РП парти в Банята с бронзовите чешми

Тервел знаеше, че кипи подготовка за следващото голямо парти. Случайно беше видял как в един ъгъл на коридора пред кабинета по Трансфигурация Цвета от дом "Южен вятър" беше показала на Снежанка от дом "Северен вятър" новия си бански. Двете се бяха кикотили няколко минути, а когато се разделяха, Тервел чу Цвета ясно да казва думата "вторник". По-късно беше наблюдавал сходна ситуация между трима петокурсници от неговия дом, които обаче си показваха не банските, а една бутилка със змейско уиски, подаваща се от раницата на един от тях. Всичко беше толкова очевидно. Имаше само един малък проблем.
Защо той не беше поканен?
Въпросът го глождеше цял ден. Не че беше засегнат, просто му беше любопитно. Добре де, може би беше малко засегнат. В крайна сметка той беше организирал първото парти в банята на втория етаж на Южната кула. Благодарение на него бяха осигурени два грамофона за музика и цяла каса първокласно вино от Торбаланово. Цяла вечер се беше занимавал да поддържа заклинанието, каращо балончетата да летят из банята и да не се пукат. И сега те му се отплащаха по този начин? Беше повече от скандално.
Докато тази тирада се разиграваше в главата на Тервел, до незабелязано се беше приближил Борис, на когото му трябваше само един поглед, за да види, че нещо не беше наред.
- Изглеждаш все едно са ти откраднали стъклените обувки.
- По-лошо е. Аз съм забравен от целия свят.
Борис се усмихна. Той познаваше прекрасно тази линия на поведение, все пак двамата бяха израснали заедно.
Бяха се запознали благодарение на бащите си, които се занимаваха със сходни неща. Бащата на Борис беше луд по куидич, до степен, че дори спонсорираше отборите на "Мунгав", а бащата на Тервел произвеждаше световноизвестните куидични метли "Шепот". Освен това (може би по-важното) и двете семейства бяха богати и чистокръвни. Шаханови разполагаха с имение в покрайнините на Пловдив, откъдето бяха Захариеви, поради което срещите между главите на семейството, а по-късно и децата им, бяха почти ежеседмични. Очевидно Борис и Тервел бяха израснали в една среда - лукс, при идентични обстоятелства - отгледани от слугите на семействата си, и вероятно затова имаха съвпадащи характери. И двамата проявяваха огромно самочувствие, бяха разглезени и се стремяха към най-големия възможен успех. И двамата нямаха никаква представа за живота на средната класа, а и не се интересуваха от него. И двамата обожаваха вниманието. Някак си това не беше довело до непреодолим сблъсък между тях, макар че от време на време имаше търкания, дължащи се на голямото им его. В крайна сметка и двамата знаеха, че най-вероятно на света няма човек, който да разбира другия по-добре.
- Слушам - каза Борис с весел глас в отговор на сърцераздирателната фраза, излязла от устата на Тервел.
- Организират парти в банята без мен. Без нас. Чакай, ти не си чул, нали?
Тервел се вгледа в очите на Борис. Щеше много да се ядоса, ако Борис знаеше за партито и не му беше казал. Всякакви оправдания щяха да са излишни. Ако сега Борис се опиташе да излъже, Тервел щеше да го хване. 
Намираха се до един от прозорците в коридора, близо до банята с бронзовите чешми. Навън слънцето догаряше, приготвяйки се да се плъзне зад хоризонта. Облаците бяха обагрени в розово и приличаха на захарен памук.
Беше вторник.

