Индекс
76
Сила: 2
Издръжливост: 2
Интелигентност: 2
Ловкост: 2
Магия: 1
Късмет: 1
by The Reader
Elizaveta Skavronska
Age: 15
FC: Dove Cameron.
“Който не обича самотата, той не обича свободата, защото само в самотата е възможно да бъдеш свободен.” - Артур Шопенхауер
Началото …
Бе ми дадено име. Елизавета. Със „З“, защото, цитирам майката ми /София/, е по-звучно и изпъква повече.
И него не бих сменила за нищо на света. То е моят печат, наследство, чисто нова наметка на бъдеща гордост, което да нося като ръждясала корона, гротескно стояща на умопобъркан шут в сценка с отредена ми царствена роля. Захвърлена от родители, уж да изучавам тайното изкуство на магията, че да „направя семейството гордо“ и така попаднала на бунището сред сродни души. Или по-скоро не! Нищо не можеше да ме направи подобна на останалите хора. За мен душите и умът им бяха с дълбочината на локва от разлята по пода боза, но не е ли точно това, което би казал за себе си всеки егоцентрик с пороци като горделивост и нехайство?
Бях минала бунтарската си фаза. И гнева към родителите. И омразата към тях. Е поне единият от тях, баща си така и не видях. Знаех, че е някъде там, но по една или друга причина никога не идваше, никога не се обаждаше и затова не ме интересуваше. Разбира се това си каза думата и точно затова се бях забъркала със сили в стремежа си да открия мощ или сила. Едва се измъкнах от лапите им полужива, полумъртва и определено не особено разговорлива, да не кажа изобщо не ми допадаше да си лафя с другите. Иронията в случая бе, че от този си период /вика му се пубертет, сякаш/, придобих умения, които напоследък използвах единствено да чета книги под завивките след като вечерния час удари.
А сега … сега за пореден път разлиствах прашните листа и пътувах сред светове, непознати за мнозина. В шепите си държах вселени, които с един дъх можеш да опознаеш, да обикнеш, да намразиш. Звездите на нощния небосвод не можеха да се сравняват с думите изписани сред твърдите корици. Тези толкова магически – немагични думи. А накрая, когато ги затворя една особена тъга остава в мен. Сякаш съм загуба приятел, който дори не знаех, че е там.
После хващах нова книга и се втурвах в поредното приключение. Отпътувах за далечните земи, макар понякога моментите как стигат главните герои до определени места да ми се размазваха, но честно пет галеона не давах на къде отиват, пък камо ли дали са се озовали на правилното място. Досъщ като мен самата. Просто четях си аз, ден след ден, след уроците и не се занимавах с нищо и никого. Нито бягах, нито се криех, но ако някой решеше да ме заговори просто казвах, че се е припознал, без майтап, и си продължавах.
Годините се нижеха, а планът ми беше перфектно изпълнен. Не се биех на очи. Не представлявах проблем или, да не дават митичните същества, интерес. И ми харесваше така. Повече от всичко, защото ми допадаше усамотението, но мразех самотата. И все пак, някога, много отдавна бях прочела, че само онзи, който обича самотата знае какво е да бъдеш свободен. Затова при всяка възможност намирах своята самота из библиотеката на Мунгав, и откривах сред десетки описания своята свобода.
И ето ме на. Един несретник сред други несретници в магическо училище за една поредна година. Всеки от нас с различно НАЧАЛО и неизбежен КРАЙ.
Началото …
Бе ми дадено име. Елизавета. Със „З“, защото, цитирам майката ми /София/, е по-звучно и изпъква повече.
И него не бих сменила за нищо на света. То е моят печат, наследство, чисто нова наметка на бъдеща гордост, което да нося като ръждясала корона, гротескно стояща на умопобъркан шут в сценка с отредена ми царствена роля. Захвърлена от родители, уж да изучавам тайното изкуство на магията, че да „направя семейството гордо“ и така попаднала на бунището сред сродни души. Или по-скоро не! Нищо не можеше да ме направи подобна на останалите хора. За мен душите и умът им бяха с дълбочината на локва от разлята по пода боза, но не е ли точно това, което би казал за себе си всеки егоцентрик с пороци като горделивост и нехайство?
Бях минала бунтарската си фаза. И гнева към родителите. И омразата към тях. Е поне единият от тях, баща си така и не видях. Знаех, че е някъде там, но по една или друга причина никога не идваше, никога не се обаждаше и затова не ме интересуваше. Разбира се това си каза думата и точно затова се бях забъркала със сили в стремежа си да открия мощ или сила. Едва се измъкнах от лапите им полужива, полумъртва и определено не особено разговорлива, да не кажа изобщо не ми допадаше да си лафя с другите. Иронията в случая бе, че от този си период /вика му се пубертет, сякаш/, придобих умения, които напоследък използвах единствено да чета книги под завивките след като вечерния час удари.
А сега … сега за пореден път разлиствах прашните листа и пътувах сред светове, непознати за мнозина. В шепите си държах вселени, които с един дъх можеш да опознаеш, да обикнеш, да намразиш. Звездите на нощния небосвод не можеха да се сравняват с думите изписани сред твърдите корици. Тези толкова магически – немагични думи. А накрая, когато ги затворя една особена тъга остава в мен. Сякаш съм загуба приятел, който дори не знаех, че е там.
После хващах нова книга и се втурвах в поредното приключение. Отпътувах за далечните земи, макар понякога моментите как стигат главните герои до определени места да ми се размазваха, но честно пет галеона не давах на къде отиват, пък камо ли дали са се озовали на правилното място. Досъщ като мен самата. Просто четях си аз, ден след ден, след уроците и не се занимавах с нищо и никого. Нито бягах, нито се криех, но ако някой решеше да ме заговори просто казвах, че се е припознал, без майтап, и си продължавах.
Годините се нижеха, а планът ми беше перфектно изпълнен. Не се биех на очи. Не представлявах проблем или, да не дават митичните същества, интерес. И ми харесваше така. Повече от всичко, защото ми допадаше усамотението, но мразех самотата. И все пак, някога, много отдавна бях прочела, че само онзи, който обича самотата знае какво е да бъдеш свободен. Затова при всяка възможност намирах своята самота из библиотеката на Мунгав, и откривах сред десетки описания своята свобода.
И ето ме на. Един несретник сред други несретници в магическо училище за една поредна година. Всеки от нас с различно НАЧАЛО и неизбежен КРАЙ.
