РП Оазисът парти

Не веднъж през краткия си живот Арина се бе чудила на брат си и всички тайни купони, които посещаваше през лятото и в Мунгав. Отстрани изглеждаше лесно – замахваш с пръчка и след секунда храната е подредена, алкохола изваден, а всички гости поканени.

Реалността не бе като в приказките. Кръсницата-орисница бе заменена от крастава жаба, която крякаше и се оплакваше от простнатата на пода Ари. Каляската, омагьосана от тиква левитираше пред кулата и си играеше с няколко грифона, та тя отпадаше. Перфектните дрехи не се появиха от въздуха (каква наглост, нали?). Дори нямаше кристални пантофки, които да изгуби нейде по пътя за Оазиса.

Та, схващате картинката – на червенокосата се наложи да стане от пода и да си размърда трибуквието. Да се замъкне до спалнята и да изрови подходящи дрехи от дълбините на куфора и да добави нещо специално за финал. Идеалният аксесоар бе фиба, но не обикновена. А от онези обагрени в злато, лъскави и блестящи като снич, готов да полети в началото на мача.

Нямаше време дълго да зяпа отражението си. Тъмнозелената й рокля бе изкарана като от корица на мъгълско списание. Обхващаше перфектно талията й и се спускаше свободно надолу чак до коленете й. Червената й коса контрастираше и приличаше на обагрени от есента листа.

Изглеждаше прилично. Почти, но нямаше време да умува повече. Трябваше да отиде на уреченото място и да занесе всичките си завоевания. Люба, вероятно вече бе там с Исмаил и Илиян.

**
Беше успяла да пренесе храната и откраднатия от вийлите алкохол. Дори не беше закъсняла чак толкова много. Заслугите не бяха изцяло нейни. По пътя за изхода от общата стая бе съзряла  @Кочо Измирлиев и съвсем мило (т.е представете си – направо си го бе изнудила и заплашила, че ще го превърне в летяща желирана ягода) го бе помила за съпорта.

Та, точно в 9:00 обстановката в Оазиса бе същата като преди, но не съвсем. На всякъде щъкаха ученици, имаше специална „масичка”, изваяна от храсти, на която се подвизаваше цялата храна, а алкохолът бе прилежно поставен някъде в близост.

- Напомни ми повече никога да не организираме купон. – под секрет сподели Орлова на Люба. – Следващият път нека прехвърлим задължението на някой друг.

Правила за купОна:

Партито има ДРЕС КОД, но изненада – никой не знае какъв точно е. Бъдете креативни. Използвайте въображението си и опишете какво е това забавно, шантаво или странно нещо, което трябва да добавите в облеклото си, за да влезете. Накрая Арина и Люба ще изберат най-готиното предложение и ще има специална НАГРАДА за победителя.

За всички:
• Без наранявания - магически или физически! Пакостите са окей, но ако искате да останете на купона, дръжте се прилично!
• Възползвайте се от алкохола, всичко е домашно направено с любов от Люба и Исмаил - това е нелош шанс да хванете допълнителни бобчета!
• Имате и рядката възможност да опитате алкохола от тайните запаси на  @Пейо Желев , собственоръчно откраднат от Ари.
За първи и втори курс:
• Изкушението да дойдете е голямо, но е по-вероятно да се чудят учители защо не сте по леглата. Затова ако искате да участвате на купона – само ЕДИН пост и никой от големите не трябва да Ви забележи, освен като се измъквате. Пак ще получите бобче и точки.

Това е! Забавлявайте се, но внимавайте някой да не се превърне в тиква!