Тервел си беше облякъл един много хубав син бански с люспи от русалка, но не можеше да тръгне само с това из коридорите на училището, затова реши да си сложи отгоре любимата си пурпурна роба от кашмир. Преди да тръгне, метна на врата си и една "скромна" верижка от чисто злато, представляваща поредица от захапали опашките си келпита. Прецени, че с този тоалет несъмнено щеше да привлече вниманието на всички, но най-вече на онези, които умишлено бяха крили от него партито (очевидно защото му завиждаха): цяла вечер щеше да им блести в очите за наказание.
Мислейки си такива неща, Тервел нетърпеливо чакаше Борис пред банята. Последният въобще не се впечатли от екстравагантното облекло на приятеля си, но това беше нормална реакция, тъй като Тервел се беше показвал пред него с какви ли не дрехи през годините, включително мантия, бродирана изцяло с кристали, и клин от змейска кожа. Борис щеше да се впечатли само ако Тервел се явеше пред него в нормални дрехи - това щеше да е странно.
- Сега ще видиш как един низвергнат от съучениците си младеж влиза с достойнство на парти - обърна се към Борис.
- Ще се правиш на клоун, нали? - отговори шестокурсникът с изражение, което казваше "не отново". 
- Ако се държиш прилично, мога да ти позволява да седиш близо до мен на партито.
- Ха-ха.
Вратите на банята бяха открехнати едва-едва. Отпред стояха двама петокурсници от дом "Лъч", които имаха големи бицепси и тъпи физиономии. От вратите се чуваше умерено силна музика - някакво рок парче. Тервел се приближи до петокурсниците, поздрави ги усмихнато и после много небрежно им сподели, че на другия ъгъл раздават шапки, с които човек може да левитира няколко сантиметра над земята. Посочи им шапката в ръцете си, която беше трансфигурирал току що от една празна бутилка. На двамата здравеняци не им трябваше повече и веднага се отправиха към ъгъла на коридора. Тервел театрално "изтупа" ръце, след което направи намек на чакащия и вече отегчен Борис да се приближи.
Тервел си оправи робата, отметна един от къдравите кичури на косата си и с едно махване на магическата си пръчка накара вратите да се отворят рязко. Чу се стържене по пода и отвътре музиката и шумът от разговори мигновено спря. Всички в банята - общо около 50 човека, обърнаха уплашени лица, мислейки си, че е дошъл някой от персонала, за да сложи край на партито.
- Спокойно, не съм директорът. Макар че със сигурност съм по-квалифициран - обяви Тервел с триумфален тон, застанал под рамката на вратите. - Нали, Борисе?
- Това ли беше? Очаквах повече.
- О, аз сега започвам - отговори Тервел и с махване на магическата си пръчка накара музиката отново да засвири. Прошепна тихо „Акцио шампанско“ и пет секунди по-късно откъм вратите долетяха няколко бутилки шампанско. Те се отвориха с шумно „пук“ и започнаха сами да се разливат по празните чаши, които бяха наредени в единия ъгъл на банята. – Почерпка от мен и Борис, дами и господа.
Тервел си взе една чаша с шампанско и я изпи до дъно. След това си съблече робата, пристъпи към басейна в средата на банята и с лека засилка скочи вътре. При първия досег с водата банския му, покрит с люспи от русалка, започна да сияе с лека светлина. Тервел се настани на ъгъла на басейна, за да може всички да видят банския.
- Борисе, ела тук. Не ми изглеждаш достатъчно ентусиазиран. Да не ти летят пак блъджъри в мозъка?

Админ: Отчетена статистика.

Морса не очакваше да е толкова пълно – уж се водеше тайно парти. Ясно е колко дълго траят тайните в Мунгав. Когато чу, че ще е в банята с бронзовите чешми, веднага и хрумна да вземе жабока Тръпчинко със себе си, за да се позабавлява и той. След последните няколко нощи с кошмари, тя самата имаше нужда да се разтовари.

Влезе през високата мраморна врата и видя стълпотворението от хора – от първокурсници до шестокурсници, беше гъмжило от лица и тела. На входа изобщо не се чуваше и гък, явно някой този път се бешенаучил урока и е използвал магия за заглушаване.

Морса мина покрай Павел, който не пропусна да и подсвирне и да направи коментар на банския и. „Гаден перверзник“ помислис си тя, „не му ли стигаше че излиза със Сибила, най популярната мацка в училище, ами още ходеше насам-натам да се задява?“ При всяка възможност, в която Сибила не излизаше с него, той си намираше по някоя жертва, обикновено от първи курс, с която да флиртува. Морса извади малко стъклено шишенце от пазвичката, в която държеше Тръпчинко. Пазеше го там точно за такива поводи. Тръгна към Павел, завъртя се непохватно и се подгхлъзна съвсем неслучайно. Без да видят другите наоколо, успя да разлее малко от течността в шишенцето в чашата му.
-          Какво по дяволите си мислиш, че правиш?
-          Съжалявам, тук е доста мокро.
-          Или ти си доста тромава.
Морса  вдигна рамене и се изниза престорено-свенливо от компанията им. Взе си малко медовина и се запъти към единия басейн с вода. Огледа се, видя Тервел, Борис и Ясна, и реши да се присъедини към тях. Розовият и бански еферично се полюшваше докато ходи. Беше избрала семпъл модел, с прозрачно коланче, което наподобяваше тялото на медуза. Когато влезе във водата, той светна в нежно—розов цвят на цъфнало черешово дърво. Тръпчинко скочи от колана и заплува жадно из топлата вода.
-          Доста е пълно за тайно парти, не мислите ли? Каза Морса, и подаде чаша за наздравица.
Изведнъж зад тях се чу квичене. Четиримата се обърнаха и видяха Павел да се съдира от смях, пот бе избила по челото му, лицето му беше почервеняло като домат, той размахваше ръце и жестикулираше по странен начин, опитвайки се да каже нещо на приятелите си.
-          Павка, не е смешно, баба ми наистина не е добре.
Павел не се спираше. Отне им няколко секунди да загреят – някой беше налял кикотеща вода в питието му. Цялата баня прихна да се смее. Морса се усмихна ведро към останалите и разклати празната прозрачна бутилка пред Тервел, Борис и Ясна и им намигна.

