна зъби и надигна най-накрая поглед. Очите ѝ бяха зачервени, направо кървясали. Погледът и беше изпълнен с болка. Бузите ѝ все още мокри от сълзите. Косата ѝ рошава. Дрехите като на човек избягал набързо от нещо много лошо. Гласът ѝ най-накрая започна да придобива някаква сила. Пискливото гласче беше заменено от глас, който искаше да крещи непростими проклятие. В очите ѝ се появи някаква твърдост, може би смелост, но беше рано да се каже. – Ще ти дам всичките пари, които имам. Всичко, което имам... – момичето срещу нея погледна към метлата ѝ.
    - Това Нимбус 2001 ли е...
    - Не... – думите ѝ я пронизаха в корема и той се стегна под тениската. – Не и това...
    - Нали каза всичко... явно все пак не си готова да платиш цената. – непознатата продължаваше да се държи студено. Беше застинала като ледена кралица над нея и както често ставаше в приказките, се готвеше да поиска невъзможното, за да изпълни най-съкровенното ѝ желание.


    - Аз... – как можеше да ѝ обясни, колко много значеше тази метла за нея? Как да ѝ каже, че тя е Ясна Соколова, бъдещият търсач на Софийските врабчета, бъдещата надежда, която след няколко месеца щеше да се присъеди към тях? Как да ѝ разкажеше, че с тази метла беше спечелила последния мач в Мунгав и дори когато за малко щеше да падне, успя да се задържи и да напъне силите си до краен предел. Как можеше да ѝ обясни, че летеше от както се помнеше и тя нямаше право да иска такова нещо от нея. Как да ѝ опише колко хубаво беше да летиш с Борис Захариев? Борис Захариев. Това име. Този мъж. Трябваше да се оттърве от него. Явно щеше да е възможно, само ако се оттървеше и от нещото което ги свързваше. Преглътна сълзите, сбърчи лицето си в изкривена физиономия и извърна глава настрани. Не искаше да гледа. - ... вземия... твоя е... – не беше вярвала, че толкова лесно можеше да обърне гръб, да подвие опашка и да се раздели с част от себе си. Дори не беше сигурна, че осъзнава какво точно беше направила, какво значеха думите, които изрече.


    - Изглежда в много добро състояние.  – говореше на себе си тъмнокосата.
    - Разбира се, че е... ти знаеш ли... – отказа се. Нямаше нужда да ѝ обяснява какво значеше тази метла за нея и колко много усилия полагаше да я поддържа. Ясна се опита да преглътне буцата, която заседна в гърлото ѝ. Изправи гърба си и отново събра смелост да я погледне. - Е, имаме ли сделка? - лицето на лилавокоската отново потрепери. "Недей да плачеш, недей да плачеш... НЕДЕЙ!" -  Ясна повтаряше на ум и стискаше ръцете си в юмруци.

    Лилиян Кардамова and Валда Хелвиг харесват този пост.

    Валда Хелвиг
    Валда Хелвиг
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Show me what wounds you've got. Coin10 50
    Ниво : Show me what wounds you've got. Untitl37
    Статистики :
    Show me what wounds you've got. Streng10 Сила: 2
    Show me what wounds you've got. Shield10 Издръжливост: 2
    Show me what wounds you've got. Brain10 Интелигентност: 2
    Show me what wounds you've got. Runnin10 Ловкост: 4
    Show me what wounds you've got. Magic-10 Магия: 6
    Show me what wounds you've got. Clover10 Късмет: 4

    Re: Show me what wounds you've got.

    Писане by Валда Хелвиг Пет Сеп 29, 2023 2:04 pm


    Метлата не я интересуваше. Не й трябваше много, за да разбере, че момичето е куидичен играч. Издаваше се със стойката и начинът, по който държеше метлата си и емоционалната реакция при споменаването й. Истината бе, че куидичът не й беше страст. За нея летенето бе просто поредното средство за предвижване, ако изобщо й се наложише. Вини се справяше с логистиката повече от добре и почти никога не й се налагаше да се справя с такива скучновати подробности. Напоследък прекарваше повечето си време в лабораторията, заровена сред купищата книги, билки, странни съставки и идеите, които не й позволяваха да заспи, докато не ги реализира.

    Пое подадената метла и след кратък и незаинтересован поглед я остави на тездяха. Тя не й беше толкова интересна, колкото непознатата. Първоначално я бе помислила за поредната лигла, която търси начин да се отърве от ежедневието си, но сега вече бе напипала кървящата рана. Усещаше как чуждият свят се бе сринал под краката й и това събуждаше интереса й.

