РП - Тържество за откриване на учебната година

Поне не летяха.
Това може би беше единственото хубаво нещо което се случи тази вечер.
На брега веднага фиксира къде е Исмаил - още се бореше да стигне до брега, водата му стигаше до колене, но още не се беше осъзнал - един багаж наличен. Не е като да е в опастност. А сега къде беше и куфара й?

КАК МОЖЕ ДА Е ЗАБРАВИЛ ДА Й КАЖЕ ЗА ПЕЕНЕТО!

Не че яда я държа дълго, да бе проверила и тя бе, момчето не беше единствения в лодката. 
Изкара пръчка и замахна уверено със заклинание, куфара изплува бавно и мъчително под насоката на Акцио, основно защото за него се беше хванал един водни. Жабоподобното същество беше отворило паст и налапало едната страна на куфара и висеше комично отстрани. Един лек но не много мил шут го разкара.
Грабнала багажа пред себе си и с маршируваща крачка забърза напред. Куфара си тежеше, но така е като събереш всичко на едно място, Исмаил можеше и сам да се оправи с неговите триста куфара, двайсет торби и какво ли още не все едно се пренасяше да живее тука во веки. Всяка година.
Него го мерна че вече се е измъкнал и се оглежда объркано, нямаше поражения по него.

Със стабилна, смела, джвакаща крачка се насочи към фоайето метна куфара на купчината в движение и се отправи към тържеството. 
Мммм дано имаше от баничките с чушка и моркови - друга рецепта която определено трябваше да подкокороса вийлите да й дадат. 

В залата я лъхна топлина и я присети че още джвака и от косата й капе вода. Един бърз импервиус в движение източи водата по нея и се погрижи да не бъде улята по случайност с нещо покрай честването на новата година. Огледа се чак сега за Исмаил и видя главата му да стърчи смутено доста назад. Изглежда бе изостанал.
Грабна две чаши тиквен сок, прибра няколко банички по джобовете и се отправи обратно към него.
Имаше бонуси да е дългуч, никога не го губеше в тълпата.

- Рея! Либе буреносно, радвам се да те видя! - като стигна и видя че всъщност Исмаил е спрял да си приказва с другия й любим човек в Мунгав. Тикна й чашата, която беше приготвила за момчето и сякаш забрави за него - Как прекара лятната ваканция? Леля каза че догодина може да отидем там на море та мож да измислим нещо заедно да се засечем.

Грифонът намали скороста си, снижи се и кацна на върха на южнвата кула. И от него слезе Янтар. След това звярът отлетя към гнездото си, а шесто курсникът тръгта надолу по стълбите към тържесвената зала. Пршстигна по време на приветствената реч на директорката Багрянова. Както винаги изцключително скучнна. Бля бля бля. Янтар се прозя дискретно в шепа. И между тругото не беше единствения дето го направи. Добре,че както обиикновено в този случай изкара един следобеден сън у дома. В крайна сметка речта свърши последвана от ръкопляскаия и тойсе насочи към масата на Южен Вятър. Като по пътя размени поздрави с приятели и познати от другите два дома. Стигна до масата и седна. По принцип кухнята на Мунгав се славеше с доста високо си  качество и не по-малко количество.  И сега не беше изключение. Шесто курсникът си сипа от телешката супа и от пържените тиквички заляти с кисело мляко. Както и парче пица с тъби и кашкавал. Всъщност взе направо две парчета. А пък за пиене си избра фанта с вкус на бяла ппраскова. Започна да се храни бавно, е не твърде бавно и с апетит. Впрочем нарочно не бе вечерял в къщи, като изключим две круши и пакетче чипс. В допълнение отпиваше. Като в същото време разменяше по някоя и друга дума със седящите на масата. В един момент питието му свърши и  си сипа ново. Пак фанта, обаче този път грозде. И тъкмо тогава видя как някой сяда срещу него. Едно момиче по-точно второкурсничката Мая Кочева. Янтар си довърши капката понеже тогава дъвчеше пица и я поздрави:
- Здрасти.