Това парти наистина започваше да става пренаселено. Бройката се увеличаваше експоненциално. В началото на всеки десетина минути се появяваше някой нов, а сега всяка минута идваха по трима. Тервел обаче се възмути чак когато видя група от четирима първокурсници да се промъкват през портите на банята. Тяхното присъствие можеше да се превърне в проблем, особено ако успееха да се докопат до шампанско или нещо такова - ходи обяснявай защо пияни единадесетгодишни деца вдигат шум по коридорите по среднощ. 
Тервел не обичаше да се бута в тълпи, защото така имаше опасност да стане по-малко забележим. Затова и сега побърза да намери подходящо място, където да се позиционира. Басейнът със сигурност вече не беше вариант, тъй като в него имаше повече от двадесет човека, наблъскани рамо до рамо. Около басейна циркулираха хора с чаши в ръце, като беше много трудно да стоиш на едно място, без някой да те ръчка с рамо или да разлива по теб шампанско. В крайна сметка Тервел се насочи към една по-издигната част в банята, където бяха поставени два грамофона и имаше пространство само за един човек. 
Докато си проправяше път през простолюдието, се сблъска с Вихър Соколов - едно русо момче с крайно инфантилен вид. Тервел инстинктивно се намръщи все едно беше сдъвкал кисел бонбон. Преди малко стана ясно, че именно Вихър беше в центъра на организацията на партито. Това хич не се хареса на Тервел, който от край време ненавиждаше седмокурсника. Считаше го за изключително посредствен и дразнещ с всичките му шеги и с постоянните групи от фенове, кръжащи около него. Всъщност целият проблем идваше от това, че Вихър беше доста по-популярен от Тервел. Но и седмокурсникът очевидно не харесваше Тервел, защото рядко говореше с него, а понякога дори го игнорираше в коридорите. Ето че и сега Вихър беше демонстрирал някакво по-особено отношение, "забравяйки" да му даде поканата на Ясна за партито. Границата на толерантност на Тервел беше стигнала най-високата си точка.
- Мърдай, плебей - отсече петокурсникът със злобна усмивка. Мислеше да отмине, без да казва нищо друго, но не се сдържа. - И да знаеш, че не съм доволен от "шегичката" ти с поканата.
- А? - каза Вихър с объркана физиономия, но после сякаш осъзна и се усмихна дяволито. - Аз пък мисля, че си беше доста забавно. 
- Е, не беше. И ще има последствия - отвърна Тервел, като се опита да звучи възможно най-спокойно. След това отметна дългия кичур, който му беше паднал на лицето, и веднага продължи да си проправя път през тълпата.
Успя да стигне до набелязаното място. Изкачи се, като си помагаше с ръце, и застана прав над всички. После намери отнякъде микрофон. Присъстващите обърнаха озадачени погледи - какво ли беше намислил сега? 
Тервел запя. Той не беше добър певец, но и не пееше чак толкова зле, че човек да го болят ушите. Беше подхванал някаква песен за предателство и отмъщение, която изпълняваше с много чувство. През това време с ръцете си правеше периодично жестове, с които омагьосваше част от балончетата в стаята да се поклащат в ритъма на песента. Определено изглеждаше драматично.
В някакъв момент с ъгъла на окото си Тервел видя как Вихър Соколов гледаше към него и се смееше, вероятно му се подиграваше. От това гласът на Тервел стана малко по-дебел и неприятен за ухото.
- Да не си се напил? - Борис се беше приближил и го гледаше с объркан поглед.

