Steamy windows... Ain't nobody can see... Steamy windows... Coming from the body heat

Началото на лятото беше обещаващо за Димитра. Обратно в мъгълския свят, добре познатите ѝ привички се радваха на обновен хъс за живот и нови идеи за прилагането им...

 Петък вечер даваше свободата и цялото време на света да разпуснеш и да се забавляваш, а софийските ъндърграунд барове бяха перфектното място да се възползваш от тях. В последните седмици на 16, Миа бе решила да избухне максимално. Откакто се беше прибрала от "Мунгав" предимно работеше в ранчото. Майка ѝ не задаваше въпорси, а даваше задачи. Когато изроди една кобила, чувството беше неповторимо. Остатъка от времето прекарваше в града. Оставаше при леля си и помогаше в магазина. 

 Беше в бар номер 3 за вечерта. Часът - неопределен. Не я и интересуваше. Облеклото ѝ се състоеше от широки дънки с ниска талия, изрязаният потник, с презрамка през врата, разкриваше почти изцяло гърба ѝ, с изключение на една препраска на кръста ѝ. Обеците ѝ, сноп от тънки дълги верижки, се заиграваха с ключицата, когато поклащаше глава, в ритъм с музиката. Характерно за момичето - прическа нямаше. Ту я връзваше на висока опашка, ту я пускаше, за да покуфее на някоя песен. 

 Тъкмо приключваше последната серия текили, когато започна любима нейна песен.  Отправи се към дансинга, като не пропусна да "чукне пет" на барамана (диджей), чиято лява ръка "висеше" във въздуха, докато с дясната събираше празните шотове, опустошени от момичето. Познаваше персонала, както и той нея. Това беше важно,защото макар в България да цареше беззаконие, на шестнадесет години с лицето на Димитра, всяка проверка би затворила заведение. Особено като това - в което се пушеше (не само цигари) и се помещаваше в мазетата на стара кооперация от преди Втората световна война. Класика. Допълнителни бонус точки ѝ носеше фактът, че продаваше трева на персонала и управителя, която понякога, даже по-често биваше пласирана и сред клиентите. Естествено, името на Всаилева оставаше скрито. 

 Мястото за танци не представляваше нещо особено. Свързващото звено, между няколко мазета, чиито врати бяха премахнати и превърнати в ниши - сепарета. Осветлението, осигурено от милиони свещи, беше оскъдно, както и вентилацията, впрочем. Момичето затанцува бурно, сякаш нямаше никой около нея и нкой не я гледаше, пееше с цяло гърло и размяташе коса. Същото се повтори и по време на следващата песен, и по-следващата... И така нататък. Хора идваха и си отиваха, въртяха се около нея и продължаваха. Щеше да продължи заниманието си, ако една ръка не бе обхванала рамото ѝ уверено и твърдо и не я бе звъртяла към притежателя си. Миа моментално се стегна. Стисна ръцете си в малки, борбени юмручета и приклекна леко, в готовност, подобно пума, приготвяща се за скок. Блъсна ръката и разкара кичур коса с отмятане на глава.
 - Виждам, че се забавляваш, мога ли да ти предложа... нещо?
 - Да. Със сигурност можеш. Да се разкараш. 
 - Наистина не беше най-оригиналната реплика, но... 
 - Няма "но", разкарай се и няма да имаш проблеми, пич. - очите на момичето се превърнаха в буреносни облаци, под свъсените вежди.
"Оооо, я стига! Защо все някакви навлеци се появяват?! И.. Не може ли да са по оригинални дявол го взел!"
 -Танцуваш с мен от поне две песни... - усмихна се криво. - Имай добрите обноски поне едно наздраве да си кажем.
 Дори и насред шума, тя успя да различи акцентът му. Не можа да прецени, все още, какъв е, но установи наличието му. Кимна отсечено:
 - Хубаво. Ако ще стигне да се махнеш от главата ми...
 Димитра се обърна рязко и тръгна към бара, махвайки на бармана с пръст около главата си. Това означаваше да зареди още 10 жълти текили. 

@Винсент Салоу