    Искаше да знае още. Това правеше ли я лош човек? Вероятно, но отдавна бе спряло да й пука какво мислят околните за нея. Някой виждаха красивото й личице, още преди да съзрат татусите и студените й очи, и си мислеха, че е поредната госпожица, нуждаеща се от спасяване. Други, усещаха ноктите й преди да са имали удоволствието да я опознаят.
    Във всеки случай, Валда бе като онези тихи и спокойни води, които можеха да те завлекат на дъното от първата стъпка.

    - Сега разбирам. – гласът й звучеше безлично, но всъщност за краткото време прекарано с другото момиче бе успяло да съзре какво се криеше под сълзите.
    - Какво разбираш? – лилавокосата трепереше, а когато очите й попаднаха на метлата, по бузите й започнаха да се стичат крокодилски сълзи.
    - Става въпрос за мъж. – винаги мъжете бяха в основата на всички женски проблеми. Още от както бе ученичка, беше виждала какво ли не. Любовни трепети, придружени с шоколадови жаби, любовни писма и обещания за вечна любов. Скандали, изневери, предателства, раздори... – Предал те е.

    - Какво изобщо знаеш ти? – другата, най-накрая бе намерила сили и сега звучеше почти уверена и готова да изисква желаната сделка да се осъществи и да получи исканата забрава. Тъмнокосата се подсмихна и устните й се извиха в лукава усмивка. Ох, колко лесно щеше да бъде да й пробута някоя от експеременталните си отвари. Щеше да бъде занимателно да види какво ще се случи. Но, още не бе решила... и май как ще се разиграе тази сделка зависеше изцяло от девойката пред нея.

    - Знам, много по-добре, отколкото си мислиш. – усмивката не слезе от лицето й. – Разкажи ми и ще ти кажа след това дали ще приема сделката с теб.
    Беше толкова лесно. Само трябваше да й сподели болката си, за да намери най-доброто „лекарство” за забрава.

    Борис Захариев and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Show me what wounds you've got. Coin10 39
    Ниво : Show me what wounds you've got. Untitl42
    Статистики :
    Show me what wounds you've got. Streng10 Сила: 28
    Show me what wounds you've got. Shield10 Издръжливост: 24
    Show me what wounds you've got. Brain10 Интелигентност: 28
    Show me what wounds you've got. Runnin10 Ловкост: 28
    Show me what wounds you've got. Magic-10 Магия: 40
    Show me what wounds you've got. Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : Show me what wounds you've got. PearShow me what wounds you've got. MangoShow me what wounds you've got. ChiliShow me what wounds you've got. SausageShow me what wounds you've got. WatermelonShow me what wounds you've got. SapphireShow me what wounds you've got. EmeraldShow me what wounds you've got. Birthday1

    Re: Show me what wounds you've got.