В историята на нито едно учебно заведение по света, без значение дали е магическо, или не, няма нито едно, повтарям, нито едно тайно парти, за което да не знаят всички. Смятайте колко беше тайно, щом и Яна знаеше, а Яна, подобно на Джон Сняг от Игра на Тронове, най-често нищо не знаеше. Всички. И грифоните им. И бабите на грифоните им. Знаеха за това парти, окей?

След като изяснихме това, би трябвало да е много по-лесно за приемане, че госпожицата (или госпойцата, както ви харесва повече) беше тръгнала по коридорите на училището, облечена в халат. От онези дълги пухкави халати, които играеха ролята и на хавлия, защото тъкмо такава роля щеше да изиграе. Ако изобщо Яна се престрашеше действително да пристъпи през вратите на помещението, обута в розовите си джапанки с жълти патета. Защо изобщо беше тръгнала? Какво щеше да стане, ако някой я хванеше? Имаше ли там някой, с когото бе разменяла повече от три думи на кръст? Все важни въпроси. И после...

Шляп-шляп-шляп.

Джапанките ѝ това, докато обикаляше пред вратата, чудейки се дали не е по-добре да се върне обратно. Ако имаше подходящ момент да се откаже, то той бе тъкмо назрял. И сигурно щеше, ако вратата не се беше отворила рязко, за да излязат момче и момиче, които се държаха за ръце – гадост! – и да изчезнат нанякъде.

Отвратително, но добре.

В крайна сметка влезе. И без това вратата още не се беше затворила под носа ѝ, пък и беше била целия този път до тук, дай поне да види за какво става въпрос. Шмугна се като белка в кокошарник и се огледа наоколо почти като такава. Ама вярно само грифоните и бабите им липсваха! За сметка на това имаше:

• Мокри хора;
  
• Потни хора;
  
• Твърде весели/ядосани хора;
  
• Искрящите бански гащи на Калоян;
  

За без пари! Освен това имаше музика и някакви хора се опитваха да пеят или да се надвикват с нея, в тоя момент беше почти същото и без това... Тя смъкна халата-хавлия, под който беше облечена с цял бански и се опита да му намери място някъде, без да се налага да го изгори после. Закачалката на стената свърши работа, но нямаше как да помогне за джапанките ѝ, а човек не влизаше в басейн с джапанки, дори ако беше Яна Вълканова.

Пляс! Пляс!

Метна чехлите на земята една по една и изведнъж се почувства твърде разголена и твърде не на място, но все пак се обърна към хората, които вече бяха зяпнали нарушителката на спокойствието и отвори уста:

- Извинете, тук ли е тайното парти?

По-добре да не беше, сякаш.

Изпяната от Тервел песен не получи всеобщото одобрение, на което той се беше надявал. Повече присъстващи на партито въобще не му обърнаха внимание, а една част от другите го гледаха доста критично. Завистници. Трябваше да са щастливи, че въобще са се докоснали до такъв талант веднъж в живота си. Понякога Тервел се питаше дали си струваше да жертва толкова много от личното си време и емоции с другите, когато те не оценяваха усилията му. Винаги се беше надявал, че един ден "Мунгав" щеше да се превърне в цивилизовано място, в което се отдава значение на важните неща: изкуството, интелигентността, възпитанието, чувството за хумор. За жалост, тези мечти сега му изглеждаха по-непостижими от всякога. Смръщените погледи, въртенето на очи и прошепнатите шеги по негов адрес доказваха тезата му. Хората очевидно не го харесваха заради това, че беше различен. Искаха от него да бъде като тях: тих, сив и мързелив. Ами, нямаше да стане.
- Останете в каменната ера тогава! - обяви Тервел на микрофона и рязко го пусна на земята, в резултат на което се чу силно "туп". Петокурсникът побърза да скочи от платформата, но се засили малко повече, отколкото му се искаше.
Настъпи верижна реакция. С цялата си тежест Тервел се приземи право върху главата на един четвъртокурсник - много едър за възрастта си, с огромни мускули и набола брада. Същият падна назад, като инстинктивно се хвана за стоящите до него Ясна и Вихър. Ясна успя да запази равновесие, но Вихър закачи с ръка един летящ поднос, на който бяха наредени петнадесетина чаши с шампанско. След кратък полет чашите се разбиха в стената, до която беше пял Тервел. Дъждът от стъкла  не засегна никого, но улучи двата грамофона. Последните започнаха да издават силни стържещи звучи, наподобяващи давеща се котка. Същевременно падналият четвъртокурсник се срина назад върху гърба на Ян, който на свой ред се приземи с голямо "пльок" в басейна и опръска всички стоящи в радиус от два метра. 
Суматохата беше пълна. Падналият здравеняк, видимо ядосан, се насочи към Тервел. Лицето на четвъртокурсника бе придобило ярко червен цвят. Всички присъстващи на партито се загледаха с любопитство към мястото, където всеки момент можеше да избухне бой.
- Упс - каза Тервел, като смяташе това за съвсем достатъчно извинение. Когато обаче видя приближаващият четвъртокурсник, веднага разбра, че положението не беше добро. С едно бързо движение извади магическата си пръчка от джоба на банския си и я насочи право напред - Нали си чувал, че учениците в дом "Лъч" са специалисти в дуелирането? 
- Нека всички да се успокоим - своевременно се намеси Ясна, стояща между Тервел и приближаващия четвъртокурсник. Изглеждаше леко подразнена, а това не беше много характерно за нея. Именно тогава Тервел разбра, че може би... вероятно... сигурно... беше попрекалил с изявите си. Все пак не беше напълно личен от възможност да анализира собствените си действия.
- Извинявам се. Зави ми се свят - каза той с леко гузен тон. Отиде до четвъртокурсника и му стисна ръката, което явно накара последният да омекне. След това с махване на пръчка Тервел събра стъклата от чашите и поправи грамофоните. Музиката бе възстановена и повечето от присъстващите горещо си пожелаха Тервел да изчезне от партито.
Чудеше се какво да прави, за да отвлече вниманието си от случилото се, когато забеляза Морса сред тълпата. Беше се запознал с шестокурсничката сутринта в часа по Пророкуване и двамата бяха провели доста интригуващ разговор.
- Морса! - провикна се отдалеч, при което момичето обърна към него спокойния си поглед. Той си проправи път и се топна в басейна до нея.
- Голямо шоу направи - каза тя с равен глас.
- Последното развали впечатлението за предишното. - Веждите му се смръщиха. - Но остави мен. Кажи за сънищата, които спомена днес.
Очите на Тервел светеха дяволито. Една клюка щеше да му дойде много добре точно в този момент.

