РП Оазисът парти

First topic message reminder :

Не веднъж през краткия си живот Арина се бе чудила на брат си и всички тайни купони, които посещаваше през лятото и в Мунгав. Отстрани изглеждаше лесно – замахваш с пръчка и след секунда храната е подредена, алкохола изваден, а всички гости поканени.

Реалността не бе като в приказките. Кръсницата-орисница бе заменена от крастава жаба, която крякаше и се оплакваше от простнатата на пода Ари. Каляската, омагьосана от тиква левитираше пред кулата и си играеше с няколко грифона, та тя отпадаше. Перфектните дрехи не се появиха от въздуха (каква наглост, нали?). Дори нямаше кристални пантофки, които да изгуби нейде по пътя за Оазиса.

Та, схващате картинката – на червенокосата се наложи да стане от пода и да си размърда трибуквието. Да се замъкне до спалнята и да изрови подходящи дрехи от дълбините на куфора и да добави нещо специално за финал. Идеалният аксесоар бе фиба, но не обикновена. А от онези обагрени в злато, лъскави и блестящи като снич, готов да полети в началото на мача.

Нямаше време дълго да зяпа отражението си. Тъмнозелената й рокля бе изкарана като от корица на мъгълско списание. Обхващаше перфектно талията й и се спускаше свободно надолу чак до коленете й. Червената й коса контрастираше и приличаше на обагрени от есента листа.

Изглеждаше прилично. Почти, но нямаше време да умува повече. Трябваше да отиде на уреченото място и да занесе всичките си завоевания. Люба, вероятно вече бе там с Исмаил и Илиян.

**
Беше успяла да пренесе храната и откраднатия от вийлите алкохол. Дори не беше закъсняла чак толкова много. Заслугите не бяха изцяло нейни. По пътя за изхода от общата стая бе съзряла  @Кочо Измирлиев и съвсем мило (т.е представете си – направо си го бе изнудила и заплашила, че ще го превърне в летяща желирана ягода) го бе помила за съпорта.

Та, точно в 9:00 обстановката в Оазиса бе същата като преди, но не съвсем. На всякъде щъкаха ученици, имаше специална „масичка”, изваяна от храсти, на която се подвизаваше цялата храна, а алкохолът бе прилежно поставен някъде в близост.

- Напомни ми повече никога да не организираме купон. – под секрет сподели Орлова на Люба. – Следващият път нека прехвърлим задължението на някой друг.

Правила за купОна:

Партито има ДРЕС КОД, но изненада – никой не знае какъв точно е. Бъдете креативни. Използвайте въображението си и опишете какво е това забавно, шантаво или странно нещо, което трябва да добавите в облеклото си, за да влезете. Накрая Арина и Люба ще изберат най-готиното предложение и ще има специална НАГРАДА за победителя.

За всички:
• Без наранявания - магически или физически! Пакостите са окей, но ако искате да останете на купона, дръжте се прилично!
• Възползвайте се от алкохола, всичко е домашно направено с любов от Люба и Исмаил - това е нелош шанс да хванете допълнителни бобчета!
• Имате и рядката възможност да опитате алкохола от тайните запаси на  @Пейо Желев , собственоръчно откраднат от Ари.
За първи и втори курс:
• Изкушението да дойдете е голямо, но е по-вероятно да се чудят учители защо не сте по леглата. Затова ако искате да участвате на купона – само ЕДИН пост и никой от големите не трябва да Ви забележи, освен като се измъквате. Пак ще получите бобче и точки.

Това е! Забавлявайте се, но внимавайте някой да не се превърне в тиква!

Люба отново влетя в центъра на партито, видимо по-трезва от момента в който изчезна.
Е по-трезва образно казано. Никой не би го повярвал особено като я видя да се стрелка към музиката с бясна скорост на ниско прелитащо гюле и с лошата преценка на подпийнала тинейджърка. Спирачния път определено бе по-удължен от очакването и Люба се разби с гръм и трясък.
Просната на тревата до езерцето с полуразглобен грамофон в краката, няколко души тръгнаха да я проверяват как е, но бяха разпъдени. 
Насочи пръчка към гърлото си, без дори да се надига от земята.