Раздразнението и от неприятната сцена преди малко, още не беше отминало когато Мая се приближи оново към масата на дома си и Алгара я повика при себе си.Двете момичето оживено заобсъждаха случая с Илиян, и как той тормози приятеля и още от ваканцията.Както всички знаят от нерви се огладнява, и Мая не правеше изключение от правилото.Сядайки на масата тя наслага в чинията си каквото видеше наоколо, гневът и още не се бе изпарил и тя предпочиташе да хапва вместо да мърмори.И тази година явно щеше да започне зле, в първи курс тя почти постоянно си имаше проблеми с Жан който  се държеше изключително странно, и това ипричини толкова страдания тогава.Лека полека бе започнала да се отърсва от ужасния кошмар, и сега се очертаваха нови неприятности с този хулиган Илиян Георгиев който идваше за първи път тук.
Чу някой да я поздравява, огледа се подозрително и очакваше най-малко да започнат да се присмиват и да си правят груби шеги с нейната привързаност към Владимир.Видя високо момче което седеше срещу нея, и явно се опитваше да я заговори.Преглъна и отвърна на поздрава, момчето бе пети или шести курс, но очевидно не много разговорлив.Мая продълби с храненето си, като си напомни да не пропусне да пие от магическата си отвара, че току виж онова були може да доприпка отново.Вече привършваше с десерта когато изведнъж хлъцна, и съдомниците и наоколо захихикаха.Мая поруменя от гняв стана отривисто и бързо се отдалечи.Просто нямаше да понесе още една доза подигравки. Изфуча ядосано, и се отправи към общата им стая искаше да се завие през глава в леглото си и да не вижда никого.Надяваше  се момчето което я бе заговорило да я повика...

@Янтар Вълчев

Още щом кракът на Рея прекрачи прага на това вълшебно - задушевно място, тиха въздишка на облекчение се откъсна от устата ѝ. Може би не чак толкова тиха, защото няколко от учениците наоколо се обърнаха, за да видят пръхтящия кон. Един злобен поглед по-късно и вече не я зяпаха и така стана време за въздишка №2, която бе значително по-приглушена от предишната, защото този път свидетели нямаше. В действителност малкото зло изпитваше щастие. Огромна радост я разклащаше отвътре, защото бе далеч от дома, шума, виковете и ... бебето. В Мунгав също имаше гръмогласни хора, а и първокурсниците бяха доста досадни чак неприятни, но по-лесно търпими от семейство Папандреус, което се приготвяше в 6 сутринта за работа, училище, детска, градина, училище и ден на народното пеене в старческия клуб.
От самата мисъл Рея потръпна и бързо изгони прекрасните си роднини от мислите си. Въздъхна още веднъж и позволи на погледа си да се пусне из помещението. Глъчка, тиквен сок, феи и магия. Много магия. Тя не се виждаше, но младата магьосница я усещаше с всяка част на кожата си и това принуждаваше сърцето ѝ да пее. Чувството бе несравнимо с никое друго. Нито с първия изяден сладолед, нито с първото приятелство, нито с първата целувка, макар че последното събитие все още не се бе състояло, но се предполагаше, че ще е хубаво. Макар че, момчета са ИУ.
И докато си мислеше за момчета, едно взе че се пръкна. 
В интерес на истината гъркинята нямаше приятели. Или поне не смяташе, че има приятели. Имаше хора, които я харесват и толерират, както и за нея съществуваха особи, които намираше за нетолкова неприятни, за разлика от веганите и първокурсниците.
Люба и Исмаил бяха от приятните хора, а Рея за тях май че бе приятел. 

- Не си спомням да съм те канила на море? - гъркинята гледаше объркано.
- Как така? Нали го обсъждахме миналата година в час по трансфигурация, мисля, че беше. Аз ти казах, че обичам море, а ти каза: "Мхм".
- Мхм?
- И се разбрахме. - плесна с ръце.
- А, да! Вярно. 
Всъщност Рея не помнеше подобно събитие и се почеса по главата, след като изимитира, че си спомня. Вероятно разговорът бе текъл без нейното съзнателно участие, но като се бе позамислила, едно лято на морето с родителите ѝ - бе ад, но с Люба, щеше да е - поносимо. Семейство Папандреус гледаше да се държи прилично пред непознатите хора. Поне първите двадесет минути. За това Рея щеше да измисли как да се случи това събитие, дали щеше да бъде приятно за Люба, предстоеше да узнае следващата година.

- Малко зло, а мен защо не си ме поканила?
- Ъгх, буквално името ми е трибуквие, просто го използвай.
- Зло. - каратите на тази усмивка не бяха измерими. Рея скръсти ръце и някак успя да извие ръката си към устата, така че да отпие, докато настойчиво гледаше момчето пред себе си косо, изпод вежди. - Виж, знам и друго трибуквие, но то съвсем няма да ти хареса.
- Само да си посмял да ми викаш така, ще получиш циреи големи колкото рог на еднорог!!!! 

