Индекс
35
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
by Арина беше превъзбудена. И, не за първи път в живота й причината не беше кудич или лошия вкус на родителите й. Преди известно време беше научила щастливата новина, че господин Ягодка е станал горд баща и сега в главата на червенокосата се разизиграваха сладки сценки от приказките.
Главният герой – рижавият разбойник бе възседнал кон и с типичното за него сърдито: „Мяуууу” баеше на злата вещица против уруки, за да спаси принцесата. Вярно, беше успял да постигне тази цел, но по пътя за дома й бе кривнал малко от правия път, дарявайки я с цяло котило котенца. Разбира се, имаше и едно мааалко неудобство. Новата му жена бе не коя да е, а Балтазар – котката на братчето.
Затова, сега новата мисия в живота на Орлова бе: „Намърдай се до котетата, за да ги гушкаш и избягай от Данон!”. Не можеше да разбере братчето. Всъщонст, всички момчета бяха супер странни индивиди, но след щастливото събитие, Дарко се бе сдухал още повече. Сега бе започнал странна кампания да я преследва по коридорите, сякаш е Маша, и да изисква глупости като „издръжка”, „поемане на отговорност” и „да си сърба последиците”.
Нетипично за волната му природа, щом ставаше въпрос за котката му се бе оказал като чичко в предпенсионна възраст. Може би, това бе причината за изискването му да оправи „кашата”, забърката от пухкавата топка.
Разбира се, сами можете да се досетите, че шестокурсничката нямаше намерение да отговори на абсурдните обвинения и нападки. А и от каква издръжка се нуждаеха половин дузина малки сладки котенца? Със сигурност не им трябавше голям апартамент в центъра на София, накити от злато или хеликоптер, за да си ядат рибата от високо.
Но, пък на девойката й бе хрумнала страхотна идея, която бе посрещната от Даргов с кисела физиономия и изказване на поредното недоволство.
- Казвам ти, идеята е гениална! – обясняваше Ари на Кочо след поредната половинчасова тренировка на дома. Яна и Люба тактично се бяха измъкнали по-рано, защото май си имаха друга работа. Или ентусиазма на червенокосата им идваше в повече. Е, нямаше значение.
- Като предните пет пъти – не ми пука. – момчето, небрежно бе нарамил метлата си и се прозяваше, опитвайки се да я игнорира.
- Искаш ли да ти подаря коте?
- НЕ!
- Но то е толкова сладко и малко!
- Не обичам котки! – заяви седмокурсника и се опита да се измъкне на Орлова, но тя беше по-бърза от него и се изпречи на пътя му.
- Как може да не обичаш котки? Те са толкова малки и пухкави? Идеални за гушкане – почувства се длъжна да уточни това последното. Вероятно, за да усили допълнително всичките им прекрасни качества.
- Не ми пука.
- Значи няма да дойдеш на котешката сватба?
- Нямам такова намерение. – простите отовори започваха да се изтъркват като мозъчните клетки на момчето. Преди Орлова да успее да възрази, той ловко я заобиколи и избяга по коридора, все едно демонични кучета го гонеха и искаха да го захапят по задника.
- Е, хубава работа. Сега какво ще правя? – наблягаше на това, че се нуждаеше от компания за организацията. А и се нуждаеше от човек, който да венчае котките...
Чу се прокашляне зад гърба й. Обърна се рязко и видя тъмнокосо момиче, което я гледаше.
- Котешка сватба струва ли ти се като добра идея? – попита я направо, без да се интересува дали иска да си говори с нея.
@Геновева Самарджиева
Главният герой – рижавият разбойник бе възседнал кон и с типичното за него сърдито: „Мяуууу” баеше на злата вещица против уруки, за да спаси принцесата. Вярно, беше успял да постигне тази цел, но по пътя за дома й бе кривнал малко от правия път, дарявайки я с цяло котило котенца. Разбира се, имаше и едно мааалко неудобство. Новата му жена бе не коя да е, а Балтазар – котката на братчето.
Затова, сега новата мисия в живота на Орлова бе: „Намърдай се до котетата, за да ги гушкаш и избягай от Данон!”. Не можеше да разбере братчето. Всъщонст, всички момчета бяха супер странни индивиди, но след щастливото събитие, Дарко се бе сдухал още повече. Сега бе започнал странна кампания да я преследва по коридорите, сякаш е Маша, и да изисква глупости като „издръжка”, „поемане на отговорност” и „да си сърба последиците”.
Нетипично за волната му природа, щом ставаше въпрос за котката му се бе оказал като чичко в предпенсионна възраст. Може би, това бе причината за изискването му да оправи „кашата”, забърката от пухкавата топка.
Разбира се, сами можете да се досетите, че шестокурсничката нямаше намерение да отговори на абсурдните обвинения и нападки. А и от каква издръжка се нуждаеха половин дузина малки сладки котенца? Със сигурност не им трябавше голям апартамент в центъра на София, накити от злато или хеликоптер, за да си ядат рибата от високо.
Но, пък на девойката й бе хрумнала страхотна идея, която бе посрещната от Даргов с кисела физиономия и изказване на поредното недоволство.
- Казвам ти, идеята е гениална! – обясняваше Ари на Кочо след поредната половинчасова тренировка на дома. Яна и Люба тактично се бяха измъкнали по-рано, защото май си имаха друга работа. Или ентусиазма на червенокосата им идваше в повече. Е, нямаше значение.
- Като предните пет пъти – не ми пука. – момчето, небрежно бе нарамил метлата си и се прозяваше, опитвайки се да я игнорира.
- Искаш ли да ти подаря коте?
- НЕ!
- Но то е толкова сладко и малко!
- Не обичам котки! – заяви седмокурсника и се опита да се измъкне на Орлова, но тя беше по-бърза от него и се изпречи на пътя му.
- Как може да не обичаш котки? Те са толкова малки и пухкави? Идеални за гушкане – почувства се длъжна да уточни това последното. Вероятно, за да усили допълнително всичките им прекрасни качества.
- Не ми пука.
- Значи няма да дойдеш на котешката сватба?
- Нямам такова намерение. – простите отовори започваха да се изтъркват като мозъчните клетки на момчето. Преди Орлова да успее да възрази, той ловко я заобиколи и избяга по коридора, все едно демонични кучета го гонеха и искаха да го захапят по задника.
- Е, хубава работа. Сега какво ще правя? – наблягаше на това, че се нуждаеше от компания за организацията. А и се нуждаеше от човек, който да венчае котките...
Чу се прокашляне зад гърба й. Обърна се рязко и видя тъмнокосо момиче, което я гледаше.
- Котешка сватба струва ли ти се като добра идея? – попита я направо, без да се интересува дали иска да си говори с нея.
@Геновева Самарджиева