@Морса Октаринова,  @Ясна Соколова,  @Ян Маджаров,  @Вихър Соколов

-       Хора, на всяко парти си има поне по едно спречкване, каза Морса и застана между двамата, но наистина ли искате да се говори за вашето спречкване на тема бански идните две седмици? Или по-лошо, обърна се Морса към Тервел, как си заплашил рехав ученик два курса под теб? Сериозно, не ти ли е под нивото?


Морса вече беше изпила достатъчно да си позволи нечуваното за нея, а именно физически контакт, и обгърна с рамо Тервел около врата, имитирайки нещо като прегръдка:


 – Ела да ти разкажа за съня. Междувременно имам предложение за теб, Ян – можеш да си героя на вечерта и да ми помогнеш да намеря жабата ми Тръпчинко, ако искаш. Вече известно време вилнее из басейните и се притеснявам да не го настъпи някой.
 
Двамата се спогледаха. Все още се виждаше лека искра на ярост в очите им, но като че ли прецениха ситуацията и отстъпиха крачка назад. Тервел се усмихна дяволито: 
-     Да приятел, бягай да търсиш жабока.  

Момчето не беше доволно, но не отне много време да се осъзнае, че в битка срещу Тервел нямаше да му е лесно. Морса извади едно вечно студено ледче от торбичката си и го подаде на Ян:
 
-       Вземи това, от любимите му е.


Ян се загледа в кубчето лед и забеляза няколко различни насекоми разчекнати и запечатани вътре. Направи погнусена гримаса и за малко не го изпусна на плочките.
 
-       Гадост! Какво има там?!
-       Само специалитети, конски мухи и няколко молеца.


Ян го прибра с пренебрежение и погнуса. Ама че мръснишка работа било да гледаш жаби.
 
-       Просто го остави до някой басейн и той сам ще дойде да си го вземе. - каза Морса и се усмихна с възможно най-чаровната усмивка, на която беше способна. После се обърна към Тервел:

-       Иначе, съунвам странни неща, да. Като малка имах въображаема приятелка, която изглеждаше точно като мен. Повечето психолози биха казали че е резултат на самотното ми детство, някаква форма на компенсиране или нещо, но това не е важно. По-интересното е, че започнах да я сънувам, а от онзи ден и халюцинирам. Намерих някаква странно цвете във Вълшебната гора, докато търсехме морски краставици с Жана. И после – Морса го погледна възможно най-сериозно – всъщност, я ми обещай че няма да клюкариш за това, преди да навлизам в подробности – и подаде малкото си пръстче. С другата ръка хвана магическата пръчка, готова за магически пакт.

