Индекс
50
Сила: 2
Издръжливост: 1
Интелигентност: 1
Ловкост: 2
Магия: 2
Късмет: 1
by Адам Хо13 годишен, мъгълокръвен
Адам бе научен от родителите си от малък да уважава различните, само че когато той стана различния никой не го уважаваше. Тринайсет годишно азиатче в чужда страна, което почти не говореше езика на страната, в която се намираше и с обичаи и маниери, на които не бе свикнал. Момчето само на тази все още крехка възраст почти бе израсло връстниците си. Адам бе висок, с гъста къса черна коса и тъмнокафяви очи. Обичаше да се облича по спортно, с дънки и тениски и ако е по-хладно някои суитчър или худи отгоре. Предпочиташе удобството пред това да изпъква. Пък и с какво да изпъкне, като той така или иначе искаше да е незабележим. Момчето бе по-свит и въпреки, че бе умен и схващаше бързо не обичаше да парадира с интелект. И като всяко дете мечтаеше просто да има добри приятели, с които да прекарва времето си и с които да се забавлява. Просто искаше да е щастлив. Не мечтаеше за слава, власт или пари. Просто това не му бе присъщо. "Скромността краси човека", бе казала баба му преди време и Адам се уповаваше на тези думи. Може би това, че бе израснал в бедно семейство също допринасяше донякъде за характера му. Баща му държеше малка печатница в Сеул, а майка му домакиня. Въпреки, че нямаха много пари си живееха добре, докато един ден фирмата на баща му не фалира и се наложи да търсят нов начин за препитание. Така и дойде идеята на семейството му просто да се преместят в друга страна, където ще имат по-голям шанс за развитие. Тогава Адам бе само на десет и почти веднага щом получиха гражданство в новата страна бе записан в държавно училище близо до квартирата, в която бяха отседнали. За разлика от корейските училища, тук поне образованието бе безплатно и можеха да си го позволят. Всичко бе прекрасно докато един ден мистериозно писмо не се появи сбутано между писмата за сметки и брошури за големите верига магазини. Адам се изненада когато откри, че там пише неговото име. Но кой можеше да бъде? Той не познаваше човек, който може да му прати писмо. "Училище за магьосници и вълшебници Мунгав" - изписано с красив калиграфски почерк. А отдолу - "До г-н Адам Хо". Какво беше това? Някаква шега? Да, момчето се улавяше, че понякога се случват странни неща около него, сякаш че с магия, но чак пък магьосник, че и от къде ще знаят, че той е такъв? Момчето побърза да отвори писмото и зачете. Трябваше да опита. Може би все пак имаше място и за него и точно там бе то.
artemis | www
Адам Хо13 годишен, мъгълокръвен
Адам бе научен от родителите си от малък да уважава различните, само че когато той стана различния никой не го уважаваше. Тринайсет годишно азиатче в чужда страна, което почти не говореше езика на страната, в която се намираше и с обичаи и маниери, на които не бе свикнал. Момчето само на тази все още крехка възраст почти бе израсло връстниците си. Адам бе висок, с гъста къса черна коса и тъмнокафяви очи. Обичаше да се облича по спортно, с дънки и тениски и ако е по-хладно някои суитчър или худи отгоре. Предпочиташе удобството пред това да изпъква. Пък и с какво да изпъкне, като той така или иначе искаше да е незабележим. Момчето бе по-свит и въпреки, че бе умен и схващаше бързо не обичаше да парадира с интелект. И като всяко дете мечтаеше просто да има добри приятели, с които да прекарва времето си и с които да се забавлява. Просто искаше да е щастлив. Не мечтаеше за слава, власт или пари. Просто това не му бе присъщо. "Скромността краси човека", бе казала баба му преди време и Адам се уповаваше на тези думи. Може би това, че бе израснал в бедно семейство също допринасяше донякъде за характера му. Баща му държеше малка печатница в Сеул, а майка му домакиня. Въпреки, че нямаха много пари си живееха добре, докато един ден фирмата на баща му не фалира и се наложи да търсят нов начин за препитание. Така и дойде идеята на семейството му просто да се преместят в друга страна, където ще имат по-голям шанс за развитие. Тогава Адам бе само на десет и почти веднага щом получиха гражданство в новата страна бе записан в държавно училище близо до квартирата, в която бяха отседнали. За разлика от корейските училища, тук поне образованието бе безплатно и можеха да си го позволят. Всичко бе прекрасно докато един ден мистериозно писмо не се появи сбутано между писмата за сметки и брошури за големите верига магазини. Адам се изненада когато откри, че там пише неговото име. Но кой можеше да бъде? Той не познаваше човек, който може да му прати писмо. "Училище за магьосници и вълшебници Мунгав" - изписано с красив калиграфски почерк. А отдолу - "До г-н Адам Хо". Какво беше това? Някаква шега? Да, момчето се улавяше, че понякога се случват странни неща около него, сякаш че с магия, но чак пък магьосник, че и от къде ще знаят, че той е такъв? Момчето побърза да отвори писмото и зачете. Трябваше да опита. Може би все пак имаше място и за него и точно там бе то.