- Сонорус - заклинането обхвана гласните й струни и гласът се чу в цялата зала колкото и да беше обширна - ВНИМАНИЕ! НЯКОЙ Е ИЗДАЛ ПАРТИТО НА ДИРЕКТОРКАТА! ИМАМЕ ОКОЛО ПОЛОВИН - ЕДИН ЧАС ПРЕДИ ДА СЕ ПОЯВИ УЧИТЕЛ! ВСИЧКИ СЕ ОМИТАЙТЕ ОТ ТУК И ХВАЩАЙТЕ НАЙ БЛИЗКИЯ БОКЛУК ИЛИ ПИЯН ПРИЯТЕЛ ДА НЕ СИ ЛИЧИ ЧЕ СМЕ ПРАВИЛИ СБИРКИ!

От тук нататък купона е официално приключил. Все още може да участвате или да пишете че сте на него, но вече не важите за специалното бобче.

Конкурса за няй-як дрес код, го печели единодушно Исмаил Колимечков, въпреки че имаше доста добри попадения (моля админ да му даде наградата :bounce: )

Поседя още малко на земята, тревата беше толкова хубава и хладна. Можеше да остане така завинаги, но дочу наблизо повръщане и приглушено каране и реши да види какво става.
Арина беше там, а и няколко шестокурсника. 
Един от тях изглеждаше много зле, а другите на ръба да се изпокарат за нещо.

- Хей какво става? Искаш ли нещо за стомаха - предложи на по-голямото момче билкова таблетка от любимите й и изгледа малко кисело приятелите му. Не знаеше за какво е спора, не че искаше и да си вре носа, но й се струваше супер тъпо да седят да се съскат докато той едвам бере душа без значение от какво точно му е зле - Дъвчи се, има и мента да поосвежи малко усещането в устата, до десетина минути трябва да ти олекне.

@Ясна Соколова @Тервел Шаханов @Арина Орлова малко се самопоканих, ако е проблем просто ме игнорирайте
 
Админ: +2 т. късмет са отчетени на Исмаил.

От трън та на глог. Чудесно. Само това им трябваше директорката да разбере, че някой прави алкохол в училището. Изкара бързо пръчката си. Гласът на Люба беше прокънтил, а Исмаил трябваше да се заеме да унищожи всякакви доказателства и ако нещата тръгнеха на зле трябваше да провери дали всички са се изнесли. Добре, че всички бяха по-бързи от чумата и скоро бяха останали само буренцата, който Исмаил реши да удари с по няколко Бомбарда. Сърцето го заболя, бяха личните запаси на Люба и Исмаил. А и Люба беше напред. И понеже беше малък хобит, Исмаил трябваше да търси мъника, а той беше достатъчно пил. Люба не го правеше лесно....

Съучениците му се бяха пръснали на двора и поемаха по различни сенки. Само, че една група му направи впечатление и Исмаил се насочи към нея с повдигната вежда и скоро чу и гласовете.

 - Ягодова чума? - бе дочул гласа на Арина и момчето се присъедини към цветната групичка. И ето я и Люба. С онзи череп... Исмаил ѝ подсвирна леко, техния запазен знак. Добре, поне беше на безопасно място. - Тервеле, какво ти има?

Момичетата бяха застанали като настарвено ято и не даваха нито въздух, нито възможност на момчето да пише.
 -  Мисля, че е пил повечко... - нещо, което Исмаил беше изпуснал да направи, но какво да се прави, живота беше е радост и тъга. Свали цветната си шапка и я сложи на главата на Люба, преди да свали опасните си ролери и да ги подметне на Ясна.
 
 - Ако не искате да ни хванат ви предлагам да се разцепим или да продължим към ората, но не трябва да се застояваме на едно място. Тервеле, помогни ми малко брат, дай да те метнем на конче. - Исмаил повдигна момчето с ръка и го преметнавнимателно през рамо. Въпреки, че беше шестокурсник, родата Колимечкови даваше на Исмаил един неопределен мечешки ген, който при пчеларя избиваше във височина и сила. Скоро, с помощта на Ясна, успяха да поставят Тервел на конче върху Исмаил.
 - Само не повръщай отгоре ми, брат. 


@Ясна, @Люба, @Тервел, @Арина

Всички се надяваха, че с драмата е свършено, когато изведнъж се чу скърцане. Някой влизаше в Оазиса.

П.П. Писах, че някой влиза, но може и да не е учител, а ученик например. Както му дойде на следващия пишещ. 

Всичко се случи много бързо.