При нормални обстоятелства разговорът с Морса би го заинтригувал изключително много. Тервел обожаваше да се чувства като човек, с когото всеки може да споделя, и смяташе, че с неговите съвети могат да се решат всякакви проблем. Сега обаче ситуацията с Ян се беше загнездила в съзнанието му и той почти не чуваше какво му говореше Морса. Критиките към банския му, разбира се, бяха неоснователни, но не това го беше подразнило толкова много. През годините много хора бяха се отнасяли с пренебрежение към стила му на обличане и Тервел обикновено си обясняваше това със завист или пълно неразбиране на модата от тяхна страна. Освен това винаги успяваше да обърне нещата с някой хаплив коментар или шега. Сега обаче цялата ситуация беше оставила трайна горчива следа вътре в него. Преди всичко, Тервел не можеше да търпи да бъде унижаван публично - това винаги изискваше реципрочна реакция, каквато в конкретния случай не беше успял да реализира заради Морса. Имаше и едни конкретните думи, използвани от Ян, които особено засегнаха Тервел: "малко момиченце".
Тервел беше израснал в доста консервативно семейство. Макар че винаги бе разполагал с голяма свобода, той добре знаеше, че тази свобода не беше безгранична. Не можеше да си позволи да има нечистокръвни приятели. Не можеше да се занимава с непристойни дейности като игра на наплюващи се топчета. Немислимо беше да си избере и някоя абсурдна професия от рода на магизоолог, отварител, продавач и т.н. Всички тези неща му бяха пределно ясни, но той нямаше и желание да ги прави. Имаше само една сфера, в която възгледите на семейството му и неговите собствени възгледи се намираха в непреодолим сблъсък: дрехите. Тервел обожаваше да се облича с ярки цветове, с колкото можеше повече слоеве, с накити и т.н., а семейството му считаше, че един чистокръвен магьосник трябва да се облича стилно, но не и екстравагантно. Непрестанните забележки никога не стихваха, особен от майка му и баба му. Тервел обаче не виждаше нищо лошо в това да се облича по този начин и даже смяташе, че е дълг на чистокръвните магьосници да следват модните тенденции. Сякаш за да направи напук на роднините си, той измисляше все по-скандални и привличащи вниманието комбинации от дрехи, като това беше станало основна черта на характера му. 
Имаше една случка, която се бе отпечатала в психиката на Тервел. Неотдавна баща му - известен производител на метли за куидич, се беше ядосал адски много, тъй като Тервел се яви на едно парти на компанията му с изключително широки панталони, малко наподобяващи рокля. Старият Шаханов помоли сина си да отиде да се преоблече, но Тервел отказа и дори си сложи една пищна шапка с пера от феникс, с която скандализира куидичното общество. В изблик на гняв баща му отиде при него и го стисна здраво за китката, наричайки го "женчо". Това бе наранило гордостта на момчето, тъй като беше един от малкото случаи, в които баща му въобще проявяваше някакви емоции към него. Обикновено двамата не си говореха, не се интересуваха от животите си и като цяло не се държаха като баща и син. В същото време Тервел категорично не беше съгласен с определянето на тоалета му като женски. Той въобще не разсъждаваше с такива крайни разделителни линии като "мъжко" и "женско" и смяташе, че е готино да взима елементи от женското облекло и да ги инкорпорира в своето. Никога обаче нямаше да забрави омразата и презрението в очите на баща си онази вечер.
Точно тази история Тервел възпроизвеждаше в главата си, след като Ян го беше обидил по същия начин. Наистина ли това мислеха хората за него? Беше по-лесно да загърби веднъж такива думи, излезли от устата на един от най-консервативните хора, които познаваше - баща му, но сега ги чуваше втори път от свой връстник и ефектът беше малко по-друг.
- Ехо, слушаш ли ме? - изведнъж Морса повиши глас, което го изкара от транса.
- Ох, извинявай, бях се замислил. Какво каза? 
- Казах, че мога да ти разкажа за съня, ако обещаеш да не клюкариш след това.
- Морса, разбира се, няма от какво да... - започна да я уверява, но замръзна насред изречението, защото забеляза как една жаба подскачаше насам-натам покрай басейна. Беше зелена и кожата й лъщеше от силната светлина. Тогава на Тервел му хрумна страхотна идея за отмъщение. - Ще ме изчакаш ли, ей сега се връщам.
Той излезе от банята с бавна стъпка, като се поклащаше в ритъма на музиката. На лицето му отново се беше появила широка усмивка. Прекрачи прага на вратите на банята и се огледа: нямаше никого. Надничайки скришно в помещението, където купонът беше в разгара си, Тервел измъкна магическата пръчка от джоба на банския си. Откри с поглед местоположението на Ян, който говореше с някакви момичета. Фиксира и местоположението на жабата, все още стояща на същото място до басейна. И после го направи, без да се замисля. 
Жабата се магипортира в банския на Ян.