@Исмаил
@Люба

Момичето, което Янтар бе поздравил изведнъж стана и тръгна нанякъде. Най-вероятно към общата стая на Южен Вятър. И съвсем очевидно изглеждаше разтроена или ядосана от ещо или някого. Но от какво или кой?. Янар надигна купата с остатък от телешки бульон, месото, картофите и морковите вече се бяха отзовали в стомаха му и набързо го изгълта. Набучи на вилицата и налапа две или три тиквички. След това стана и тръгна след нея.
 - Ей, почакай - спря я или поне се опита да я спре той. А в това време забеляза в залата и сестричката си. Мимоходом се зачуди в кой ли дом се е паднала. Някак си не му се вярваше да е при него в Южен Вятър. Най-малкото, защото преди да тръгне и да слиза надолу по стълбите бе изчакал десетина петнайсет минути на върха на кулата, за да види дали и тя няма да кацне след него. Което  не се беше случило. И само да кажем, че  се оказа прав. Защото Искра, която му махна с ръка, а той ѝ отвърна седна на масата на Северен Вятър. Видя я. Междувременно настигна съдомничката си. 
  - Случило ли се е нещо? - попита той с интерес. Гледаше право в нея. - В смисъл - за няколко сеунди се поколеба как точно да продължи. - Ако мога да помогна с нещо?
 В това време залата постепено взе да се изпразва. И други ученици, които бяха приключили с храненето си почнаха един по един или пък на групички да стават и да се отправят към общите си стай. А Янтар продължи да гледа Мая и да чака отговора ѝ.

/точка интелект, моля/
Админ: отчетено.

Мая бе тръгнала да се прибира в общата стая, когато чу някой да вика след нея погледна назад и разпозна момчето което я бе поздравило на масата.Спря и се замисли за миг как да постъпи, но реши да бъде мила с непознатия и се представи.След кратко колебание дали да му сподели за неприятната случка в главната зала отпреди малко, реши да го направи и се надяваше той дане реагира като тези които бяха свидетели на поредния и провал.Тя се бе опитала да защити свой приятел, който бе тормозен от невъзпитан грубиян с татуировки по тялото.За съжаление Мая също се оказа жертва на булито което я заля със телешка супа пред толкова деца.Ироничният кикот още отекваше в ушите и и я караше да се гневи.Мая забеляза,че високото момче пред нея явно не бе разбрало за ситуацията, и това я поуспокои малко.Разказа му каквото знаеше за този грубиян, възмущавайки се на непристойното му поведение.Приятелката и Алгара също дойде при нея, като я утешаваше и подкрепяше.Мая вдигна очи към шестокурсника,и се усмихна плахо.Не знаеше дали той ще е на тяхна страна или ще и се присмива като другите, нямаше представа дали не е от приближените на Илиян или нов и незапознат с атмосферата в Мунгав.Тя очакваше момчето да продължи разговора, но явно се бе смутил и се опита да го предразположи.
-Явно сте нов ученик тук, не съм ви срещала преди...

Админ: +10 галеона (отчетено).

Исмаил се усмихна леко. Загледа се в другите им ученици. Малките дами си говореха за море, за идеи и като цяло май притесненията му бяха отишли на вятъра. Малкият хобит изглеждаше абсолютно чиста и суха, само Исмаил оставяше мокрия между тях. Върна чашата с тиквения сок и тамън щеше да завие на крачка и …
 - Ти къде си мислиш, че отиваш? - малкото зло повдигна око към него.
 - Да се изсушя. - отвърна Исмаил спокойно. - И да вечерям.
 - Ох, да, мммм, дали ще има пържени тиквички и баклава? 
 - Най-вероятно. - малкото зло огледа отново Исмаил.
 - Трябвам ли ви за нещо, дами? - засмя се момчето от Лъч. Наведе се и коментира без да му мигне окото. - Няма ли да си коментирате някакви женски работи?


Понеже и двете му хвърлиха погледи изпълнени с недоумение, пчеларя се наведе още по-надолу и поклати глава.
 - Като например по кой си падате? - предложи го ето така. Реакцията обаче беше веднъж. Очакваше различни реакции, но когато Люба се изчерви, а Рея се възмути, Исмаил пък повдигна вежда. Нали уж жените пораснат по-бързо? 
 - Ам, добре, може би ще си говорите за друго? Например на кой да очерните живота?
 - На теб... като цяло. - отвърна Рея гледаща го на кръв.
 - Хей, не съм аз виновен за…. - погледна към Люба. Може би за помощ, но тя завъртя очи.
 - Има къде къде по-интересни неща за коментиране от харесвания или очерняне. По-скоро ме интересува да си прегледам градинката от миналата година и да реша какво да засадя.
 - Може би нещо за по-лъскава коса? 
 - О, коприва, задължително, ако ти трябва.


