Вътре в палатката беше много мрачно. Светлина идваше само от две-три запалени свещи, разположени в ъглите на стаята. Когато очите на Тервел се приспособиха, той забеляза, че подът на палатката е покрит с мек килим, а по стените на шатрата са разположени десетки малки и големи картини, долепени една до друга като пъзел. Една от тези картини прикова вниманието му. На нея беше изобразена стара вещица с гърбав нос, малки очички и дълга руса коса, скрита почти изцяло под черно наметало. Жената седеше на старинно кресло, загледана нагоре към нещо, което явно се намираше извън рамките на картината. До нея на пода спеше дребен грифон с бели пера.
Тервел се приближи, за да разгледа картината по-добре. Вече не чуваше нито приглушената музика с барабанен ритъм, нито гласовете на екзалтираните ученици около себе си. В шатрата нещо в него се беше променило. Изчезнало бе онова чувство на безгранично щастие и удовлетвореност, което го изпълваше преди това. Сега в съзнанието му се бяха настанили само страх и съмнение. Тотално беше изгубил представа къде се намира, както и кое време е.
Докато разглеждаше неподвижната картина, той имаше чувството, че и преди е виждал тази вещица. Някъде в "Мунгав" може би?
- Точно така, виждал си ме – изведнъж проговори вещицата от картината. Имаше хриптящ глас, който звучеше повече мъжки, отколкото женски. Погледът й беше бе фиксиран върху Тервел и той забеляза, че ирисите на очите й са черни като катран. Белият грифон обаче продължаваше да спи.
Тервел се стресна толкова много, че пристъпи няколко крачки назад. Огледа се, за да потърси приятелите си, но осъзна, че е сам в шатрата.
- Случайно видяхте ли къде отидоха приятелите ми? – обърна се той към картината.
- Сами сме. Но всичко това се случва в главата ти, ако това те успокоява, хубавецо.
При нормални обстоятелства Тервел щеше да се поласкае от комплимента, но останалата част от изказването го притесни прекалено много. Полудяваше ли? Едва ли получаваше видение. При видения виждаше само отделни накъсани картини, а това беше... прекалено истинско.
- Не, не полудяваш. Макар че някои с по-слаби умове са полудявали. Твоят е много подходящ.
- Подходящ? За? – обади се той с тих глас, кършейки пръсти.
- Много скоро ще разбереш. Само трябва да правиш това, което ти се казва.
Веднага щом промълви тези думи, вещицата от картината изчезна. На мястото, където стоеше студеното й лице, се появи една луна, а останалата част от картината избледня в мрачен горски пейзаж. Десетина брези се извисяваха високо към небето с кривите си клони без листа.
- Т-Е-Р-В-Е-Л-Е, слушаш ли въобще? – Арина го перна по рамото с ръка, което го изкара от унеса. Около нея бяха и останалите. Ясна го гледаше с открито притеснение. Симо разглеждаше едно кристално кълбо, в което се разхождаха две джуджета. София стоеше на една табуретка и се оглеждаше отегчено. Нямаше и следа от Маг Петра или друг човек. Тервел разтри с пръсти слепоочието си и усети, че част от енергията му се е върнала. Погледна към Арина със раздразнение:
- Какво казахте, Ваше величество?
- А, точно така искам да ми говориш! – ухили му се тя. – И да слушаш, за да не се налага да повтарям. Казах, че е време да ни предскажеш нещо.
- О, разбира се – възкликна той с привидна любезност. Бодежът в главата му вече почти бе изчезнал. Чувстваше се по-добре, почти себе си. Дори си помисли, че разговорът с вещицата от картината е бил само спомен за сън. Нямаше какво друго да е… – Сядай пред кристалното кълбо.
Групата се настани на килима около масата, на която бе поставено огромно кристално кълбо. Повърхността му отразяваше отблясъци от пламъците на свещите. Тервел постави ръцете си върху стъклото, за да го затопли, както го беше учила проф. Фелес. В миг вътре в кълбото започва да се образува нещо като мъгла, стелеща се като лавина.
- Първо нейно величество, разбира се. Да, виждам нещо – рече Тервел, докато обхождаше с пръсти кристалното кълбо. – Мисля, че ще ти окапе косата.
- МОЛЯ? – Арина ококори очи.
- Да, вероятността за грешка е малка. И ще станеш прислужница в богато магьосническо семейство. Честито.
Всички се разсмяха дружно, включително Арина, която замери Тервел с една възглавница.
Индекс
9
Сила: 18
Издръжливост: 10
Интелигентност: 22
Ловкост: 14
Магия: 8
Късмет: 20