@Морса Октаринова @Ян Маджаров

*Купонът беше страхоооотен! Имах нужда от малко социализиране. Толкова хора ми обръщаха внимание, даже някои пищяха от радост, когато ме видеха. Успях да поплувам с една от най-красивите дами в училището и едвам откъснах поглед от пъстрите ѝ очи, а лилавата ѝ коса приличаше на захарен памук под водата. Най-любимото ми. Всичко вървеше чудесно, реших да изляза от басейна и да отида да чилвам някъде, да презаредя батерии, когато изведнъж – МРАК!

Както си бях в ъгъла на банята внезапно сякаш слънцето изгасна. Очевидно бях в шок. Вече не се намирах в банята. Какво беше това тясно място, което ме притискаше от всички страни? Още чувах глъчката и виковете на хората от купона, явно не бях далеч. След малко, когато свикнах с мрака забелязах две кълбета и първоначално ги помислих за свои събратя. О, колко бях сгрешил. Изеднъж мястото започна да се тресе, чух много женствен писък и си помислих, че може да е Морса. Но не беше. След секунда осъзнах къде съм и ми се щеше АЗ да можех да пищя. Момчето свали банските и рязката светлина за малко не ме ослепи. Пльоснах се на пода и избягах възможно най-бързо.


- Ян, как не те е срам?! Нямах това предвид, като казах да търсиш Тръпчинко!


Ето това, сигурен съм, беше гласът на Морса. Всички наоколо прихнаха да се смеят пред вида на голото момче. Голяма работа, аз си подскачам гол постоянно.*

Ловкост! винаги статистика. Админ: +1 т. ловкост (отчетена).

Първоначално не можа да помръдне от мястото си, защото беше залепена от аматомията на Ян. О, знаеше, че правилната дума е анатомия, ама то... Да. „Анатомията на Калоян” звучи като нелоша идея за нов български сериал, впрочем, да не говорим, че вероятно щеше да е по-смислен от някои. И почти като „Анатомията на Грей”, ама по-скоро „Анатомията на Глей(кво става там)”. Та, както казах, беше заслепена, пък и не смееше да мръдне много рЕзко, да не вземе да се подхлъзне.

Тъкмо щеше да се обърне и да каже нещо от рода на „Е, това беше забавно”, когато зрението ѝ регистрира отдалечаващата се фигура на Калоян, който явно беше решил, че за тази вечер му стига. Вярно, че бе показал на хората повече, отколкото вероятно е планирал, но все пак... Яна побърза да си намери джапанките и да ги нахлузи (никакъв шанс да ходи боса по тия плочки вече, кой знае какво пъплеше) и се втурна подир него с решителното шляп-шляп-хлъз, на човек, който не е много грациозен и без гумени неща на краката.

- Ей, къде си се разбързал?
- Прибирам се.
- Защо?

Очакваше да се врътне и да ѝ изкрещи „Как така защо? Ти не беше ли тук преди минути, не видя ли какво се случи?”, но той просто продължи, та се наложи да го настигне, доколкото условията ѝ го позволяваха.

- Какво толкова, Калояне, хората ти видяха голия гъ... задница. Видяха ти задницата, голяма работа!
- И предницата.
- Добре, и предницата. О, не, да не дава Баба Яга да се види гола плът в БАНЯ! – Яна ахна драматично и сложи длан на сърцето си – Ако носех наниз от перли, щях да го изтръгна от възмущение. Пък някои хора биха казали, че с тоя бански си е направо подобрение... Както и да е, мислиш ли, че Тервел би си свалил банските гащи пред хората?
- Силно се надявам, че не ме питаш, защото мислиш да му го предлагаш?
- Не, просто казвам, че трябва да се върнем при джамбурето и въобще да не ти пука. Или се притесняваш, че като си свали гащите, от там изскочи жаба? Имах един чичо, дето по семейни събирания винаги се напиваше на мотика и вадеше съсели от гащите си. Веднъж един така го захапа по...
- Спри, спри, стига, не искам да знам! – ама се хилеше.
- Само исках да кажа, че винаги може и по-лошо. И понякога ореховите дървета не са много плодородни явно, защото...