Филип заедно с братовчед си Влади бяха чули вече за тайният купон в Оазиса, и решиха да отидат за да се опитат да отмъстят на изключително злия и опасен престъпник Илиян Гоергиев който ги бе тормозил и обиждал наричайки ги прасета.За аристократ като Филип това бе недопустимо издевателство над личността му както и над неговият братовчед Владимир Петров.Те се наговориха с приятелката на Влади Мая, момчетата да се вмъкнат незабелязано на партито, а тя да дойде малко по-късно и заедно да отмъстят на престъпника.Целта им беше Влади минавайки покрай хулигана да пусне торова бомбичка в джоба му, и уж случайно да го настъпи, а когато този престъпник се разкрещи по него и започне да го обижда те да избягат навън.Според тях плана си го биваше, като гениалната идея за него дойде от Мая която наравно с тях двамата жадуваше за отмъщение.
-Ще ни нарича прасета, той нас прасета.Не знае с кого си има работа.Родителите ми са от аристократичен и богат род на тъмни магьосници, само като им пиша за този престъпник и ще види той кого нариа прасе.
Възмущаваше се Филип.
-Предлагам да го настъпим и двамата, както сме си тежички ще види звездички на купона хихи.Пък ако пак ни нападне, дядо ми е приятел с министъра на магията.Ще му се оплачем, и той ще се заеме с този зъл и опасен престъпник Илиян Георгиев.
Каза братовчед му намигайки.
Двете момчета се закискаха в шепите си, приближиха се тихо и се смесиха с една по-шумна компания които влизаха в Оазиса.До тук всичко течеше гладко и те се вмъкнаха на купона, олелията  беше невиждана, всички се забавляваха и унесени в лудешки танци не забелязаха двамата второкурсници които идваха да се насладят на пъкленото си отмъщение.Така де Илиян си го заслужаваше, как смее да ги обижда и нарича прасета ама щеше да види той като дойде и Мая.Само трябваше да изчакат да се появи и той, за да осъществят замисъла си


@Владимир Петров

+ 1 точка магия и две бобчета (Админ: отчетено).

Естествено Янтар бе разбрал за готвения в Оазиса и възнамеряваше до го удостои с присъсвието си Само дето имаше и въведен дрес код. Това как да е, обаче никой не можа да му какъв е точно. От личнито му  наблюдение също не стана ясно. Разбра само, че иде реч за въображение и иммпровизация. А тези две неща не рядко са относителни и субективни. В края на краищата и избра „костючче, каквото не видя при викой друг ученик. Рицарска броня. Попаднала в България, най-вероятно по време на някой кръстоносен поход и останала като бойна плячка. А как се бе отзовала в училището, за това нямаше представа. Може би Сунар Ерми, който се интересуваше от история знаеше, ама той вече бе цавършил. По - точно люспест, по причина, че бе оформен като рибени люспи и обхваща тялото и надолу, малко под слабините. В допълниние и чифт предпазители за ръце обхващащи разстоянието м-у  китката и лакътя. Всичко това в червен цвят, за да отговаря на дома му, специално използва магия за тази цел. И друга за олекотяване. Нагръдникът пък и налакътниците,особено пъвиия не бяха много леки  Да не забравив и стелещата по раменете му перука, впрочем ръцете му от рамото до лакъте бяха голи, в естесвение цвят на косата му и придържана от тънък дървен обръч.
 „Е, толкова мога да измисля за облекло“ - каза си шесто курсникът. и малко по-късно се сля с навалицата. Взе си от един поднос питие, по-точно тиквен сок и отпивайки се облегна на стената загледан в партито и заслушан в музиката.