    Писане by Ясна Соколова Пет Сеп 29, 2023 5:10 pm


    Ясна се замисли. Можеше ли да направи такова нещо? Сърцето ѝ прескочи няколко удара, а после започна да бие по-силно отпреди. Нов панически ужас се задаваше. Но тя искрещя, на себе си, в съзнанието си. Дишането ѝ се успокои и тя пое контрола отново.
    - Намира ли ти се нещо за пиене? – попита лилавокоската без да се притеснява, че другото момиче може да я помисли за нахална.
    - Не сме заведение и не предлагаме сокчета. – остро ѝ направи забележка безимената.
    - Това е добре, защото не искам сокчета. Трябва ми нещо силно, което да ми прогори езика. – жената, не знаеше все още името ѝ, я изгледа продължително, а накрая склони.
    - Ела... И гледай историята ти да си заслужава. – след което чернокосата тръгна към близкото бюро, където обслужваше клиентите си, а те заплащаха закупеното. Бръкна под тезгяха и извади една стара бутилка, а с нея и две малки чаши. Напълни ги щедро и една плъзна към Ясна.
    - На екс. – каза новопознатата.
    - За ... – Ясна не успя да намери причина, за която да пие.
    - Пий за себе си, за никой друг. – каза събеседничката и гаврътна своя шот.
    - За мен... – по вкуса на течността, разбра че е текила. Но и всяко друго спиртно изделие ще да свърши работа. Усети как гърлото ѝ приятно се затопли. – Още един... моля. Казвам се Ясна, впрочем.
    - Валда. И гледай да не ти става навик. – това наченки на усмивка ли бяха от тъмнокосата девойка? Така ѝ се сториха. След което отново ѝ наля. Напълни и своята чаша. Ясна я надигна към Валда в очакване. Валда се зачуди за миг, но после чукна чашката ѝ и двете изпиха текилите на един дъх. Какво по-добро начало на едно ново запознанство от текили и разбито сърце.
    - Така е по-добре.
    - Имайки се предвид, че е само десет сутринта, си е направо екстра. Та историята... иначе си искам двата шота текила обратно. И няма да те оставя, докато не си изплатиш дълга към мен. – Валда беше плашещо сериозна.
    - Историята...малко е дълго... – Ясна не беше хапвала нищо от повече от 24 часа. Така че беше ясно колко добре ѝ се отразиха тези два шота. Бързо ѝ въздействаха и се почувства някак по-спокойна. – Имало едно време едно момче и едно момиче, които учели заедно в Мунгав. И двамата обичали куидича и да летят. Играели в отборите на домовете си и били едни от най-добрите на терена. С времето момичето запонало да харесва момчето. А понякога си мислело, че и момчето го харесвало. Един ден решили да се сътезават. Отишли навътре в гората, без да съобразят, че там е опасно. Момичето избягало от момчето и го накарало да я гони. Обаче, момичето се омотало в огромна паяжина и паднало в капана на един огромен паяк. Момчето се спуснало да я спася. Измъкнали се и малко по-късно разбрали че паякът бил одраскал момчето по крака. Отровата била по-силна от всичко, което лечителите познавали. Момчето повече не могло да играе куидич. Момичето се обвинявало. Знаело че заради него, момчето няма да може да следва мечтата си... мечтата, която то споделяло. Така то изчезнало от училище и не се виждали дълго време. Но момичето продължило да има чувства към него. Пишело писма, на които момчето не отговаряло. Тогава един ден отново се засекли. Момичето трябвало да подаде документи, за да играе в отбора на Софийските врабчета и първо трябвало да мине през министерството. Срещнала не друг, а момчето, което било започнало като стажант там. То ѝ помогнало да си свърши работата и после яли сладолед заедно. Било много хубаво. Момичето събрало смелост да признае чувствата си и решило да го покани на 17-я  си рожден ден да излязат заедно. Момчето написало страхотно писмо, в което едва ли не ѝ казвал, че нямал търпение да я види. Срещнали се, пили, прекарали нощта заедно. На сутринта, момчето си тръгнало и оставило момичето с разбито сърце... казало ѝ че не я обича и не иска да бъде с нея.

    Винсент Салоу and Валда Хелвиг харесват този пост.

    Валда Хелвиг
    Валда Хелвиг
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Show me what wounds you've got. Coin10 50
    Ниво : Show me what wounds you've got. Untitl37
    Статистики :
    Show me what wounds you've got. Streng10 Сила: 2
    Show me what wounds you've got. Shield10 Издръжливост: 2
    Show me what wounds you've got. Brain10 Интелигентност: 2
    Show me what wounds you've got. Runnin10 Ловкост: 4
    Show me what wounds you've got. Magic-10 Магия: 6
    Show me what wounds you've got. Clover10 Късмет: 4

    Re: Show me what wounds you've got.

    Писане by Валда Хелвиг Пет Сеп 29, 2023 11:10 pm


    Това момиче – Ясна, не знаеш в какво се забърква. Вече бе нагазила в тинята и само още малко и трябваше, за да стъпи на ръба и да пропадне в пропаста. Може би, ако беше на себе си, никога нямаше да се довери на Валда. Или, вероятно щеше да се сети за уроците, които родителите пробутваха на децата си. Онези от типа на: „Никога не взимай близалки от непознати тролове.” или „Ако те боли зъб, не търси кварталната вещица да те излекува.

    Ада изпи още един шот на екс, докато слушаше сладката сълзлива историйка на лилавокосата. Устните й потрепнаха, когато изгарящата течност се разля като лава из тялото й, давайки й нужното търпение, за да оцлее до края на това нежелано гостуване. След това скочи пъргаво и се качи на тездяха, кръстосвайки крака.

    Не откъсваше очите си от Яра, ъх – Ясна. Искаше да попие всяка подробност – нервното отмятане на коса, сведения поглед, едва забележимото потрепване в гласа й... Болката й бе толкова силна, ако се пресегнеше, вероятно щеше да успее да я улови в ръцете си.

    Прекалено много куидич, не особено умело спасяване, заблуден индивид, който пада в леглото по-лесно от топка сладолед и много сълзи за финал.
    Историята не беше лоша, но не можеше и в никакъв случай да се нарече впечатляваща. Нямаше пролята кръв, преследване, бой и дори никой не бе умрял. Със сигурност не си заслужаваше двата шота. Може би един – да, но два – беше прекалено много.

    - Разбито сърце, колко сладко. – повдигна иронично вежда. Не можеше да си представи точно това момиче, облечено по този начин, в ролята на Жулиета.
    - Поиска история, дадох ти история. – рязък отговор, в който се прокрадваше едно недоизказано очакване. Беше ясно какво иска.
    - Не се газирай, малката. Все още не си си изплатила двата шота. – Валда започваше да се отегчава, а  когато това се случише резултатът щеше да е по-неприятен и от пропиляния сладолед на въпросната среща. – Искам подробности.

