Някои неща човек по-добре никога да не разбира.
Като малки магьосниците, а и мъгълите, се прехласват по картинки със змейове и се чудят колко яко би било, ако някой ден видят истински змей да лети с високо в небето с огромните си криле, да бълва огън и да разбива замъци с ноктите си. На магьосниците рядко им се отдава възможността, а пък на мъгълите съвсем не им се отдава. Ако магьосник види змей някога през живота си, най-вероятно е като Шар по-рано: набутан в тясна метална клетка, окован с вериги и заобиколен от магически защити, които неутрализират огъня и всеки опит на горкичкия змей да напусне затвора си. С други думи, хич не е толкова забавно, колкото човек си мили, че може да стане. Посетителите на Самодивския фестивал получаваха шанса на живота си. Щяха да видят змей в стихията му, точно като в книжките: грамаден, озъбен, трещящ, изгарящ всичко по пътя си. Тази вечер книжките от детството им оживяваха.
Палатките на фестивала горяха като свещички на торта за рожден ден. Хора тичаха в паника и търсеха къде да се скрият от копитата на бягащите еднорози и от огнения дъх на змея. От Зверилника бяха избягали още няколко същества, сред които кръвожадният мантикор, сега сеещ разруха край входа на фестивала. На мястото на Лабиринта на илюзиите бяха останали само няколко големи буци димящи въглени. А междувременно луната продължаваше да сияе на небето с идеалният си кръгъл диск.
Тервел и Ясна тичаха с всички сили нагоре по склона към Ритуалната поляна. Клонки и бодливи листа се блъскаха в лицата и ръцете им и оставяха по плътта им дълги червени резки. Миришеше на здравец и на липа. Двамата бяха вдигнали високо пред себе си магическите си пръчки, от които се излъчваше поток от светлина, озаряваща мрачните дебри на гората. Някъде в далечината се чуваше зловещата комбинация от тропането на препускащи еднорози и рев на змей.
- Тервеле, спри! – извика Ясна и започна да намалява темпото, докато не спря изцяло. Обви уморено ръце около едно дърво и подпря главата си върху кората.
Тервел се обърна, докато тичаше. Забеляза спрялата Ясна и за момент си помисли дали да не я изостави там, но бързо размисли и се върна назад.
- Не можем да спрем! Видението ми казва, че трябва да отидем горе на поляната. Трябва да намерим жената с плитките, която видях. Мисля, че тя е важна.
- Това го разбрах. Но отиваме при змей, който бълва огън и може да ни изяде, нали ти е ясно?
Ясна го гледаше с пламнало от напрежение лице. Няколко кичура от косата й бяха полепнали като паяжина по челото й. Беше я виждал в такова състояние само край езерото, когато се суетяха над ранения Борис.
- Спокойно, всичко ще е наред. Съвсем близо сме! – извика той, хвана ръката й и я задърпа нагоре между дърветата. Тя първоначално се опита да го дръпне наобратно, но след това се отпусна. Двамата отново затичаха през неотъпканите горски пътеки.
Когато след няколко минути пристигнаха на Ритуалната поляна, бяха останали без дъх. През премрежени очи видяха, че Самодивското дърво гореше толкова силно, че почти не се виждаше някогашният му зелен цвят. Земята бе осеяна с хора, лежащи по гръб, по корем, настрани… За щастие, не се виждаше, нито се чуваше змеят.
- Ето я! – възкликна Тервел и се насочи към една фигура, която лежеше най-близо до ствола на Самодивника. Там огънят още не бе достигнал. Момчето коленичи до жената и плъзна двете си ръце под главата й, за да я повдигне. Тогава забеляза, че на гърлото й има голяма рана като от въглен. Все още дишаше.
- Господи, трябва да направим нещо! – извика Ясна и също коленичи до Тервел с разтреперени ръце.
Жената на земята разтвори големите си кафяви очи и ги огледа строго. Имаше дълъг крив нос, гъсти вежди и чувствени устни. Дори само от погледа й се излъчваше достойнство и величие.
- Задругата… край… - промълви жената и за секунда очите й се отклониха настрани, сякаш търсеше още някого. – Нещо лошо…
И тогава вниманието на Тервел и Ясна се отклони от умиращата жена, тъй като се случи нещо… лошо. От гората с рев изскочи един човекоподобен силует, но покрит с козина, с вълчи уши, вълча муцуна и въобще повече вълк, отколкото човек. Видя ги, обърна „лицето“ си нагоре и започна да вие с всички сили.
@Ясна Соколова
Индекс
35
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