Исмаил се замисли, че имаше три теми, на които да подведе момичетата. Момчета, други момичета или козметика. И с неговия късмет беше оцелил двете грешни теми. 

 - Отиваме да ни намерим места да хапнем. - обърна се Люба към него и посочи тоалетните. - Отиди да се изсушиш и се върни. - после се обърна към Рея и продължи да я залива с информация за прекрасните свойства на копривата. Исмаил пък отиде да си поеме въздух в мъжката тоалетна.
 
+1 т. Сила (ще му трябва вътрешна) Админ: отчетено.

@Рея
@Люба

@Рея @Исмаил

Като толкова му знаеше устата нямаше да му помогне да се изсуши. Начи като беше за физически усилия веднага магия, а са седи подгизнал и дрънка глупости.
Люба изпуфтя възмутена и го прати да се суши докато с Рея намерят места за сядане. 
Мъже? Драми? Нещо му беше изпържило мозъка това лято или водата от езерото не му се отрази добре. 
Сигурно не се е сетил и да си вземе нещата.

- Какво му става да ни ръчка да си говорим за мъже и драми? Да не е на мисия да подслушва? - русото момиче се обърна към съкурсничката си, която сви рамене но преди да отговори Люба продължи да нарежда - Сигурно пак има залози дали ще имаме избухване и гледа да е напред? А иначе за морето нали ми се оплакваше че е голям зверилник у вас, та предложих да ходим с леля. Тя ще се оправи с ваще, но надали ще е ок да те крадем за повече от седмица две.

Понякога беше трудно да вземеш думата от Люба, ако е пуснала моторите. Както беше и сега. Хванала Рея за ръка я водеше (влачеше по скоро) към една от по-закътаните маси и бърбореше скачайки от билки, с които да си направиш помади за подхранване, третиране на рани и изгаряния, към морето и те уменията за убеждаване на леля й не са сигурно от най-легалните, но ако тя не искаш няма проблеми ще си ходят без нея.

Тази година Люба бе доста по мотивирана от предните и настроението още от началото си личеше че е приповдигнато.

- Оф мамка му забравих си колелото в езерото!

+1 издръжливост моля (Админ: отчетено)

Филип беше във възторг от отрупаната с всевъзможни вкусни ястия маса на Лъч, като всеки уважаващ себе си чревоугодник и той обичаше да си похапва добре.Сложи в чинията си завидно количесто кюфтета и си досипа майонезен сос.За след това планираше да хапне ориз със зеленчуци, а за десерт 1-2 парчета малинова торта.Добър старт на учебната му година тук, идваше за първи път защото до сега бе обучаван от частни преподаватели магове и вещици, които бяха наети от родителите му за неговото обучение като магьосник.Той разглеждаше с интерес съдомниците си и съжаляваше,че не попадна в дома на своя братовчед Влади, който бе в Северен вятър.Щяха да си прекарат страхотно двамата, мислеше си момчето.От друга страна разпределението му в Лъч, можеше да му е от полза тъй като и хулиганът бе тук.Филип щеше да го шпионира и осуетява пъклените му замисли срещу Влади и Мая.Би могъл и да се опита да понаучи булито на малко изискани обноски, за да го приобщи към света на магьосниците.Филип се наслаждаваше на перфектно приготвената храна, да със сигурност започваше да му харесва в Мунгав.След кюфтетата оризът също бе вкусен, а и той обожаваше ориз.Заслушваше се вразговорите наоколо и тъй като бе нов тук, се надяваше бързо да опознае другите деца.След кратка почивка, се пресегна да си отреже и от тортата на която копнееше да се наслади.Намираше всичко тук за чудесно, само ужасното отношение на Този Илиян към братовчед му, не му бе по вкуса.Вече се бе отказал от второто парче торта защото имаше опасност копчето на панталона му да изхвърчи, облегна се дискретно назад в очакване някой да го заговори...