Влади и Филип се оглеждаха за въпросния бандит, който несъмнено щеше да е тук някъде.Такива като него никога не остават незабелязани, определено щеше да нападне или претрепе някого като се разбеснее.Разбойникът Илиян нямаше да е във възторг, ако знаеше какво ще му се случи като дойде и Мая.Влади се промушваше приведен колкото може, беше доста пълен и не можеше да кляка.Опитвайки се да е възможно по-незабележим сред навалицата тук, озърташе се и видя маса с напитки и сандвичи.Вече бе започнал да огладнява и се доближи до масата, взе си от сандвичите и с удоволствие започна да си похапва.Двамата с Фил обичаха да ядат, и сега не пропуснаха да се насладят на наличните вкусотии на партито.Мая все още не бе дошла, момчетата предпочитаха да са инкогнито тук, докато тя успее да дойде.Бяха се спотаили близо до горичката, и наблюдаваха веселбата похапвайки сандвичи.
-Тук е чудесно Фил жалко, че такива партита сеслучват рядко.
Сподели Влади с братовчед си, който кимна в отговор и продължи да похапва.Останалите сформирваха групички и се забавляваха както само магьосниците могат да го правят.
-Така е братовчеде нафявам се и Мая да успее да се промъкне незабелязано, и да отмъстим най-накрая на този бандит Илиян.Как си позволява да ни тормози и обижда и да ни нарича прасета.Ние не сме дебели, а чаровно позакръглени има ли представа кой съм аз, и кои са родителите ми.Влади знаеш как постъпи Илиян с мен, как ме вдигна във въздуха и при падането ми се отчупи парченце от зъба.
Двете момчета продължаваха да си споделят несгодите причинени им от непоправимия Илиян, когато най-сетне забелязаха и Мая.Тя едва сега се бе добрала до тук, и скрита в сенките на дърветата се приближаваше към тях.


+ 1 точка сила и две бобчета.
Админ: отчетено.

Момичето видя двамата братовчеди и се запъти към тях, прикрита между дърветата в Оазиса.Партито  бе в разгара си и тя забеляза злият престъпник Илиян, в компанията на едно момиче.Мая си спомни за срещата си с Люба и поклати глава неодобрително, въпреки предупреждението да се пази от него четвъртокурсничката даже се бе сближила с този криминален елемент.Нищо последиците щяха да са за Люба, мислеше си Мая и посочи местоположението на хулигана, Влади и Филип погледнаха натам и се ухилиха.И как нямаше да им е смешно, разбойникът бе облякал лилава рокля на точки, а на гърба му пишеше "Лошковец" ами да такъв си беше.
Идваше момента на отмъщението им, Филип и Влади трябваше да ги настъпят и по двата крака, ще ги нарича той прасета не го ли е срам.Тя от сигурен източник на информация знаеше, че криминалното досие на Илиян става все по-голямо и по-голямо, всеки път когато ги тормозеше и обиждаше това се отбелязваше в досието му което растеше ли растеше съхранявано в съндъци, които вече почти изпълваха една стая в министерството на магията.Мая беше сигурна, че няма да му се размине този път щяха да си отмъстят.
Тя обаче видя някой да се доближава изотзад към тях искаше да ги предупреди, но нямаше време, моичето на хулигана ги бе открило.За това се притаи по-навътре в горичката, за да не я забележи момичето, определено искаше да отмъщава още на Илиян, за това се шмугна между дърветата планирайки следващия си ход.Щеше да изненада някак си булито и да му отмъсти вместо приятелите си.Виждайки, че отвеждат Филип и Влади към изхода Мая се поколеба за момент, нещо се случваше и всички поглеждаха към скривалището и.Тя продължи да се провира все поблизо ди престъпника и успя да го ритне отзад само веднъж, след което хукна право към вратата да догони момчетата, тичайки стигна до изхода където се размина с някакво ухилено момче.


@Арсений Владев
+1 точка издръжливост и две бобчета (Админ: отчетено).

Янтар изпи една след друга, но не непесрествено 3 чащи тиквен сок. Изтанцува няколко танца и междувремено се оглеждаше за Искра. Доколкото познаваше сестра си, туй че бе само първи курс не би я спряло да се промъкне на партито. Или да опита подобна дръзка  постъпка. Не я видя. Може би все пак беше решила да си остане в северната кула и да не ила. Не много вероятно и все пак възможно. 
 По някое  време стоеше пак облегнат на стената отпиваше втората си бутилка бирен шейк и нямаше как да не види разиралата  се на няколко метра пред него цсена. А именно извеждането на двама от по-малките ученици. В чийто лица позна не без исвестните пратовчеди Влади Петров и Филип.Болярски. За които и той не мислеше, че мястото им  е на купона. 
 - Вълнуващо и интересно, лейди - отвърна той на заговорилата го. - - Янтар Вълчев, щести курс от дом Южен Вятър - представи се с лек поклон изискван от рицарския етикет и отпи глътка от  бирения шейк. Изтри пяната от устата си с длан. - Радвам се да се срещем и официално
 - Последната му реплика би прозвучала странно за почити всеки и заради това уточни, че няколко дни по-рано е бил в болничното крило и там  случайно е дочул, призна си открито , че е подслушал разговора м-у момичето и баба Цвета
 - С някой от нещата, които бяха казани там и то най-вече от теб/вас съм съгласен. - продължи шесто курсникът облечен  в рицарски доспехи.  - Обаче с други 
 Поклати отрицателно глава


