Индекс
50
Сила: 2
Издръжливост: 2
Интелигентност: 2
Ловкост: 2
Магия: 1
Късмет: 1
by Торбаланово беше сравнително малко селище. Не се случваше често някой да се запилее из улиците и да не намери пътя към главната улица, тъй като... Ами, просто нямаше къде да се запилее, дори и да се стараеше. Това обаче въобще не значеше, че няма къде да се скрие, ако реши.
Ако човек се оглеждаше достатъчно внимателно, щеше да забележи, че между "Съновидения" и съседната сграда има съвсем тясна пролука. Достатъчно широка, да може някой да се шмугне, но определено не достатъчно за да реши, че има работа да го прави. Не беше пресечка, беше просто... свободно, мрачно пространство. Почти нищо не се виждаше, все пак не беше истинска улица и нямаше нужда от осветление. Но който някога е любопитствал и е стигал до другия край без да получи паник-атака от теснотията, е стигал до "Кокоши нокът".
Магазинчето беше малко. Входът му беше право напред, до него имаше малки, не особено чисти прозорчета, през които едвам се процеждаше светлината от запалените вътре свещи. Все едно се беше появило на място, което преди това не е било място. Покривите на околните магазини почти не позволяваха на светлината да навлиза в пространството, и винаги изглеждаше мрачно, влажно и като цяло - недоброжелателно.
Но в него нямаше нищо опасно. Състоеше се от два етажа, като на втория се допускаха гости само в специални случаи. На първия имаше всичко, от което се нуждае един малък магазин - тезгях с купчина пергаменти и пера, и подредени, макар и прашни, кутии с етикети, на които се четеше всичко от "бонбони", през "мастилници" до "помпони за коледни шапки". Същите кутии бяха натъпкани и по рафтове по стените, без видимо никакъв ред или логика.
Малко по-напред от вратата имаше и две-три маси (две, ако на някого му пречеше на едната да й липсва крак, три ако не му пречеше да си я подпира някак) с дървени столове около тях, и едно остаряло, отдавна не-настройвано пиано. Тук-там се мяркаха отвари. Тук-там - халби и чаши за кафе. Въпреки че рядко се посещаваше, собственичката се беше погрижила всеки влязъл да може да излезе с нещо, от което е имал нужда, дори когато не е знаел, че му трябва. Смяташе, че това помага "Кокоши нокът" да изглежда по-малко... съмнително.
Ако човек се оглеждаше достатъчно внимателно, щеше да забележи, че между "Съновидения" и съседната сграда има съвсем тясна пролука. Достатъчно широка, да може някой да се шмугне, но определено не достатъчно за да реши, че има работа да го прави. Не беше пресечка, беше просто... свободно, мрачно пространство. Почти нищо не се виждаше, все пак не беше истинска улица и нямаше нужда от осветление. Но който някога е любопитствал и е стигал до другия край без да получи паник-атака от теснотията, е стигал до "Кокоши нокът".
Магазинчето беше малко. Входът му беше право напред, до него имаше малки, не особено чисти прозорчета, през които едвам се процеждаше светлината от запалените вътре свещи. Все едно се беше появило на място, което преди това не е било място. Покривите на околните магазини почти не позволяваха на светлината да навлиза в пространството, и винаги изглеждаше мрачно, влажно и като цяло - недоброжелателно.
Но в него нямаше нищо опасно. Състоеше се от два етажа, като на втория се допускаха гости само в специални случаи. На първия имаше всичко, от което се нуждае един малък магазин - тезгях с купчина пергаменти и пера, и подредени, макар и прашни, кутии с етикети, на които се четеше всичко от "бонбони", през "мастилници" до "помпони за коледни шапки". Същите кутии бяха натъпкани и по рафтове по стените, без видимо никакъв ред или логика.
Малко по-напред от вратата имаше и две-три маси (две, ако на някого му пречеше на едната да й липсва крак, три ако не му пречеше да си я подпира някак) с дървени столове около тях, и едно остаряло, отдавна не-настройвано пиано. Тук-там се мяркаха отвари. Тук-там - халби и чаши за кафе. Въпреки че рядко се посещаваше, собственичката се беше погрижила всеки влязъл да може да излезе с нещо, от което е имал нужда, дори когато не е знаел, че му трябва. Смяташе, че това помага "Кокоши нокът" да изглежда по-малко... съмнително.