@Люба@Исмаил

Рея нямаше нищо против да бъде теглена от ураганът на свободната реч наречен Люба. Дори ѝ бе приятно и често се оставяше просто да бъде носена тук и там, без да задава въпроси, да се противи или пък да мрънка. Момичето не беше придирчиво, единствено искаше някой от време на време да запълва тишината край нея и да не ѝ се налага много, много да си отваря устата и точно в това те бяха идеални за приятелство. Едната предпочиташе да мълчи, а другата - предпочиташе да не го прави. 
- Спокойно, ще ти го върнат. Или ще го намерим тези дни. Обещавам. - махна с ръка Рея, докато се завъртаха край една маса. - Знаеш ли какво си мисля обаче?
- Баничка с моркови чушки? - Люба подаде напред една чиния, ако въобще се виждаше чинията под напастта от тесто. 
- Не. - отвърна възмутено Рея и побудна с дланта си чудовищната купчина. - Мисля си, че този Исмаил много обича да се закача и си мисля, че можем да му го върнем подобаващо.

Хитрият поглед на гъркинята блесна и една полуусмивка се появи на лицето ѝ, докато Люба въпросително я наблюдаваше и дъвчеше с удоволствие. В главата на Рея се пръкна мисълта, че не само момчетата могат да се шегуват на подобни теми и с лекота да внасят смут в приятелски взаимоотношения. Всъщност, момичетата го умееха много по-добре. Всъщност, момичетата бяха много по-добри в това да закачат другите по болните места и точно това момиче, точно сега имаше план, как да дръпне нечий струни. Не така остро и внезапно, тук и сега, ами за напред във времето.

- Хрумна ми да започне да се преструваме, че го харесваме. Ама не изведнъж. Ей така, с някое друго подмятане. После ти ще излезеш с него, после аз. Ще го поканим на някой друг танц, ако има бал. Разбира се, ние не го харесваме, ама той ще си го помисли и когато най-много се уплаши, ще му кажем, че е било шега просто. Да се научи, че не е окей да се говори кой кого и защо харесва.

Докато говореше чернокосото момиче с гнездо на главата, което е било преди часове кок, веждите ѝ се бяха присвили към мислената линия, която разделяше лицето ѝ, очите ѝ бяха зареяни в нищото и отстрани ясно си личеше, как калкулираше някой план за унищожението на света. Като света в този случай бе малкия свят на нищо неподозиращата щастлива пчеличка Мая. 
Дяволита усмивка се появи на мрачното лице. 
Само една пакост бе способна да разцепи бурята и да накара ураганът да се върти наопаки.
- Какво ще кажеш? С мен ли си? 

+1т. магия (Админ: отчетено)

- Да бе утре сутринта ще отида да го извадя, че ако го акцио-нна тука ще е хаос. Предполагам мога да ползвам почистването за демонстрация в час по мъгълознание. - леко окъхарена почна да нарежда Люба.

- Хрумна ми да започне да се преструваме, че го харесваме.. -докато планираше участта на горкото си колело, докато реди банички, ядки и меденки в чиния, за малко да изпусне плана на Рея - Какво ще кажеш с мен ли си?

- А? Кой Исмаил ли? Ама аз го харесвам що да се правя?

- КАКВО? - извика Рея, хората наоколо се обърнаха, но тя на свой ред метна няколко злобни погледа. Да си гледат работата, наведе се напред и зашепна: - Наистина ли го харесваш? 

- Ми да казвала съм му го май поне три пъти, а и мислех че е очевидно? - просто сви рамене, лицето на момичето срещу нея се менеше между шок, възмущение и известна доза погнуса, но Люба не беше от най добрите в четенето на изражения.

- Кое му е очевидното? Та той е нехранимайко. Въобще не е стабилен мъж - мъж. Як и силен, с професия или ясен път в живота и амбиции. Нехранимайко. - Рея изпадна в тирада и Люба се чудеше за момент дали да не я охлади с една лимонада преди да се развика и цялото училище не я чуе и разбере ква е драмата.

-Иъл нее. Як, силен, мъж ти се спича кат тиква забравена на бостана като моеш се оправяш сама или като го оставиш без внимание за повече от няколко часа - като цяло класическата идея за сгаджване не беше по вкуса на русото момиче, да ходят наляво надясно да се мляскат пред хора и някой да мрънка и да ти държи сметка къде ходиш. С Исмаил си й беше добре прекарваха пълноценно време заедно, гледаха си техните хобита а и имаха общи - Как ще си ходя по гората ако трябва да дондуркам някой?

- Ох. Забрави. - махна с ръка Рея и завъртя очи. - Двамата може да си бъдете странни заедно и да живеете в някой кошер или бърлога в гората. За.ви.на.ги.