/ Люба Буюбулева/
 Галеони и 2-те бобчета (Админ: отчетено)

Люба отвърна на кавалерския поклон с средно грациозен реверанс от своя страна и кикот. Смееше се по скоро на себе си.


- Люба Бюлбулева, четвърти курс северняк. Приятно ми е!

За малко да си оплете собственото име, но пък нямаше късмета да попада на толкова галантни съученици. Сто про си беше до нейния собствен характер, не е да обвиняваше някой. Но който си е с рогата на коза, си е с рога. Е сега й бяха кравешки рогата, но все пак бе бодливо животно.

О на ти е напълно достатъчно, благодаря. - изглежда е имало и други в болничното, но това не я притесняваше, вирна глава и се поизпъчи - Е аз стоя зад думите си. И действията. Едно е да си получиш наказание за кофти отношение, но да отрязваш деца и хора които имат нужда от помощ заради слухове дори и потвърдени, за мен е обратното на прогрес. Все пак би трябвало да сме културно общество, а не селска паплач с вили!

Събеседникът й се беше позагледал в тълпата сякаш търсеше нещо или някой. Люба се огледа, но единственото което видя беше бягащата фигура на момиче което просветваше. Опа още един малчо избяга.


- Но пък няма как всички да сме се на едно мнение или пък все еднакви по характер, - продължи дребното момиче като се върнаха със Янтар пак на разговора - щеше да е скучно така, нали?

- Той е ей там де, аз отивам да го видя до къде е стигнал фитила - отново се закикоти и тръгна да се движи към Илиян, помаха на момчето с което си говореше - Признавам и аз не съм от най-кротките, ма за това човек има и приятели, да му помагат при нужда и да го сръчват като прави глупости!

+1 магия моля (Админ; отчетено)

 
 
+1 сила (Админ: отчетено).

- Всичко ще е наред бе! Двамцата ги изнесох за ушите, Мая сигурно е избягала след тях. - почна пак да го нарежда и после забеляза Исмаил и прихна.
- Исмаиле, за това ли беше цялото кифлене! - Люба не можеше да си поеме дъх от смях, от "националния" герой и до избора на по-голямото момче, всичко във вида му беше перфектно изпипано и стомаха вече я болеше. От смях - Ох! Ни моа, тва са кукли за деца, не герои!

О знаеше за Кен и Барби, родителите й толкова се надяваха от нея да стане примерно момиченце което да си играе с кукли. Сигурно имаше цяла стая пълна с такива пластмаси и хич не ги харесваше. И още щяха да я затрупват с такива глупости, ако беше при тях. Но виж Исмаил като Кен не беше лошо комбо, даже мааалко му отиваше, но никога нямаше да го признае на глас. 

- Е не е герой, ама пак ти седи добре! - о не призна го на глас, изчерви се веднага като се усети.

Рея щеше да я скъса от гаври. Алкохола е виновен, това е. Тъжния й опит за социален живот потъва по бързо от лодката им в езерото, а Люба лека полека почваше да наподобява домат в лицето.

Добре че й беше качулката.

Която свали преди малко, че й стана топло.