Яна млъкна и повдигна вежда многозначително. Поне тя така си помисли, че направи, защото нямаше идея дали това действие се връзваше с онова, което говореше. Беше чула баща си да го казва и той направи същата физиономия и после всички се смяха. Сега никой не се смееше, защото стояха двамата с Калоян край вратата. Застана като чайник, с една ръка на кръста и побутна Ян, белким се сети да я хване под ръка и да се върнат обратно.

- Айде,  няма смисъл да си разваляш настроението, просто не си заслужаба.




_________________________________________________________
Админ: +1 ловкост (отчетена).

Отмъщението породи смесени чувства у Тервел. От една страна, той се радваше, че беше успял да предприеме ответни действия и да защити ожуленото си достойнството. От друга страна, сега осъзнаваше, че може би не беше избрал най-подходящия начин да постигне целта. В крайна сметка Калоян беше един никому неизвестен третокурсник, който щеше да получи много повече внимание поради факта, че Тервел се беше занимал с него публично. А и пъхането на жаба в гащите на момчето беше неелегантен начин за изравняване на резултат. Някои хора щяха да го намерят за непристойно и жалко. Далеч по-подходящо щеше да бъде словесната атака. Но станалото - станало, вече не можеше да има връщане назад.
Докато пристъпваше с небрежна походка обратно в банята, Тервел чувстваше погледите върху себе си. В съзнанието на всички присъстващи нямаше и капка съмнение, че именно той стоеше зад този номер с Ян. По-голямата част от лицата бяха засмени или безразлични. Имаше обаче и една шепа хора, които поглеждаха към него с открито неодобрение Той забеляза, че към втората група се числеше и Ясна, която от време на време му хвърляше мрачни погледи. Насочен се към нея, за да провери дали интуицията му не го лъжеше.
- Е, вече можем да се наследим на партито, нали? - каза той, прекъсвайки разговора на Ясна и Борис. Двамата стояха близо до басейна, Борис с чаша в ръка. 
- Ти определено изглеждаш доста ъ... насладен - подметна му Борис, при което Ясна се засмя и разкри хубавите си бели зъби. Плитката на косата й падаше върху рамото й като камшик.
- Не знам какво имаш предвид. Ясна, ти знаеш ли какво има предвид Борис? Нали не мислите, че имам нещо общо с тази работа с Ян?
Момичето изглежда се почувства неудобно, защото по бузите му се появи лека руменина. Докато се чудеше какво да отговори, Борис реши да се намеси:
- Не сме малоумни, ясно е като бял ден.
Тервел се опита да си придаде шокиран вид, но не успя да се сдържи дълго и се усмихна лукаво. Знаеше, че те знаят. Беше му се искало само да види реакцията на Ясна.
- Хванахте ме. Не беше прекалено, нали? Как мислиш, Ясна?
Тя се присви под остротата на погледа на Тервел, но сякаш вече си беше изградила стратегия, защото този път успя бързо да отговори:
- Не знам, но изглежда ти самият имаш съмнения.
Туше.
Лицето на Тервел остана ведро. Докато слушаше, той беше започнал да си играе с няколко летящи около него балончета, за да симулира незаинтересованост от отговора. Но след като го чу, вече знаеше, че Ясна не беше на негова страна. Тъй като я харесваше и не искаше да си развали добрите отношения с нея, а и разбираше правотата на вътрешната й позиция, той реши да не спори.
- Права си, както винаги. Как може да си толкова мъдра на тази възраст, Ясна! Искам да съм като теб - каза той и сложи ръката си на рамото й. Момичето очевидно намери това за малко притеснително, защото пристъпи на другия си крак. - Сега ви оставям, защото от един час се опитвам да проведа изключително важен разговор с Морса. Като ви видя следващия път, искам да сте пияни, чухте ли! 
И той се отдалечи, грабвайки една цяла бутилка шампанско. Отвори я и пи директно от бутилката, като паралелно с това се опита да намери червенокосото момиче с поглед. Ето я и нея.
- Морса, извинявай. Нещо днес все ми пречи да си поговоря с теб. 
Усмивката му беше по-ярка от слънце. Всички съмнения у него се бяха изпарили, тъй като сега беше решен да изкупи вината си за вечерта с едно добро дело - да помогне на Морса.

@Ясна Соколова @Борис Захариев @Морса Октаринова