- Но така де тва не пречи да му палим малко огън под гъза, може и той да не е разбрал. - Люба забеляза че въпросният, вече сух и по доволен от себе си, вече се беше приближил. Е ако чуеше последното нямаше да разбере много. А ако не, тва си е негов проблем.

- Значи все пак искаш да го пуснем по пързалката?

- Огън под гъза, пускане по пързалка, търкулване на гърнето, осил на магарето ... се в гъз - усмихна се широко и се обърна към момчето, което може би почваше да съжалява че се е включило - Нали Исмаил?



@Исмаил

Исмаил беше успял да се изсуши. Беше разкарал и по-тежката част от дрехите на училището и беше останал по бяла риза отдолу. Отгоре беше преметнал мантияа на дом Лъч. Лилаво и златно се открояваше, особено до мантиите на Южен и Северен вятър, но това не попречи на момчето да се върне на масата на момичетата. Вече изоставил ужаса си, че Люба му се сърдеше, беше усяпл дори да размени поздрави с няколко познати съученици. Познатата и приятна атмосфера на училищна вечеря скоро си засипа и понеже това беше атмосфера, в коят Исмаил се чувстваше добре, скоро съвсем се успокой. Върна се на масата, с чути крайно изречение, което за ужас на повечете мъже, Исмаил пропуска покрай ушите си. И може би с това щеше да си закове годината. 
 
 - Огън под гъза, пускане по пързалка, търкулване на гърнето, осил на магарето ... се в гъз - усмихна се широко и се обърна към момчето, което може би почваше да съжалява че се е включило - Нали, Исмаил?
 - Мммм, предполагам. - петокурсника вече оглеждаше храната около тях. Пълнени картофи, червен лук, свежа салата залята с медена горчица… Устата му се напълни със слюнка.
 - Типичен мъж, седна на масата и загуби интерес към разговора. - захапа веднага Рей. Люба пък вече беше станала, грабанала чиния и започна да слага всичко подред, което не включваше месо. Препълни чинията и накрая я поднесе на Исмаил и той ѝ кимна доволно с една изключителна усмивка. - Че и ядене му сипваш.
 - Това е затишие преди буря! - усмихна се обратно Люба.
 - Каква буря? - започна Исмаил вече наполовина натъпкал устата си с картофи.
 - От онези, в който кораба губи мачта, половината си екипаж и накрая се намира на дъното на океана.
 - Като колелото ми. - отвърна Люба.
 - Колелото ли загуби? Ох, утре ще отида да го намеря. - отвърна Исмаил сериозен. - Макар, че технически може да ти направим ново, мисля, че това ти е малко късо, а можем да го разменим с морските хора за техни подправки.


За миг на лицето на Люба се появи благоговение, а на това на Рей се изписа възмущение. После Люба извика Ау, а Рей доволно се усмихна, докато се обръщаше към Исмаил.
 - Тя няма нужда от твоята помощ, може да се оправи сама.
 - Да, и? - отвърна Исмаил заръфал края на една целина. Обърна се към Люба. - Искаш ли помощ? 


Двете момичета отново минаха пред един вътрешен разговор. Или поне така Исмаил викаше на тези неща, когато очите им се срещат и все едно си четата мислите. Пчеларят даже смяташе, че това е някаква магия и момичетата наистина си говореха така.
 - Не, нямам нужда от теб! - заяви Люба сериозно. 
 - Ами добре, искаш ли още да отидем да гъби? 
 - Знаеш ли какво, ще отида с Рей?


Тук Исмаил повдигна вежда.
 - С Рей? Която не може да различи отровна от ядлива гъба?
 - Хей! На масата съм!
 - Да, и едва не получи Трол по …
Ударът беше бърз и ефикасен. Добре, че Исмаил имаше едно коляно напред, което да запречи достойнството му. 
 - Ще дойда с теб, Люба! Да си прекараме по женски! Нямаме нужда от някакви нехранимайковци! - изсъска малкото зло. Исмаил върна погледа си на Люба. 

 - Ти какво искаш, хобит?

Люба беше много объркана рязко, уж щяха с Рея да кандладисват Исмаил, ма сега тя му се дърпаше и се изолираше. Това ли бяха женските номера от които момчетата се оплакваха? Може би плана им беше малко над способностите на Люба ако това се очакваше от нея.

