Август. Следобедът на годината.
Г. Господинов
Август.
Симо стоеше на площад "Севастопол" вече десетина минути и се взираше търсещ сред минувачите. Часовникът му вече показваше малко след четири и половина, но момчето предположи, че автобусът ѝ се закъснял. Можеше да провери в телефона си, но слушаше музика и не му се щеше да си прекъсне песента. Ужасно топло му беше - беше с черен потник и карго панталони и на слънчевите места се чувстваше все едно някой го беше поставил под лупа на слънцето. Любимите му тъмни цветове му играеха лош номер всяко лято, но Манев беше свикнал с това.
Преминаваха хора, минаваха автобуси и от тях също хора, пресичаха бързешката на ъгловата пешеходна пътека, таксита свириха клаксони... "Севастопол" в пълния му блясък. Беше следобед на един от онези ужасно топли дни на август, които се траят само привечер, и Симо се беше постарал в уговорката си да застъпи именно това. Обичаше да се разхожда по хладното.
Когато забеляза идващата към него Варна, Симо живна, махна слушалките от ушите си и се усмихна. Беше красива в синята си рокля.
- Нали не ме чака много? - леко задъхано попита момичето, след като го прегърна. Манев само се усмихна и кимна за "не".
С Варна не се познаваха толкова добре, но предвид това, че и двамата живееха тук, си намериха повод да се видят. След като завърши "Мунгав", Симо имаше нужда да се върне за малко в града. Имаше нужда от нещо непринудено. Беше се върнал за няколко дни. Обади се и на майка си, но за това друг път.
- Къде отиваме? - върху устните на Варна изгря усмивка.
- Хайде надолу към плажа, по алеите е още жега - вдигна рамене Симо. Двамата закрачиха надолу по главната алея на центъра. На няколко пъти и двамата бяха поставени в ситуация да поздравят някой познат, наистина всички бяха излезли в топлото време.
- ...хейй, тази я познаваш ли?
- Да, да, бяхме в една школа по творческо писане миналото лято.
- Стигааа, бяхме най-добри приятелки, нашите са семейни приятели...
Разговори за хора и случки без посока и крайна дестинация. Те самите нямаха такава.
Трябваше да признае, че с Варна такива приказки вървяха изключително приятно.
@Варна Дорадо