Еми, малко на барче, лято е все пак.

 - Хей, хей, ти, лапе!
 - Лапе? Аз съм по-висок от теб.
 - Не, не си! - изръмжа къдрокосия мъж и застана пред Исмаил.
 - Да, сега като си наблизо осъзнавам, че си малко по-висок и ...
 - Праждосвай се. Какво въобще търсиш тук, в този час.
 - Отвратително обслужване, така ли се държиш с клиенти?
 - Първо, не си на правилната възраст, второ си извън заведението.
 - Което значи, че не можеш да ме изгониш. 
 - Абе ти... 

Опа. Май големия лош батко започна да зацепва. Много приятно. Исмаил се усмихна леко. 
 - Ти ... ти ли си онзи, заради които...
 - Заради, който какво?
 - Не се прави на интересен, лапе.
 - Ису. 
 - Наздраве. 
 - Не, имах предвид, че можеш да ми викаш Ису и имам бизнес предложение за теб. - Исмаил се наведе леко по-напред, докато запалваше цигарата, магически появила се между устните му. По миризмата веднага се разпозна точно каква цигара беше.
 - Не правя бизнес с лапета.
 - Ммм, мисля, че клиентите ти ще са на друго мнение. А и не се чувствай зле. Разбрирам, че е малко трудно да се направи добра продукция, особено ако този, които го прави е ... некомпетентен? 
 - Не ми трябва ученик да ми продава! Знаеш ли какво ще стане, ако те хванат?
 - Знаеш ли какво ще стане с теб, ако те хванат? 

Исмаил се усмихна, къдравелкото го изгледа на кръв. По български. Все едно му измерваше височината, за да потърсят правилен размер кутия. 
 - Нека започнем отначало, аз съм Ису. Приятно ми е. 

@Исмаил Колимечков

 
Обаче на  Закария изобщо не му беше приятно. Зелените му очи гневно и преценяващо оглеждаха хлапето, което явно си нямаше никаква представа в какво се опитва да се забърка, нито пък какви последици би имало за него.
  А невежеството не е  добър съветник, когато човек се опитва да си пробие път в подземния свят. Човек… рошавият бе просто дете, опита се да си напомни, но това нямаше да го спаси от хората, контролиращи пазара в района. 
-Щом си тук, знаеш кой съм - отсече рязко. - И не бих казал, че ми е приятно - почти му изръмжа.
- Може да си промениш решението - с блага усмивчица додаде Ису. 
- Едва ли… - дори за човек с неговия съмнителен морал да върти бизнес, свързан със забранени субстанции чрез ненадеждни хлапета бе под нивото му. - Не се занимавам с незаконни стоки. 
- Аз друго чувам!  - подсмихна се хлапето.
- Слуховете не са нещо, което можеш да докажеш - изрече небрежно с каменно изражение. Информацията не е стока, нито е нещо незаконно, още по-трудно се доказва откъде някой е получил дадени сведения.


Понечи да го остави тук, заедно с всичката му продукция, предложения, непохватна самоувереност и да забрави, че изобщо го е виждал. Докато не прочете за него в криминалната хроника на Магически вести след ден-два.  В най-добрия случай. Огледа го отново. Хлапе. Наивно и самоуверено хлапе. А такива не оцеляват дълго на улицата, не и на тази улица, не и с подобни “бизнес” прояви, отправени към неподходящите хора.
-Толкова ли е зле? - попита с една идея смекчен тон.
- Моля? 
- Толкова ли си я закъсал за пари, че се налага да правиш това? - имаше доста легални методи за изкарване на приходи, доколкото бе запознат.
- Мислиш, че имам нужда от пари?
- Нямаш ли? - изражението му си остана непроницаемо.
Не беше сигурен кой отговор щеше да го изнерви повече. 

Ису огледа отново мъжа и повдигна рамене.
 - Какво ми трябва и защо звучи като мой проблем, не като твой. 