- Аз ще си се оправя с колелото, няма нужда да се биете кой ще ми помогне! Едно акцио и ще го извадя като знам какво търся - изпуфтя момичето - И само да си посмял да ми търгуваш колелото, това не е онова от миналата година ново е! А на Рея й обещах да й покажа как да ги раличава пък. Не може от нищото да ги знае като не ги е гледала.
фДоволна че е замазала драматичните твърдоглавия на Рея, но Исмаил още чакаше отговор от нея. Какво иска да прави? 
- Чакай какво е хобит.. тамън беше захапала една баничка когато се усети и измънка с пълна уста - Пак ли е от твоите измишлотини?
- Не си чела Властелина ли бе?
- Не. А с теб имаме друга задачка многознайко! - погледна го многозначително, надявайки се сам да се сети, определено нямаше да обяви за сташа им на целеослушание или пък Рея пак да се възмути и да привлече погледи и уши - Не се ли сещаш проекта който почнахме миналата година?

- Хей, какво си забърквала без мене, но със този досаден дългуч?
- Ти щеше да го взривиш не е по твоите наклонности. - засмя се Люба - Ще ти го покажа като е готово! - момчето обаче още с объркан поглед и пълна уста - Оф няма значение, аз приключих. Отивам натам преди да ходя към стаите, ако се сетиш знаеш къде съм.

С това стана и тръгна, искаше да провери сташа преди останалите ученици да се размърдат и някой да я види да се прокрадва.
Е прокрадва беше силно казано, но все пак си се насочи към Боклучарника поглеждайки през рамо.

@Филип


00:30 след полунощ! Що за лудост!
Арсений никога не беше оставал буден до толкова късно. Обичайно през светлата част от денонощието дивееше някъде навън и така се изтощаваше, че едвам дочакваше баба му да сервира вечерята, за да седне и да излапа всичко в чинията си. После, с добре издуто коремче, което, разбира се, до следващия ден спихваше и Арсений отново изглеждаше слаб като сомалийче, дълго време клюмаше с глава и полуотворени очи. Не искаше да си ляга, защото на човек нищо интересно не можеше да му се случи, докато спи. Ала сънят най-често го надвиваше и той потъваше в меките си, бели завивки и в царството на сънищата. 

Но днес, о божичко, днес!!!! 
Първо татко му и баба му Янка му бяха измили очите със студена вода от оная чешма в гората, а после му се наложи да язди грифон и това само в първите минути от пристигането си на територията на Мунгав. 
Ала нито зловещата горичка, от чиито дълбоки мракове се разнасяха звуци и проблясваха очи на диви животни, нито екстремното пътуване с грифон бяха достатъчни, за да го събудят. 
И да ви кажа честно, ужасяващо скучната реч на директорката, чиято фамилия дори не се постара да запомни (първото име го помнеще, 'щото нали... РОЗА), не помагаше особено на очите му да останат отворени. 

Арсений се поогледа. 
Една част от учениците, очевидно послушната част, следеше с интерес (вероятно престорен) словоизлиянието на госпожа Роза Някоя-си-там. Другата част, непослушната и определено онази, към която той щеше да принадлежи, се подбутваше, подшушваше, подпичкосваше... опа... тази последната дума беше от лошите думички, които не биваше да казва на глас, а според баща му, не биваше дори и да си ги мисли. Е, какво пък, баща му все пак не беше тук. 
Ако беше, сигурно щеше да му издърпа ушите и да му каже строго: "Какви ги вършиш? Слушай директорката! Защо си ровиш в раницата? Това... това да не би да са хартиени топчета и сламка???"
Това конско, обаче, си оставаше само във въображението на Арсений. 
Защото той вече беше наплюнчил едно топче, беше налапал сламката и се прицели прааааво в директорката. 

Идеята беше налудничава, да. Беше си long shot буквално и преносно. Обаче Арсений не можеше да не се запита дали ако успее да й запрати едно такова хартиено топче в устата, докато тя отваря своята, за да си поеме въздух и да продължи да говори, нямаше евентуално, ама само може би, да я накара да млъкне. И да бъде супер смешно!!!

Затова той я прихвана на прицел и духна силно. 
Обаче планът му беше осуетен от нечия глава, която се изпречи на пътя му. Топчето се заплете в нечия кестенява коса, а момченцето, на когото тя принадлежеше, обърна пухкавото си бузесто лице към Арсений. 

- Еееей, какви ги вършиш? Спря ми изстрела! - запротестира първокурсникът и тръгна да подготвя залп номер 2.

