Нали знаете как има дни, в които нещата просто вървят. В един миг си мислиш, че нещо ще стане. Нещо важно. Нещо неочаквано и въпреки това си правиш кафе, просто защото ти си е припило. Проблемът в този момент е, че вселаната решава, че трябва да влезе с нейните нужди и тези нужди са обвързани с това, че трябва да бъдеш някъде - по възможност веднага! И по-ужасното. Кафето си стой в чашата ти и не е мръднало. Гледа те с голямата си черна паст и те ухажва с аромата си. Ето ме. Топло и прекрасно. Каквото ме харесваш, защо не можеш да ми отделиш 10 минути на спокойствие, за да отпиеш от мен? Знаеш, че ти харесва.... стой далеч ти измамна течност! Или поне това можеха да кажат повечето силни души, имаше и слаби, такива който изместваха цялата вселена, за да се насладят на тази порочица, а имаше и такива, който бяха практици. Те наливаха кафето в чаша за пътуване и доволно излизаха от дома си, готови за нови приключения.
Исмаил може би беше от третия път, за разлика от гласа, който пише всичко това.
Може би точно затова пчеларя беше подготвил нещо, което сега държеше в затворен подкос с две ръце пред кабинета на Галя Косева. Галя... просто имаше нещо в името ѝ, което просто те кара да се замислиш за ... кафе. С Галя на кафе. Какво приятно словосъчетание.
- Влез - гласа ѝ беше приветлив, както винаги, като мухоморка навлязла в полет и Исмаил успя плавно да отвори вратата с лакът и да внесе желязното приспособление. Преподавателката отново беше положила сигурно минимални усилия върху външния си вид и въпреки това беше в перфектен вид.
- Професор Колева. - започна уважително Исмаил и положи железния поднос пред нея. - Приятно ми е да се видим при по-неналожителни обстоятелства. - все пак го беше наказала. - И реших, че е прекрасен момент да говорим за нещо на по... чаша кафе? Надявам се , че пиете.
Исмаил повдигна капака и показа тънки стъклени турски чаши положени върху везена покривка. Кокичета, въпреки че не им беше сезона , разпира се течен мед. Исмаил пиеше кафето си така, захар, кафева захар, мляко, и разбира се, домашни курабийки. Разбира се момчето беше дошло да моли за нещо. Иначе с какво можеше да извини глезенето на преподавателката си в момента?
Исмаил може би беше от третия път, за разлика от гласа, който пише всичко това.
Може би точно затова пчеларя беше подготвил нещо, което сега държеше в затворен подкос с две ръце пред кабинета на Галя Косева. Галя... просто имаше нещо в името ѝ, което просто те кара да се замислиш за ... кафе. С Галя на кафе. Какво приятно словосъчетание.
- Влез - гласа ѝ беше приветлив, както винаги, като мухоморка навлязла в полет и Исмаил успя плавно да отвори вратата с лакът и да внесе желязното приспособление. Преподавателката отново беше положила сигурно минимални усилия върху външния си вид и въпреки това беше в перфектен вид.
- Професор Колева. - започна уважително Исмаил и положи железния поднос пред нея. - Приятно ми е да се видим при по-неналожителни обстоятелства. - все пак го беше наказала. - И реших, че е прекрасен момент да говорим за нещо на по... чаша кафе? Надявам се , че пиете.
Исмаил повдигна капака и показа тънки стъклени турски чаши положени върху везена покривка. Кокичета, въпреки че не им беше сезона , разпира се течен мед. Исмаил пиеше кафето си така, захар, кафева захар, мляко, и разбира се, домашни курабийки. Разбира се момчето беше дошло да моли за нещо. Иначе с какво можеше да извини глезенето на преподавателката си в момента?