Това явно не хареса на мъжа, защото лицето му трепна. Опитваше се да задържи студена физиономия, но имаше леки потрепвания. Исмаил продължаваше да се усмихва идиотски, защото това беше неговия pokerface. Нека да видим дали Зак щеше да го пречупи преди той да е пречупил него. Хубавото на възрастните хора беше, че си мислеха, че контролират ситуацията, и това беше толкова вярно... в някой ситуации. И да, мъжа можеше да го изкаже, и Исмаил да си стане и да си тръгне, но факта, че не го беше изгонил.

Премисляше го, нали?


Ако лапето си тръгне, ще отиде другаде. 


А Исмаил знаеше, че този човек не е чак толкова мръсен, колкото се изкарваше. 


Първо проучваш пазара, а пазара показваше, че Зак не продаваше на непълнолетни. Доста странно в тези среди. Особено като вече си преминал в този така наречен бизнес. Парите си бяха пари все пак.

 - Ще трябва да се научиш да си малко по-честен от това, ако ще работим заедно.
 - Защо? Ти ще бъдеш ли честен с мен.
 - Имаш твърде голяма уста. 
 - Значи добре, че няма аз да продавам, нали? - усмихна се превзето Исмаил. Зак го оглеждаше като вълк - агне. Само, че Исмаил беше пил достатъчно успокойтелни, за да влезе в тази битка. Само, че това не му пречеше да кара крака му да потрепва нервно. Или усмивката му да изглежда толкова фалшива.

@Исмаил Колимечков


-Не, хлапе, няма да продаваш - каменното му изражение си остана невъзмутимо, каквото рядко можеше да се види. Обикновено хората го познаваха като ведър и усмихнат. Но въпросните хора не бяха неразумни и нахални хлапета, които не осъзнават в какво се забъркват и какви последици могат да имат действията им върху целия им останал живот. А Ису му изглеждаше като точно такова хлапе. - На първо място защото няма да намериш кой да купи от теб - обясни му съвсем спокойно с тон, който можеше да накара и Карибско море да замръзне.  Пазарът имаше свои закони и правила, движеше се в един ненарушим ритъм, от който това момче не беше част.  А Кралев си имаше своите начини да се погрижи никога да не влезе в добре смазаната машина да подземния свят. 
- Ще видим… - неугасващата усмивка на младежа подсказваше на бармана, че състоянието му не е съвсем трезво в момента. Тъжна картинка.
- Видяхме. Не купувам. Точка. -  отсече абсолютно безкомпромисно без да отделя поглед от Ису.
- Тогава ще купи някой друг - продължава все така безгрижно да звучи Рошавият.
- Не схващаш - проблеснаха очите на Зака̀рия.  Сега вече бе напълно убеден, че хлапето си няма идея как стоят нещата, че не може просто да отиде при някого и да му предложи доставка на нелегална стока. Бизнесът не работи така. Не и този бизнес. 
- Май ти не схващаш… - започна младежът, но не получи възможност да довърши, защото юмруците на Кралев се вкопчиха в блузата му близо до деколтето и притиснаха  гърба му в стената. Отблизо разликата във височината бе осезаема, дългокосият бе поне една глава над кандидат търговеца на билки.
- Сега ме чуй много внимателно, Ису - звучеше съвсем спокоен и точно това издаваше колко е ядосан всъщност. - Както вече казах, аз не купувам от теб. А това означава, че никой от връзките ми в този град не купува от теб, никой от връзките на връзките ми в този град не купува от теб. И така от върха до дъното на цялата мрежа. Схващаш ли? Нямаш място в подземния свят! Изчезвай от тук и ако разбера, че пак си се навъртал в района, липсата на купувач ще бъде най-малкият ти проблем. 

Отпусна хватката си и набута пачка банкноти в джоба на хлапето, за всеки случай, ако наистина се окажеше, че я е закъсал за пари, а не за забавления. 
И се надяваше да не го среща отново.