Това си беше пълна катастрофа, а дори не е почнал същинския купон.
Дам, алкохола е виновен. Люба беше абсолютно сигурна в това и следващата й гениална стъпка беше да си вземе още, разбира се. Клин, клин избива или каквото беше там.

А защо гушна само Ари?

Гемиите й потъваха, все повече и повече. О не, алкохола определено не помагаше. набързо се извини под претекст за тоалетна и още алкохол и опита да се измъкне от групичката.

 

За първи път се забавляваше толкова много на купон. Дали бе заради липсата на досадния й брат, наличието на толкова много хора или алкохолът, който вече бе проникнал в тялото й и се разливаше във вените й, добавяйки едно сладко опиянение. Нямаше идея за причината, но усмивката не падаше от лицето й.

Усмихна се за първи път, когато съзря великолепния костюм на Люба. Пухкавото наметало и черепът си подхождаха по някакъв странен и симпатичен начин като починки и ягода. След това в полезрението й се появи момчето, пременено като рицар, а след това и Илиян, който направо разбиваше мрака буквално с лилавата си роба на червени точки.
Между тях имаше толкова много интересни облекла и костюми. Явно съучениците им бяха взели присърце тайния дрес код и се опитваха да надминат другите с откачените си идеи и комбинации. А сред тях блестеше и Исмаил, който вместо мъгълски народен герой се бе пременил като КЕН – любимеца на всички малки дечица в предучилищна възраст.
Тази вариация на мъжката кукла Барби бе не просто бляскава, а ослепителна и то буквално. Само един поглед и вече й се искаше да призове супер-магичните си очила във формата на разплюкани ягодови понички.

Но, не щеше да остави това за другия път.

- Може да си барман, кукла Кен и да седиш като трофей по средата на купона...или диджей. – засмя се Арина на бързата сделка на момчетата. Дали бе от алкохола или просто настроението й достигаше небесата, не бе сигурна, но намираше цялата им комуникация за прекалено забавна. – Но преди да се разбиете на дансинга...защо не погледнете къде изчезна Люба.

Не беше предложение, направо ги задължаваше да го направят.

Четвъртокурсничката преди повече от двадесет минути се беше загубила в тълпата под претекст, че отива до тоалетната. Може би наистина бе там, но Ари имаше някакво странно усещане. И тъй като това бе техния купон и Люба заслужаваше да му се наслади изцяло, избута двете момчета към дансинга и заръча:
- Проверете дали Люба е добре и след това ще танцуваме.

Не им позволи да й възразят или да й кажат нещо, защото в същия момент се завъртя и се насочи към О, пресвети, Тервел. Когато стигна до него, тикна една чаша вино в ръцете му и се ухили победоносно. Момчето и този път бе вплело чудатостта си, но не можеше да го отрече – приличаше на еднорог, препил с ягодово сладко и черепчета.

- Добре, че са дрехите ти, защото не изглеждаш много жив. Да не би да си послушал МАГ-съвета ми и да си преминал през кудичното игрище, танцувайки гол? – ухили му се и го хвана най-безцеремонно за ръката.
- Видях Ясна ей там със Симо. – задърпа го и само две крачки по-късно се провикна. – ЯСНА! Какво си облякла? Изглеждаш зашеметяващо! Трябва да научиш и Тервел да се облича като теб.

1 т магия, моля (Админ: отчетено).

Вече от един час Ела не можеше да заспи. По-рано днес беше отишла в оазиса, за да дочете на спокойствие новата книга, която родителите ѝ ѝ изпратиха по сова. Така и не разбра как от "Има цели два часа до обяда. Няма закъде да бързам." изведнъж премина в "Имам 30 минути да стигна до трапезарията или ще стоя гладна чак до вечерта". И разбира се осъзна това точно на най-важната глава от книгата. Набута разпилените си вещи обратно в чантата и на бегом стигна до трапезарията. Следвайки закона на Мърфи, докато събираше вещите си,  второкурсничката забрави същата тази книга близо до водопада. И ето я сега, загледана в тавана, размишлявайки над различните възможности за завършек на книгата. Колкото и да се опитваше, не можеше просто да затвори очи и да заспи без да знае какво ще се случи в следващата глава. 
    
