Индекс
35
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
First topic message reminder :
@Ина Янакиева
Шопингът може би щеше да приключи бързо, ако Ари не се въртеше като пияна ягодка между улиците и съвсем не обръщаше внимание на магазините, покрай които минаваха. По някое време, Ина дори изглеждаше доста объркана какво се случваше в главата на червенокосата. Та, нали, за да си купи човек нещо първо трябва да влезе в магазина?
Явно някъде между преумората и ентусиазма тази информация се беше загубила някъде между редовете и Орлова сега просто ходеше. Това безцелно обикаляне продължи поне двадесет минути, в които Янкова се опитваше все пак да привлече чуждото внимание към някой магазин.
Който и да е вършеше работа.
Стига да спрат това безумие.
- Може би, да влезем в книжарницата? – след поредното преминаване по цялата дължина на улица Тролска, Арина предложи, ей така между другото.
- ДА! ДА! Най-накрая!
- Защо най-накрая? – наистина ли го играеше толкова заблудена или вече напълно беше загубила всякаква представа за времето?
- АРИНА сериозно ли? Кажи ми, тук ли си изобщо?
- Ина, разбира се, че съм тук!
- От двадесет минути обикаляш като калинка!
- Че калинките могат ли да обикалят?
- Оф, остъй ги сега тез подробности! Обикаляш, летиш, рееш се в облаците, все тая! – русата започваше да губи търпение. След като дружката й упорито премигваше невинно срещу нея, взе нещата в свои ръце и напористо я задърпа към въпросната книжарница.
Не й позволи да възрази по никакъв начин. Просто отвори вратата и я бутна да влезе по-бързичко, че хората вече ги гледаха странно.
- Добре, добре влязох! Спокойно. – Орлова вдигна длани нагоре, уж се предаваше и погледът й бързо се отклони от другата шестокурсничка към книгите. – Ох, толкова много книги... искам ги всичките!
@Ина Янакиева
Шопингът може би щеше да приключи бързо, ако Ари не се въртеше като пияна ягодка между улиците и съвсем не обръщаше внимание на магазините, покрай които минаваха. По някое време, Ина дори изглеждаше доста объркана какво се случваше в главата на червенокосата. Та, нали, за да си купи човек нещо първо трябва да влезе в магазина?
Явно някъде между преумората и ентусиазма тази информация се беше загубила някъде между редовете и Орлова сега просто ходеше. Това безцелно обикаляне продължи поне двадесет минути, в които Янкова се опитваше все пак да привлече чуждото внимание към някой магазин.
Който и да е вършеше работа.
Стига да спрат това безумие.
- Може би, да влезем в книжарницата? – след поредното преминаване по цялата дължина на улица Тролска, Арина предложи, ей така между другото.
- ДА! ДА! Най-накрая!
- Защо най-накрая? – наистина ли го играеше толкова заблудена или вече напълно беше загубила всякаква представа за времето?
- АРИНА сериозно ли? Кажи ми, тук ли си изобщо?
- Ина, разбира се, че съм тук!
- От двадесет минути обикаляш като калинка!
- Че калинките могат ли да обикалят?
- Оф, остъй ги сега тез подробности! Обикаляш, летиш, рееш се в облаците, все тая! – русата започваше да губи търпение. След като дружката й упорито премигваше невинно срещу нея, взе нещата в свои ръце и напористо я задърпа към въпросната книжарница.
Не й позволи да възрази по никакъв начин. Просто отвори вратата и я бутна да влезе по-бързичко, че хората вече ги гледаха странно.
- Добре, добре влязох! Спокойно. – Орлова вдигна длани нагоре, уж се предаваше и погледът й бързо се отклони от другата шестокурсничка към книгите. – Ох, толкова много книги... искам ги всичките!
