Кухнята

@Зинаида Кражова


При цялата му неспособност да прави магии, никога не би си позволил да използва такава срещу един малкото приятели, които изобщо му се намираха напоследък, а ако трябва да сме честни бройката им бе започнала да намалява драстично в последно време. Затова  бе твърдо против предложението на Зина, не би поел риска да я повреди необратимо, нямаше да успее да преживее още една вина. Към  собствената си персона обаче нямаше подобни скрупули.
Опита се да скрие от нея притеснението си, когато закъсня. Искаше му се да я попита как е, но фактът, че идваше от Мелачката говореше достатъчно сам по себе си,  а и белокосата не бе от разговорливите, вероятно щеше да сподели сама, ако имаше желание, както бе направила с идеята за медальоните.
- Как точно възнамеряваш да ги разсейваш? -  една рижа вежда се повдигна нагоре леко загрижено, не искаше  момичето да се озове в Килиите.
- Ще импровизирам – изрече думите монотонно без да влага никаква емоция момичето.
- Не е ли по-добре първо да измислим план? -  не се отказваше рижкото.
-  Вече сме тук, ще го мислим в движение.
- Тези планове обикновено завършват зле -  но се предаде, нямаше по-добро предложение. За пореден път. -  Знаеш ли къде държат лука?
- Не – много окуражаващо, щеше да му се наложи да претърси навсякъде.
- Добре –  накрая се примири, че дори липсата на план е план. -  Но ми обещай, че ако нещо се обърка,  ще изчезнеш от тук преди да са те наказали, ясно? -  той все някак щеше да се оправи или да си понесе каквото там наказание му наложат вийлите, но не бе нужно да повлича и детето със себе си, вече го бе казал и Юлий. От големите се очакваше да ги защитават, независимо колко се бе възпротивила Зина на идеята на Исмаил. -  Дим да те няма… аааааа! Ами да!
-  Видях как идеята проблесна за миг зад очите ти – съобщи белокосата с обичайното си равнодушие.
- Ще влезем като дим, никой няма да зебележи сред толкова пара в кухнята…
- Би ли използвал това заклинание върху мен?
 Премигване. Преглъщане. Коя част от „никое не бих използвал върху теб”, не бе схванала? Отрицателно поклащане на глава. Не.
-  Значи планът остава същият, аз ще разсейвам вийлите -  туше. Бе го обезоръжила с един-единствен въпрос. Отново.
Вихрен насочи собствената си пръчка към себе си и се приготви да се внедри в кухните.
-Интерфумус!
 
 
 
 Използвани заклинания:
Итерфумус – заклинателят се превръща в дим, с който може да лети на малки разстояния (до десет метра)

 

@Зинаида Кражова



-  Напомни ми да не те ядосвам -  измрънка тихо Вокил, след като бе възвърнал физическата си форма и плътност, веднага след като се бе озовал  зад портрета на Пепа. С ловко движение се взе главата лук от земята и я прибра в джоба на мантията си, докато двамата с бързи крачки се отдалечават от кухнята. Колкото по-далеч зад гърба си оставят едно многобройните сборища на вийли в замъка, толкова по-добре за всички им, а най-вече за целта им.
- Винаги можеш да се изпариш -  отговаря със същия тон, с който преди малко си е позволила да заплашва Онези, от които повечето хора в замъка треперят от ужас.


И Вихрен не може да не се запита откъде има  такова самообладание белокосата и дали изобщо се страхува от нещо.  Но не може да не признае, че беше възхитително. И да, ако можеше да се плесне по челото – щеше. Само докато слушаше имаше усещането, че настръхва дори в безплътно  състояние.  А останалото беше лесно, материализира се в празните помещения, тъй като Зина като една истинска безстрашна принцеса воин бе приковала вниманието им към себе си, ориентира се сравнително лесно къде държат зеленчуците  и се насочи директно към чувалите с лук.  По негови изчисления една глава би трябвало да е достатъчна, за да разплаче  целия им дом, барабар с Небесна, та и просто я упъти някъде навън към другарчето си, преди отново да стане на дим. Сега поне разбираше откъде идва изразът.
- Трябва ли ни още нещо? – позволява си да подхване темата, след като се е уверил, че са сами в коридора. Пък и не бе нещо странно момче и момиче да си шушукат, никой не би ги заподозрял, че замислят нещо, освен ако не ги подслушват от прекалено близо.
- Не, взех яйце от закуска -  монотонният глас съобщава равнодушно.
- Аз също -  споделя рижия. За всеки случай. Ако концентрацията на сяра е по-висока, би следвало разрушителното влияние да е по-силно.  Независимо от резултата, щеше да е хубаво да са подготвени.
- Би трябвало да е достатъчно.
- Ще те  чакам в Общата стая след полунощ  или когато си легнат и последните ни съдомници -  не искаше да рискува да обсъждат темата в присъствието на други ученици, затова предпочиташе да си я приключат сега.


Юлий и Ина вече ги очакваха на тяхната маса.