Ясна завъртя глава моментът, в който чу скърцането на вратата. Видя една прекалено позната ръка да отваря вратата и разбра какво трябва да направи. Остави Тервел да седи до дървото и се втурна напред. Извади магическата си пръчка и тихо прошена заклинанието. Въздухът пред нея потрепна и невидимата преграда се разтла от единия край на Оазиса до другия. Заклинанието беше трудно, но тя нямаше избор. Трябваше да го направи и то както трябва. Иначе всички бяха обречени на сериозни последствия. След което се обърна към приятелите си, които с ужасени очи наблюдаваха вратата и сякаш се подготвяха за своя край. Вдигна показалец пред устните си и им направи знак да запазят мълчание. Никой не разбра с какво това щеше да им помогне, та нали щяха да ги видят. Но въпреки това, всички останаха тихи, замръзнали като статуи.  

Единствения звук, който се чуваше, беше от леките стъпки на Галя Колева - ръководителят на дом Северен вятър. Вървеше бавно, гледайки с присвити очи, като хищник, който дебне своята плячка. 

Няма да стане. - мислеше си Ясна. - Ще ви хване. 

Можеше да се осъмни, че нещо се случва, но не можеше да ги види. Преградата, която Ясна беше измагьосала ги беше скрила зад невидима пелена, благодарение на която, Галя не ги видя с влизането. Това, което тя видя, беше един празен Оазис. Благодарение на Исмаил, нямаше и след от купона, който се беше вихрил до преди половин час. Но дали това беше достатъчно?

Колева продължаваше да пристъпва бавно. Тялото ѝ беше напрегнато и готово да реагира, в случай, че някой ученик изненадващо се появеше. 

Ясна се обърна и погледна към Тервел. Засега се държеше, или поне така ѝ се видя. Погледна и към Люба, Ари (която все още лежеше на земята), Симо, Исмаил... изглеждаха добре. Може би щеше да им се размине. 

Затай дъх. Преподавателката по Аритмантика срещна погледа ѝ и тя се вцепени. Беше сигурна, че я вижда. Всеки момент щеше да ѝ каже да спре с игричките и да се покаже...

*ако някого съм изпуснала, нека ме извини. просто да пише и да се добави.

/звучи като добро място за рандом учителско включване/

Галя крачеше спокойно по коридорите. Нощта беше прекрасна, а и не бързаше особено със задачата поставена й от директорката - беше я заварила с някаква второкурсника, която още не познаваше - нещо за купон в Оазиса?
Не й се изкаже да разваля партито, но нямаше и как да откаже.
И ето сега с плавна крачка минаваше по сценичния път до стаята в която се надяваше да не види никой. О, мярна няколко ученика да прелитат в обратната посока, как нямаше с тези чудати костюми.
Дали не си бяха направили костюмно парти?
Може бе щеше да организира нещо официално, реално нямаше нищо лошо в тези събирания. Даже бяха полезни за създаването на силни връзки, дали приятелски или романтични все едно. Точно сега - ученическите години - бяха най доброто време да създадат своите кръгове.

Постара се влизайки в Оазиса вратата да изскърца.

Последно предупреждение.
Навсякъде миришеше на алкохол, сякаш някой го беше... взривил? Имаше и парченца стъкларии и кашони. Изоставени инструменти и...И леко притрепване на бариера. Ха имаше капка акъл във състава.

Извади малки кръгли очилца от джоба си.

И първото което видя беше великолепен костюм в розово и жълто.
Момиче, Арина ако не се бъркаше все пак беше от нейните, припаднало на тревата.
Едно момче, което меко казано изглеждаше в много окаяно състояние, не от нейните обаче, дали се беше сбил? Не, не изглеждаше прясно, може би на ден, два.
Още две момичета - непозната и Люба. За втората вече беше получила поне десет оплаквания, преди дори да си разопакова куфара.
И петимата я гледаха като елени хванати пред фаровете на автомобил.

Почака секунда, две.
Стори й се че мигнаха едновременно, но стояха и я гледаха. Дали беше прекъснала спор? Е щом нямаше да се опитат да бягат. Всички други се бяха изнесли като мишки напускащи потъващ кораб.

- Така, на мен се падна честта тази вечер. За вас петимата ще има, разбира се, наказание. Оазиса е в пълна кочина. - посочи русолявото момче, което береше душа и Арина - всички, без тях двамата, още утре сутринта преди закуска. Тук.
- Но… - имаше опит за възмущение от момчето в розово
- Това ще бъде само началото.

Нямаше как да ги остави да минат тънко. Ако сега го позволеше, щяха да почнат да й се качват на главата за щяло и нещяло.

-Хайде сега марш по леглата. Арина и него ще заведа аз в болничното, не се притеснявайте.

/съжалявам ако форматирането е шит, пиша от телефон, ще едитвам по нататък/