Ела се надигна внимателно и огледа стаята. Останалите второкурснички вече отдавна спяха. Премести внимателно одеялото, седна на ръба на леглото и нахлузи пантофите си. Изправи се бавно, но при тишината в стаята изскърцването на леглото се чу като тряскане на врата. Ела стисна очи и мислено се помоли да не е събудила някоя от съквартирантките си. Отиде на пръсти до шкафа с дрехите си и изрови от там един черен клин, пуловер , суичър и шапка. Спомни си как когато беше малка се обличаше в черно от главата до петите и се правеше на нинджа. Загасяше всички лампи и се промъкваше на пръсти покрай родителите си, за да стигне до кухнята и да отмъкне някоя ябълка или портокал. 
    

---

  
Първокурсничката се промъкваше тихо през замъка, плътно прилепена до стената. Показваше главата си преди отбивките и оглеждаше следващия коридор преди да поеме по него и така чак докато стигна до един от по-забутаните "тунели" в подземията, който водеше до оазиса. Тук и без друго не минаваше никой пък камо ли през нощта. Както си вървеше най-спокойно изведнъж чу някакви гласове пред нея и видя проблясък на светлина. Панически огледа коридора, тръгна назад, после напред... Сега какво? Нямаше къде да се скрие. Преди да успее да помисли светлината от нечия пръчка я заля осветявайки лицето ѝ. Двамата ученици дори не я забелязаха и продължиха да си говорят, сякаш да срещнеш скитаща се из коридорите второкурсничка в десет и половина вечерта е нещо съвсем обичайно. 
   
"Тези пък какво правят тук?" учуди се Ела, но без да му мисли много много забърза крачка и се опита да се сети къде беше оставила книгата си. Стигна до врата на оазиса и я отвори с такъв замах, все едно влизаше в собствената си стая вкъщи.

На Ела ѝ отне около 10 секунди, за да осмисли това, което виждаше. Оазисът. Това забравено от учениците място, намиращо се в един от най-забутаните коридори в училището, сега беше претъпкано с хора. Когато най-накрая се ориентира в заобикалящото я пространство, направи две крачки назад и върна вратата в изходното ѝ положение. 
    
Да преговорим: 
- оазисът е претъпкан с хора;
- има маса пълна със сладкиши;
- а, и още една отрупана с бутилки с алкохол. 
  
Положението е ясно. "Големите" си правеха парти. 
  
А ето го и плана: 
- влиза по възможно най-тихия начин;
- промъква се зад храстите, за да не привлича излишно внимание;
- взима книгата и се измъква от там.

Всичко ясно, ама то се е видяло, че плана ще се провали. Първа стъпка: доколкото е възможно човек да се влезе от главния (единствения) вход и да не бъде забелязан, Ела се справи без да вдига много шум. Сравнително бързо намери книгата си. Взе я и се запъти към изхода. 
   
"Това да не са мъфини с ягоди?!" 
   
Откъде дойде този ентусиазъм за ягоди - не е ясно, но второкурсничката не се сдържа и се доближи до импровизираната маса от храсти и нареди върху книгата си от всичко по малко (без тиквения пай; Ела никак не обичаше тиква). Нямаше как да не забележи двама от присъстващите, които бяха втренчили поглед в нея. Така или иначе ръцете ѝ вече бяха пълни и не можеше да вземе нито кексче повече. Леко приведена мина зад масата, зад един храсталак и се изниза през вратата. 
   
За неин късмет из коридорите на замъка нямаше жива душа, така че успя да се прибере в стаята незабелязана. Прибра новопридобитото си "съкровище" в една чанта, която напъха под леглото си, зави се и зачете...


/+1 точка издръжливост, моля!/ Админ: отчетено.