@Арсений

Фил се бе натъпкал до пръсване,и слушаше разсеяно разговорите наоколо, както и речта на Багрянова.Започваше да му се доспива след обилната вечеря, но не искаше да се откъсва все още от компанията на домовата му маса.Наблюдаваше другите деца наоколо в  търсене на някой с който да си поговорят, макар и второкурсник бе за първи път тук и му се искаше да поопознае съдомниците си.Докато прикриваша прозявка усети нещо да се заплита в косата му, прокара пръсти в гъстите кичури и напипа някакво топче.Разгледа го и се озърна, срещна погледа на ухилено момче може би също от началните курсове което държеше сламка и ровеше из джобовете си, вероятно търсейки нещо.
-Хей разваляте ми прическата, семейният ни стилист не е тук да я оправи.
Каза недоволно Филип, и погледна намусен към непознатото момче.Стори му се, че не той бе целта на топчето, и отново се огледа да разбере коя ли е набелязаната жертва на малкия палавник.Проследи погледа му, и с изненада осъзна, че момчето е целило директорката.Потръпна от изумление за дързостта на съдомника си и реши да поохлади ентусиазма му.
-Не бих ви съветвал да опитвате повече, със сигурност ще си навлечете неприятности както едно по-голямо момче което ме беше вдигнало във въздуха по-рано.Отведоха го да го накажат.
Продължи да споделя Филип, а непознатото момче го гледаше изненадано.
-Да този хулиган първо е тормозил и напданал братовчед ми Влади и приятелката му, след това и мен.
Оплака се натъжен Филип, и отново погледна момчето в другия край на масата.
-Впрочем бих се радвал да се запознаем, казвам се Филип Болярски...

@Арсений Владев

+1точка сила (Админ: отчетено)

@Филип


Стилист ли? 
Арсений прихна да се смее. В Карлово никой си нямаше домашен стилист и той не можеше да си представи каква функция би изпълнявал този човек. Сигурно беше нещо като Домашно духче, което ти чисти прозорците. Или пък Вийла помощница? При всички положения му звучеше твърде префърцунено и излишно сложно. 
- Можеш просто да се разрешиш с пръсти - отвърна той и, присвивайки рамене, поорпави бретона си по подобен начин. - Баба ми иска да използвам гребен, ама той много скубе и, да ти кажа честно, пръстите вършат най-добра работа. Дай да ти покажа! - предложи и се пресегна към косата на хлапето, за да извади топчето, което се беше оплело в къдриците му. 
После се усмихна глуповато и продължи:
- Аз съм Арсений - рече и набързо навря сламката някъде по джобовете си, за да освободи ръката си, с която сграбчи чевръсто тази на момчето и я разтърси така силно, че цялото му телце започна да подскача. - Приятно ми е! - обяви. 

Реши все пак да се вслуша в думите на съдомника си. Не изглеждаше много по-голям от него, вероятно беше 2ри или най-много 3ти курс. Личеше си, че все пак има някакъв опит в училищния живот и щом казваше, че не е добра идея да се обстрелва директорката с хартиени топчета, вероятно имаше право. Арсений дълбоко в себе си знаеше, че до края на първата си седмица тук ще спретне някоя беля, заради която щеше да си навлече неприятности. Не целеше това, но се познаваше и беладжийството си му беше в природата. Само че някак му се искаше да отложи момента с неприятностите по-напред в бъдещето, затова се примири с положението такова, каквото беше и си наля една чаша тиквен сок, която му се ослади. 

Последва втора. И трета. И четвърта. 
Баба му никога не му даваше да пие толкова много сок, нито да поема толкова много сладко късно вечерта. Но първокурсникът продължи да се налива, за да пребори скуката и, разбира се, последиците от това негово безразсъдство не закъсняха. 
Изведнъж ужасно много му се ДОПИШКА! 

Той почна да пристъпва от крак на крак и да търси тоалетната с поглед, но залата беше така претъпкана с хора, че беше невъзможно човек да се ориентира. Ех, как му се искаше да е на село и да препикае някой храст... Тук храсти нямаше, имаше само мраморни колони, ама нещо му подсказваше (вероятно малкото здрав разум, с който разполагаше), че препикаването на мраморни колони по средата на тържеството би му навлякло също толкова неприятности, колкото и целенето на директорка с хартиени топчета. 

Арсений дръпна Филип за ръкава: 
- Абе... такова... ти знаеш ли къде е тоалетната? Пих тоооолкова много тиквен сок, че направо ще се пръсна! 



Галеони, моля. Админ: отчетено.