    - Какви подробности? – прокашля се девойката и погледна настрани, смутено. Май се досещаше за какво намеква тъмнокосата.
    - Можеше да започнеш с това кой е Мунгав? И защо си си избрала мъж с толкова странно име? – нещо не можеше да си представи, ако нещата между тях се бяха получили как щеше да носи това име. Ясна Мунгав, изобщо не звучеше добре.

    Тук е момента да направим малко лирическо отклонение и да уточним, че Вал изобщо не беше тъпа. Да, вече бе разбрала, че става въпрос за нещо българско като институция или отбор, но бе избрала да се заяде. Просто, защото можеше.
    - Това е българското магическо училище.
    - Аха. Добре, продължи с подробностите. Биваше ли си го секса с него? – или казано по друг начин – заслужаваше ли си разбитото сърце.

    Ясна Соколова, Лилиян Кардамова and Винсент Салоу харесват този пост.

    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Show me what wounds you've got. Coin10 39
    Ниво : Show me what wounds you've got. Untitl42
    Статистики :
    Show me what wounds you've got. Streng10 Сила: 28
    Show me what wounds you've got. Shield10 Издръжливост: 24
    Show me what wounds you've got. Brain10 Интелигентност: 28
    Show me what wounds you've got. Runnin10 Ловкост: 28
    Show me what wounds you've got. Magic-10 Магия: 40
    Show me what wounds you've got. Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : Show me what wounds you've got. PearShow me what wounds you've got. MangoShow me what wounds you've got. ChiliShow me what wounds you've got. SausageShow me what wounds you've got. WatermelonShow me what wounds you've got. SapphireShow me what wounds you've got. EmeraldShow me what wounds you've got. Birthday1

    Re: Show me what wounds you've got.

    Писане by Ясна Соколова Пон Окт 02, 2023 2:29 pm


    Лека усмивка се появи на лицето на Ясна. Дали заради спомените, от които някой всъщност бяха приятни или пък това, че текилите започваха да оказват влияние и да отмиват неприятните моменти от по-рано, не беше ясно. Но за първи път откакто беше дошла на това странно място, Ясна не започна да плаче отново. Чувстваше се сякаш се беше отделила от тялото си и всички сърцераздирателни чувства, които вървяха с него. Беше се превърнала в страничен наблюдател на цялата мелодрама, която вършеве подире ѝ и една лекота беше започнала да се разлива в душата ѝ. 

    - Най-добрият, който съм правила в живота си... - лилавокоската сви рамене, когато Валда изненадано повдигна вежда. В крайна сметка това си беше самата истина, имайки се предвид обстоятелствата. 
    - Чак пък толкова? - тъмнокоската сякаш не ѝ повярва много. 
    - Ами това е единственият, който съм правила, така че... твърдението си остава вярно. - и учудващо момичето се засмя. Когато Валда и поднесе още един шот, Ясна още кискаше неконтролируемо. 
    - Странно девойче, си ти Ясна... - явно Валда беше установила, че алкохолът ѝ помагаше да се разприказва, защото този път не направи коментар, когато ѝ наля отново.
    - Благодаря. - това не беше комплимент, но Ясна го прие за такъв. Не е като да мислилеше особено трезво. - Впрочем харесват ми татуировките ти. Къде си си ги правила? - Ясна огледа дясната ръка на Валда и със светнали очи се възхити. - Трябва и аз да си направя такива. - допадаше ѝ да не мисли за Борис. Или пък за случилото се. - Какво мислиш, че ще ми отива да си направя? Едва змия увита около китката? Или пък един малък снич... - лилавокоската вече започна да си представя къде би си направила татуировка и каква би била тя. 

    Едва ли алкохолът беше решение, но пък ѝ помагаше да  се чувства по-добре. От друга страна, Валда не беше човекът, който първи би избрала за нов приятел. Нито беше последният. Тя беше всичко, което Ясна не беше и може би това я привличаше по някакъв начин. Лице, което по-скоро ти се озъби, отколкото да се усмихне. Момиче, което по-скоро ще ти даде шот текила, отколкото прегръдка, в която да намериш утеха. Двете бяха противоположности, които по никакъв начин не можеха да намерят общо или среда, в която да се срещнат. Но пък сякаш точно това беше накарало Ясна да остане. Да говори така свободно с момичето. Едва ли в този момент би споделила на когото и да е от нейните приятели. Прекалено добре я познаваха и с тях щеше да им е трудно да сподели всичко това, тъй като щеше да бъде много по-болезнено.

    Арина Орлова and Лилиян Кардамова харесват този пост.


      В момента е: Сря Май 08, 2024 10:38 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!