@Люба Бюлбулева

Е аз стоя зад думите си. И действията. Едно е да си получиш наказание за кофти отношение, но да отрязваш деца и хора които имат нужда от помощ заради слухове дори и потвърдени, за мен е обратното на прогрес. Все пак би трябвало да сме културно общество, а не селска паплач с вили[/b]!

- Но пък няма как всички да сме се на едно мнение или пък все еднакви по характер, - продължи дребното момиче като се върнаха със Янтар пак на разговора -[b] щеше да е скучно така, нали

- Така е - кимна Янтар - хората са различни. И всеки,който се нуждае заслужава лечение. Последнато ми го каза кандидат лечителка - уточни. В тази връзка реши да не споделя по-раншното си разочарование от баба Цвета, която иначе уважаваше
- Може би ще продължим по-късно.
Бе видял в тълпата фигура приличаща на сестра му и тръгна към нея.. Не беше тя. После се оказа, че не дошла на партито.
За сметка на това Янтар се оказа близо до музикантите тъкво когато басистът повръщаше,явно препил. Някой трябваше да го замести. Шестокурсникът облечен като рицар поговори с оркестъра. Сетне взе подпряната на стената бас китара.Огледа я внимателно и засвири заедно  с оркестъра.

 
  

@Арина Орлова @Тервел Шаханов

Гледката беше ужасна. Но не защото това, някой да повръща, отвращаваше Ясна. Беше ѝ изключително тъжно да гледа как Тервел се гърчи и изхвърля малкото алкохол, който беше изпил откакто беше дошъл на партито. Последните няколко месеца ги бяха направили още по-близки от преди и двамата яха непрекъснато заедно. Следователно, Ясна изпитваше неимуверно силна болка, когато гледаше как Тервел безмълвно страда или пък се възстановява от раните си в болничното крило.

- Добре ли си... - лилавокосото момиче се беше свлекло на колене до момчето от дом Лъч и загрижено потупваше гърба му. То дишаше тежко и на пресекулки. От своя страна, Арина беше клекнала от другата му страна и неразбиращо гледаше. 

- Хей, да не си пил тайно от ягодовото вино, което донесох... Малко е рано за фаза "пияни на мотика"... - Севернячката нямаше как да знае какво се случва с Тервел и колкото и неуместна да беше шегата, никой не ѝ се разсърди. 

- Ари... Не е това. - Ясна поклати тъжно глава. Тя много добре знаеше какво беше. Може би беше единствената, която знаеше какво е.

- А какво тогава? - Лицето на червенокосото момиче придоби сериозен и още по-озадачен вид. След което рязко се изправи на крака в очакване някой от двамата да ѝ отговори. Тервел най-накрая успя да вдигна глава и да седне на земята. Двамата с Ясна се взираха продължително време един в друг, без никой да продума.  

- Не е моя тайна, за да казвам каквото и да било, Ари. - Ясна се надигна и роклята, която носеше проблесна в нощта. Така силно се беше надявала тази вечер да мине без драмата, която я съпътстваше през последните месеци. Дори се беше постарала да избере тоалет, който да бъде различен от черни дънки и черен суичер, дрехите които носеше в последно време. Беше омагьосала роклята си да изглежда като нощното небе. Което беше малко странно, защото когато някой я погледнеше, очите му трудно разбираха какво точно вижда. Беше сякаш носеше Нощта. Дори ако се загледаш достатъчно дълго, можеше да видиш някоя падаща звезда да прелита по дължина на роклята.  

- А на кого... - Арина ставаше натърпелива. - Тервел? Имаш ли да ми кажеш нещо? Какво се случва? Да не би да умираш... и двамата сте толкова... - петокурнсичката изпуфтя с досада, но продължи да чака, някой да я посвети в случващото се. 

Но Ясна не можеше да направи това. Затова продължи да мълчи и да чака шестокурника, който така се бе вглъбил в себе си, че Ясна почти можеше да чуе мислите му. Разбираше притесненията му, но също така осъзнаваше, че това беше живот, който много трудно можеше да живее. Не и Тервел Шаханов.

1 т. Сила (Админ: отчетено).